Напълно те разбирам, още повече че и аз имах подобен проблем. При мен обаче беше с бащата на щерка ми. Живеехме близо две години, родителите му знаеха за мен, говорехме по телефона, обаче никога не ме водеше да се запознаем. Аз се дразнех и все повдигах темата, но винаги имаше ляв мигач и газ! Накрая поговорих с една негова много добра приятелка (тя беше тартор на компанията им и се знаят от 15 години), та тя ми каза, че той много се срамувал от техните понеже ги приемал накак като "много селски" хора и веднага щели да искат да се женим 
И тя ме посъветва с търпение и полека да не прибързвам. Така и направих докато бях представена най-накрая. И наистина родителите му като разбраха, че нашия се готви да се изпари като ще става татко решително застанаха на моя страна....Т.е. намесиха се по някакъв начин в нашите отношения. Може би и твоя приятел не иска да те представя от подобни съображения, но е наистина унизително и обидно.
И тя ме посъветва с търпение и полека да не прибързвам. Така и направих докато бях представена най-накрая. И наистина родителите му като разбраха, че нашия се готви да се изпари като ще става татко решително застанаха на моя страна....Т.е. намесиха се по някакъв начин в нашите отношения. Може би и твоя приятел не иска да те представя от подобни съображения, но е наистина унизително и обидно. 
Имаме напредък-през уикенда на гости му дойде сестра му с дъщеричката си...Бях изправена пред свършен факт,както и тя,де...
Отишъл нашия да я посреща на автогарата и на път за вкъщи ни в клин,ни в ръкав-сестра,ти сега да не се спечеш нещо,ама така и така,не съм сам у дома...След което ми звъни на мен и казва-да не се притесниш нещо сега,гости водя...И аз- 
,ами сега?
