ПЛЕВЕН през май

Получих нещо много интересно. Показвам го и на вас. Много ми хареса и като го чета ме навяват много приятни спомени. Ето :
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Красимира, добре дошла при нас, муцка  

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=182953.0
Много ми хареса, когато го прочетох за първи път и в стремежа си да изчета всичко на един дъх не съм забелязала, че няма номер 6. Признавам си без бой.  Не знам за вас, но на мен ми липсва доброто старо време.
Добре дошла на новата бъдеща мама  (krasimira00 )

Красимира,здравей!
Ами да,правим си срещички,кога с деца,понякога без деца ,всъщност мисля,че е време за среща без деца .Само да не е другата седмица,моля ви,че моят мъж заминава командировка в София-ще води войниците на парада и ще отсъства една седмица.Какво ще правя сама с децата тука,направо не знам.
Аз тия дни си имам грижи със социалните,мъка ми е,да ви кажа,държат се гадно,едва ли не аз искам детето ми да е с ТЕЛК .Днес попаднах на едно младо момиче-държа се меко казано нелюбезно.утре пак ще ходя,а направо отсега ме цепи главата.

Интересно. Дори не следях номерата.

Валенце отстоявай правата си.

Валенце, за какъв парад става дума? Аз като излизам сутрин за работа чувам ехото на маршируващи войници, но си мислех, че се подготвят за клетва. 
Поздрави Пламси от нас, стискаме й палци да се оправи по-бързо. Бъди наш вестоносец.

Валенце,от собствен опит знам че по нелюбезни и груби хора от тез от социалното няма.Може да не са всички така но 90%.А за Телк е ужас открито си искат пари,гаврят се с нещастието на хората,а техните познати болни или здрави минават без проблем.Абе звучи банално вече но май държавата ни е такава

Ей, ама аз не съм казала, че вие сте баби. Аз съм на 40, на тази възраст някой имат внуци. Ето, новата мама е на 21. Тя спокойно може да ми е дъщеря. Ако  нейното детенце има деца на 20-21 г. тя ще бъде баба на 42. Има съученички, които имат деца по на 20 г.

ДОБРЕ ДОШЛА НА КРАСИ! ЛЕКА И БЕЗПРОБЛЕМНА БРЕМЕННОСТ!   

Здрасти, Краси! Добре дошла при нас  Аз се размотвам по улиците след 15ч, разгледай ни албумчето от 1 стр. и ако ме разпознаеш, свиркай-можем да си правим компания 

Дикси, Веси, я ми дайте една безплатна консултация: четох, че се пиело Лецитин за профилактика на мастит. Пуснах търсачката, пише какво ли не, но такова нещо не се споменава. Възможно ли е? Искам да отбивам Божидар,но без да пия лекарства, с разни алтернативни методи.  Мерси ви   

Аз съм на среща и живея на Дружба,може да се окажем комшийки,а?

Моята майка стана баба на 38,баща ми дядо на 36 

Да си призная честно, че както съм на 36 ми е много трудно да се справям с малкия. Мисля си, че ако бях с поне 10 години по-млада щях да имам повече търпение. А за второ - направо ме е страх да помисля. Гретхен, искрено ти се възхищавам на смелостта. Сега избухвам по-лесно, понякога ме домързява да играя с него и предпочитам да си лежа и бездействам... А като се сетя, че на 20 години бях медицинска сестра в детска ясла и как съм се оправяла с по 20 деца в група, понякога сама .... не знам. Сега ума не ми го побира. Колко деца съм научила какво се прави в гърнето, а ето, че Теди вече на година и девет месеца и си слага гърнето на главата. А ако се опитам да го сложа да седне ... викове, рев, писъци ... и накрая се отказвам. Май за мен тая възраст е по - подходяща да се грижи за по-голямо дете.Но какво да се прави, като толкова късно си срещнах половинката в живота. Каквото е драснато.От съдбата не можеш избяга.
Много почнах да философствам.     Пак ще да е от възрастта. 

И аз правя разлика,друго беше на 18-20,друго сега на 35.По-търпелива и улегнала съм,но физически много се изморявам.

 Ми именно- я се погледни ква си готина-не приличаш на 40 годишна    Както по-напред фурор беше казала на Валенцето:"Има още много хляб в тебе,момеее.." Именно за това казах "самоирония" 

Много сладко....и реално