Дете с психически увреждания - всички деца се страхуват!

не знам на колко е детенцето ти, но поœти на 5 год. веœе съвсем спокойно разбира за какво става дума, понеже от скоро поради стеœение на обстоятелствата се налага да обяснявам много и има голяма полза от обясненията, разясненията и т.н. много е добре да се прави такъв вид възпитание, но проблемът е œе малко родители им увират тиквите както е видно от по-горе написаните безумия
 

Започни с най-елементарното - не извръщай отвратено поглед, не гледай уплашено или с "нездраво" любопитство, не дърпай детето си (няма да се зарази), дръж се нормално, а после просто му обясни за какво става дума.
Децата са отражение на родителите си.

Синът ми е на 2 год.
 Аз съм израствала с комшийче, което е с увреждане от детски паралич и съм играла с него.  не сме имали проблеми при взаимоотношенията ни.
Така искам и синът ми да бъде и да не дели и бяга от деца като от прокажени.

имаш œудесно желание

По-горе да те посъветвали, но и аз да повторя. Щом се притеснявате, говорете с майката на детето. Грозно да си дърпате децата и да говорите зад гърба на семейството.
И аз съм склонна да мисля, че детето сигурно усеща отношението ви и това го кара да проявява агресия.
Не разбирам хората, които се ужасяват от вида на човек с каквито и да е увреждания. Вярвам, че и Маргарита ще се научи да приема тези деца съвсем спокойно.

П.П. Един от най-добрите ми приятели в първи клас беше Митко. И имаше психични отклонения... 

Ето такова поведение е плашещо, независимо дали детето има проблеми или не. Аз не бих го премълчавала, само защото детето е различно от останалите. В крайна сметка и вие, и вашите деца се разхождате под терасата му, вероятно.  И докато можеш да контролираш поведението му по площадките или поне да пазиш детето си, когато другото стане агресивно, то в случая с хвърлянето на предмети отгоре, си абсолютно безсилна.
Така че не ви остава нищо друго, освен да се разберете с родителите му - като очакват от вас да се държите нормално с него, би трябвало да не допускат подобни ненормални прояви от негова страна, или поне да ги минимизират доколкото е възможно.
Може би мнението ми е малко крайно. Имах съседче с някакви такива (вероятно психически) проблеми, което хвърляше камъни по минаващите покрай оградата им случайни хора. А родителите й спокойно обясняваха, че не разбирала какво прави (дори когато счупи с камък очилата на един дядо, и когато удари в главата дете, сигурно има още много случаи, но аз била свидетел на тези). В резултат на това нейно неконтролирано поведение, на всички хлапетии от квартала ни беше забранено да минаваме край техния двор. Въобще не мога да съдя майка си, че ми е забранявала да припарвам там, нито да я обвинявам в неразбиране на тяхното положение.
По същия начин и аз не бих дала на сина си да контактува с такива деца, чиито действия го застрашават, независимо дали имат някакъв здравословен проблем или не.  Но искам той да може да приема нормално различните деца.

И аз съм учила в един клас с дете с някакво увреждане - устата му беше постоянно отворена и беше мокър около устата. Стоеше до мен на чина. Никога не е проявявал агресия. Един ден обаче ми открадна бонбоните (бях в първи или втори клас) и като се разбра веднага го преместиха. Не ми пречеше по никакъв начин обаче.

Но и дъщеря ми си е играла с дете с увреждане. Определено не му липсваше агресия на детето и аз се чудех как да реагирам на ситуацията и да обясна на дъщеря ми защо другото дете я удря, докато майката на другото дете обясняваше "защото е по-малко". Вярно беше че умствено е на по-малка възраст, но физически се беше развило отлично за възрастта си, дори малко изпреварваше възрастта, което правеше физически по-силно другото дете.

Не смятам, че трябва да се отбягват хората с увреждания, но когато въпросното дете проявява агресия не смятам, че трябва и да се оставяме само заради "интеграцията". Не искам да жертвам моето дете за да може друго дете да се чувства по-добре. Няма смисъл просто. Ако родителят успее да контролира агресията на детето си - нямам против да играят заедно. Но в противен случай - взимам си детето и си тръгвам.

ужас! прост народ!


моят син е на същата възраст. използвам всеки подходящ момент да му обяснявам и уча да приема дечицата със здравословни проблеми, че реално те са не по-различни от него самия. като видим човек в инвалидна количка, по телевизията ако дават нещо за хора в неравностойно положение - говоря, говоря, говоря. все още не знам дали има някакъв ефект от мойте приказки, но като че ли има някакъв напредък - като срещнем човек в инвалидна количка не гледа с такова огромно любопитство както да речем преди година...
надявам се да съумея да възпитам и в него и в брат му да приемат различните от тях за абсолютно равни!

Моите деца имат втора братовчедка даунче, така че при нас този проблем изобщо не е само предмет на дискусия. Тук обаче мисля, че се смесват две положения - как да се държим към "различно" дете по принцип и как да реагираме на агресивно поведение на дете, което не е задължително да има каквито и да било увреждания; може да е напълно нормално, но адски невъзпитано. В този случай не бих позволила на децата си да общуват с такова агресивно дете и въобще няма да ме интересува дали то ще се чувства пренебрегнато.

Агресия има навсякъде. Псхически отклонения се наблюдват и в този форум. Човещината обаче недостига, здравият разум- и той е кът.

Това, което си описала, не е агресията на детето (тичане след децата в опит на игра?), а страхът на другите майки спрямо по-различното дете и насаденият страх в другите деца. С какво точно е опасно това детенце, според теб? И на какво базираш мнението си? Защо смяташ, че родителите не се грижат за детето (освен наблюденията, че живеят на 6-ия етаж, и че бащата не му крещи)?

Може и да не ми отговаряш, просто си помисли, това би било достатъчно.

Може и да имаш основание за страховете си. Единственото обаче, което можеш да направиш е да говориш с родителите /и по специално с майката т.к. явно тя е по-заинтрегуваната/...

В нашето училище около коледа на гости идваха слепи дечица. Преди това на децата бяха обяснили, че те не виждат с очи, а с ръчички. За дъщеря ми посещението беше интересно и не се впечетли кой знае колко - за нея си бяха обикновени деца. Жалко, че това не е практика. Използвам всеки случай да я уча на толерантност, но такива има малко...

Има деца с различни заболявания,но не смятам да е пречка това,аз съм човека,който евентуално трябва да предпази детето си.Всъщност не разбрах-какъв е проблема?

Освен да бъдеш повече от внимателна когато сте на едно място, друго не можеш да направиш.
Една диагноза може да обясни агресията и толкова. Може и да няма диагноза, за целта чудесно се ползват зодии, характер, темперамент, медии и т.н. От там насетне нищо не оправдава хората допуснали тази агресия върху трети човек-дете. Няма такова нещо като 'той може да бие и блъска защото...' . Не го приемам и толкова.

Просто му се обяснява твърдо, като на всяко дете, че така не се прави, че не е правилно ... В интегративната градина , когато някое не се държи прилично му казват няколко пъти какво да направи, докато разбере.

И аз мисля,че трябва да се говори с майката. Много е грозно да се шушука зад гърба и да се сочи с пръст...
Възможно е родителите да не знаят,че като излезе на терасата детето хвърля предмети- кажете и за това. Между другото това го правят и `нормални` деца.
Синът ми е с цепка на устната и небцето  и на мен ми е познато това шушукане .
И аз мисля,че агресията е в следствие на студенината  и страха на децата към него. Децата усещат всичко,пък било то и с някакъв психичен проблем...

Никой от родителите на дете с проблем не е за интеграция на всяка цена,възможно е да има изключения,но повечето съм сигурна,че мислим така.