Момичета, не издържам вече !

Аз ще дам няколко съвета,на първо време:
На първо място:ако наистина не издържаш-потърси помощ.В Агенциите за закрила на детето имат психолози-независимо в коя част на България се намираш.Ако не можете да се справите и с тях-те ще те упътят към по-специална помощ,въпреки,че аз не виждам  нищо чак пък толкова ужасно при вас.Няма нищо страшно или срамно в това да потърсиш помощ.Никой не се ражда научен да се справя с всичко сам.
Ако все пак те е срам-купи си книжки за родители-авторът,които аз харесвам най-много е Фицхю Додсън(моите момчета са много палави,особено малкият,който е направо "огън"-като твоя).На мен Додсън ми помага в почти всички случаи.
После-зареди се с търпение и се откажи от "лошото",както го наричаш-ще се озлоби и ефектът ще е обратния.
Рецепти няма-това е сигурно,но има много начини-един от тях е вашия-не се отчайвай.
Ако те е срам понякога по градинките от другите майки-прави като мен-свиркай си и си прави пас.Но ,опитвай се да наблюдаваш повече малкия-един родител почти винаги усеща кога "припламват дяволски огънчета" в оченцата на нашите ангелчета и ето какво правя аз-само като усетя накъде отиват работите,изтичвам,отдръпвам моя син от другото дете-рязко,но не грубо и винаги имам в джоба нещо интересно-някоя шаренийка за отвличане на вниманието в такива случаи-обикновено върши работа.Ако се заинати много-хаващам го "като чувал с картофи" ,дори много да се дърпа и го слагам в количката-отивам в друга част на парка или на друга пейка-обикновено без рев не се минава,но бързо се успокоява,защото аз нито крещя,нито удрям-просто съм твърда и безкомпромисна,когато нещата не се оправят лесно или с убеждаване.
И още нещо-виновни няма.Нищо чудно,че се тръшка-той е на 2 години-това е най-кофти възраст и много често децата са такива в тая възраст.
Когато не издържаш-излез от стаята(ако сте в къщи)за кратко,издишай дълбоко,кресни в себе си или наистина(в банята например),после се върни при детето-когато е ядосано  не трябва да седи само дълго и се опитай да го баламосаш.Когато в теб няма първоначалния яд,по-лесно се намира начин за това.
Общо взето,аз не съм перфектна винаги и не винаги се справям с изблиците,но когато не мога,поне гледам да не крещя и да не удрям.
ТЪРПЕНИЕ,ТВЪРДОСТ И СПОКОЙСТВИЕ-това са ми водещите думи с моя бандит и честно да си призная,с постоянството си постигнах това,че хубавите моменти вече са повече от трудните.Ако се сетя за нещо друго-ще пиша.Ако с нещо друго-съвет за конкретна ситуация, мога да помогна-пиши.Аз ще следя темата.
Успех и се успокой-твоето дете не е лошо,а палаво и със силен характер-на това аз гледам като на предимство и на чудесна черта-като порастне,ще е по-добре за него да е точно такова.

Ох все едно съм го написала аз
И при нас положението е същото,направо е нетърпим..мислех да пусна тема,но ме беше срам Като си науми нещо и започва да се цупи,ако пък не стане неговата започва да ляга на земята и да истерясва.Сутринта като разбра,4е го водя при доктора,се наложи да го нося,защото седна на земята и неще да мръдне,а отгоре на това се и сърди и тръшка На площадката ако го заведа все гледам да няма деца,4е бие вси4ко наред,ако пък имат играчки им ги обира и не ги връща или пък започва да хвърля пясък на където си иска без да се съобразява.Избягвам да минавам покрай детски магазини,защото се изпада в истерия и пищи за коли,еми срам ме е..в такива ситуации или го лъжа,4е ще му купя кола от другия магазин или влизам и купувам  само и само мир да е и да не ни гледат сейра околните
Ходи на ясла,ама там е най-примерния,но в къщи е ужас

Само  спокоиствие от твоя страна!Аз бях в твоето положение ,когато бяхме на тази възраст! наистина е много трудно,но всеки период си е сам за себе си...после идва друго...И аз съм се чувствала безсилна.Наистина принудих се да не го събирам с деца известно време,поне докато отмине  този период.И за ината е съшото ама той си остава и за по- нататък.
Позволи ми да ти дам съвет опирайки се на моя личен опит.Не прави постоянно забележки на детето(ако го правиш,разбира се),остави го да си играе игрите ,отделно от другите деца.Много често ,когато ние искаме нещо децата сякаш на пук правят точно обратното или започват да се инатят.Приеми,че имаш до себе си голям човек и се дръж към него като към равностоен.При мен подейства!Но разбира се ти сама ще намериш правилния подход..Повтаряй си,че не детето ти е лошо,то просто си иска своето(в повечето случаи онова,което е забранено)

Нашия случай е горе-долу такъв и аз се чудех какво да правя, но намерих решение :при нас най-случайно подейства когато баща му каза ,че му е сърдит и няма да му говори-тогава се разрева жално наистина и се извини.От тогава това му казвам или го наказвам като му отнемам любими неща-примерно да играем с приятелчета, любима играчка и др. неща.Засега действа.Може би не е хубав тоя начин , но го предпочитам пред викането и шляпкането(и без това полза няма , а и двамата след това се чувстваме ужасно).Гого ходи на градина от септември, но това му състояние на нервност и непослушание е от 2 месеца насам.А иначе го хвалят в градината , че слуша.

Спокойно, не се отчайвай  Може да прозвучи вече банално, защото е предъвквано толкова много пъти, но е от възрастта...Миналата година по същото време и аз бях на същия хал с Калина - всяко наше излизане на разходка навън се превръщаше в изпитание за мен... И беше запъната и инатлива и беше агресивна към останалите деца...Постепенно обаче нещата се подобриха във всяко едно отношение - не посяга вече и е много по-разбрана. Просто ти е нужно търпение, защото колкото повече изпускаш нервите си, толкова "по-заразно" е това и за детето. И най-важното - намери някой да те отменя от време на време - нищо друго няма да помогне толкова, колкото възможността да се откъснеш и да "презаредиш".

Имахме няколко трудни седмици ... познато ми е ...
Изчетох няколко книжки:
1. Изкуството да бъдеш родител - Ф. Додсън
2. Как да приучим децата към дисциплина - Ф. Додсън
3. Инатът на детето и други типове лошо поведение - Алисън Маконъхи
4. Детските номера
Лесно се намират в книжарниците.
Определено не са пълни с голи приказки - помогнаха ми да разбера причините за лошото поведение, измислих стратегия как да избягвам ситуациите, които отключват нервните кризи. В основата е позитивната дисциплина, а не наказанията /но и без тях не може/.
И най-важното - промених очакванията си към детето.
Не мога да кажа, че 100% съм се справила със ситуацията, но е факт, че до криза стигаме много рядко /1-2 пъти в седмицата/, а преди бяха по 5 на ден 
Успех!

Благодаря на всички ви за отговорите и съветите !
Определено ще си купя книгите за които е написала Смайли.
По-нагоре имаше въпрос как се отнася към таткото - по същия начин с
единствената разлика, че когато той е в къщи не дава аз да го пипна
и изпада в истерия ако аз искам да го съблека или да му сменя памперса.
Иска щом баща му е тук той да върши всичко, а аз все едно не съществувам.
Отчитам факта, че 2 год и 3 месеца сме били постоянно заедно и вече малко
или много ми се е наситил, а и освен това от нас няма никакъв респект.
Когато мама го гледа понякога за 2-3 дни казва, че е съвсем друго дете.
Вече и аз не знам какво става. Лошото е, че си изпускам нервите, викам, пляскам
и става още по-лошо, но просто съм на предела. Не е оправдание, но съм човек
в крайна сметка 
Благодаря на всички ви още веднъж   

jullianna , мила, успокой се! Първо, повечето деца минават през подобна фаза, второ- съветът ми е да се опиташ да излезеш от порочния кръг да се притесняваш и срамуваш от детето си. Опитай се да бъдеш СПОКОЙНА, после внимателно започни да градиш мотивираща система - неща, които малкия обича /телевизия, игри, любими вещи и т.н./ като се старай мотивацията на детето да не е основно негативна. Пример:
1. Отказва да го съблечеш, пищи и изобщо прави цирк- предупреждаваш два пъти, на третото предупреждение го информираш, че го лишаваш от детското филмче, което обича, обясняваш и защо.
2. Когато направи нещо хубаво /послуша те за нещо без циркове- дори и дребно да е/ незабавно информираш, че си възхитена, че е постъпил като голям батко и т.н.
Старай се да бъдат равностойни и негативите и стимулите и най-важното се опитай да бъдеш спокойна, въпреки, че ти е пренатегната пружинката.
Успех, мила   

Джулианна, и у нас е така - имам в предвид, че когато баща й си е в къщи не ми дава да я пипна, но си мислех, че е защото тя е болезнено привързана към него. Не ни дава да се гушкаме, да се държим за ръце дори, целуваме се само с нейно позволение. Иначе крещи: "Неее! Това моййййтооо татиии!" Днес изказа и една култова реплика към баща си: "Ти гушаш мама, аз нямам тати!" Последваха хиляди обяснения ... до следващия път, когато няма да ми позволи да припаря до него.

За нервите - човешко е - и аз съм така, но взех повече да се контролирам. Като те чета виждам къде може да те критикувам /това не означава, че си виновна за каквото и да било/ и да ти дам някакъв съвет, но това означава да цитирам цели глави от книгите, които ти посочих. Там е ключа!

И аз имах големи притеснения, че ще ми я върнат от градината, и няма да я искат, пък то стана точно обратното. Там е много послушна, старае се. Пожелавам ти от все сърце, да стане така.
А иначе, направо си е ужас тази възраст, особено за по-буйните и палави деца. Много е трудно, защото не разбират от нищо. Отдавна го минахме този период, но само разните маймунджулъци помагаха, нищо друго. Когато предусетиш, че има вероятност да се тръшне, се опитай бързо да му отвлечеш вниманието, с нещо фрапиращо за него. Например: Яяяяяя виж, слон? Искам да кажа, да му отвлечеш вниманието. По същия начин, и като се тръшне. Пробвай да измислиш нещо, което знаеш, че ще го заинтригува и така небрежно му го подхвърли.

Обикновено така се получава

Яслата ще го вкара в релси! Госпожите там са печени и ще се оправят с него!

А вие в коя ясла ще го давате, само да не е в нашата група.... шегичка, шегичка 

Аз пък съм на мнение, че точно яслата ще задълбочи нещата 

Джулс, твоите постинги все едно за моето дете си ги писала  Излезем ли от къщи, става неконтролируема  Абсолютен бяс! А е момиче...

Яслата при нас мина по реда си (поне за момента не смятам отново да я пускам). Беше станала повече от ужасна. Тръшкане, ревове, истерии- това за радост, че ме вижда  За останалите екстри да не говорим- всичко е нейно, не делеше играчки, биеше се с децата, скубеше, буташе ги... Наистина страшна картинка.

Вече близо 3 месеца не е на ясла и нещата се нормализираха- пак е много буйна и палава, пак крещя подире й и изяжда поне по 2 шамара дневно  , но играе с познати и непознати деца мирно и кротко; дели играчки; не се бие (което за мен е най- важно, беше стигнала до там, че биеше всички ни вкъщи  ).

Сори, че стана дълго. Още вендъж- не мога да ти помогна със съвет. Просто се надявам детето докато е на ясла, ти да събираш нервите си, че като го вземеш вечер не се знае какво те чака 

Тарталета, до някъде си права - Ани имаше същите истерии 1-2 месеца след като тръгна на ясла. Стана по-нервна и... по някакъв наин лоша. Обаче като се мина известно време нещата се нормализираха. Пуснала съм я миналия септември, а сега като я взимам от ясли е щастлива и доволна, радва се на сестра си, не я бие, не й дърпа играчките. Доволна съм от това как яслата повлия (чисто психически) на Ани. За болестите не говоря 

И Габи беше така, в яслата стана по-зле, съвсем се сви и стана толкова срамежлива и притеснителна, сега в градината е друго нещо, направо разцъфна.
имат си периоди, които трябва да се изживеят
отдели го за малко от себе си, щом си вече на предела, той също го усеща и прави напук, още повече, че е започва разнния пубертет, най-трудното време е около 2год.
намери някой да го гледа поне за една вечер
не се вживявай толкова, знам, че е трудно, но гледай да се караш само за най-тежките бели, оставяй го понякога да се разбеснее на воля и стискай зъби да мине периода, всички са го минали