Дете с психически увреждания - всички деца се страхуват!

я като си толкова мислеща и пишеща вzеми си прочети писанията и си направи сама иzводите.

Джуди, какви са мерките, които би взела Агенцията за защита на децата в описаните от теб случаи?

Мислиш ли, че масово родителите са достатъчно подготвени за правилна реакция спрямо обикновенната детска агресия?

Как един случаен човек, станал в един момент родител на дете с увреждания (каквито и да били) бива подготвен да се справи с предизикателствата произхождащи от това положение, така че детето му да се впише адекватно в средата на връстниците си, разбира се когато става дума все пак не за лежащо болни или силно инвалидизирани деца?

Много ме разочарова тази тема. Кота човек от двете страни на бариерата мислех , че сме станали по - толерантни , но уви. Мъчно ми е.

аз пък мисля, че ВСЯКО аГРЕСИВНО дете е дете с ПРОБЛЕМИ - било то здравословни, психически или други

Реза, Агенцията бих използвала именно при втората хипотеза, тази с хапещите и биещите се деца, които по презумпция би следвало да разбират това което правят и да контролират постъпките си, доколкото възрастта им го позволява. Затова и го отделям от другия проблем. Тази институция би следвало да работи с родителите на такива деца. Нали по ЗЗД  има такива чудесно звучащи формулировки, като: "осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; насочване към подходящи социални услуги в общността;
консултиране и информиране на детето в съответствие със степента на неговото развитие; социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение; насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време;и т.н.".
Съдействието, подпомагането и услугите в семейна среда се предоставят от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, на лицата, на които са възложени родителски функции, или на детето, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане". Тази последна преценка се прави често въз основа на сигнали и жалби от трути лица /каквото съм аз, напр. по отношение на чуждото дете, за което родителите нехаят/.
За да не останат законови правила само едло добро пожелание следва да се работи повече именно с родителите. В други държави, напр., се стига и до лишаване от род. права на родители, които са поставили детето си в риск или неположили дължимата грижа. Родителите са задължените по закон лица да полагат тази грижа. Към тях следва да са насочени и голяма част от мерките.
Разбира се, че не всеки човек, станал по чиста случайност родител на дете с увреждане, може да се справи с проблема адекватно /защото то си е проблем, искаме или не искаме да го наречем с точната дума/. Още по- неподготвени обаче са околните, които никога в живота си не са се сблъсквали с този проблем, също по чиста случайност. Затова реакциите им са такива. И тази реакция се засилва с отслабване изпълнението на задълженията от страна на родителите на такива деца.

Цитат на Вивита: "я като си толкова мислеща и пишеща вzеми си прочети писанията и си направи сама иzводите."
Вивита, когато човек е нетолерантен и направо груб с хора, които не познава изобщо и които не се отнасят към него по този начин се съмнявам, че ще се отнесе добре към човек с проблеми. Това ме кара още веднъж да мисля, че призивите за винаги добро отношение и толерантност към другия са кухи фрази. Аз не нападам нито теб, нито когото и да било, не призовавам към погазване на ничии права. Само че всяко лично право си има ограничения и това са правата на останалите.

Джуди, за мен стана ясно, че никой в темата няма да отстъпи. Всеки си пази собственото дете и не го интересува другото.
Много от родителите на деца с увреждане имат и друго дете, което също страда. Свидетел съм на едно такова семейство - на майката с години близки роднини даваха съвети и упреци че не се грижи достатъчно за болното си дете, че не полага достатъчно сили. За самото дете не съм била свидетел на проява на агресия. Но съм свидетел на болката на другото им дете. То е пренебрегвано в продължение на всичките тези години,  през които е растяло в това семейство. Избягвах да давам мнение по въпроса, защото на родителите им беше достатъчно тежко, а пък и от друга страна около тях беше пълно със "съветващи".
Свидетел съм на съученичка от класа на сина ми как едно дете го превърнаха в плашилото на класа. Говорила съм със сина си многократно. Веднъж като го прибирах от училище се беше събрала групичка, въпросното момиче беше намерило отнякъде 15 сантиметрова ръждива безопасна игла, беше развило иглата и гонило сина ми да го мушка... Класната беше видимо притеснена. Говорих с момичето, обясних и че по този начин може да убие някой, надявах се това да подейства, защото цялата тази психическа травма на момичето била от загубата на майка и. Ефект нямаше никакъв, детето все едно не ме слушаше. Имаше и много пъти родителски срещи, на които се опитвахме да говорим с бабите на въпросното момиче, но те се държаха по начина, по който е описала Джуди за класа на сина и. Скачаха веднага и при най-малък намек, че психически внучка и има нещо, което не е наред. Споменаха се и други случки, но бабата беше напуснала срещата нежелаеща да слуша, камо ли да вземе някакви мерки.
Дала съм в началото пример и за съученик, който не беше агресивен, но защо ли никой не обърна внимание на това, всички наскачаха че агресията от болно дете трябва да се приеме.

Дотук съм дала 4 примера за различни хора с психически отклонения, показва най-малкото че подхождам индивидуално към всеки. Но основната ми цел и задача като родител е да запазя детето си.
catnadeen го е написала добре - агресия спрямо моето дете няма да допусна, независимо дали детето е болно или не. Всеки прави най-доброто за детето си. Вярвам че родителите на "различни деца" правят същото за децата си, затова няма да отстъпят в спора.
Бих допълнила - спрямо агресивните "нормални" деца също се взимат мерки.

да ... я как ме охарактериzира на бърzо, как ми определи поведението и как бърzо иzтълкува следствията от него и иzобличи двойнствената ми същност. нямам какво да добава, освен, че явно твърде лесно и беz zадълбочение категориzираш хората около себе си (с или беz увреждания) . И zа себе си може да постъпваш правилно, но не ме убеждавай моля те, че трябва да гледам хората преz твоите очила.

Вивита, ако имаш да кажеш нещо по- конструктивно и подплатено с мотиви може и да го позачета, а ако нещо конкретно от написаното от мен не ти харесва и ли не си съгласна с някой довод бих го приела и бих го обсъдила, стига да е конкретно.
Тук е форум и всеки може да изказва и защитава становища. Това правя и аз. И когато го правя се мотивирам, без да обиждам, нападам и словоблудствам.
Така общо да се лаем за себе си поне не бих допуснала. Ти имаше обвинение към мен, че не съблюдавам нечии права, без да посочиш на какво конкретно се базираш. Всеки може ей- така да си приказва нашироко, но моята цел поне не е тази. Тъй както си решила, че нося очила, нищо не ти пречи ти самата да ми поставиш диагноза. Пък обвиняваш другите, че го били правили. Същността ти нито обсъждам, нито ми е интересна. Прави ми впечатление, че в случая ставаш груба, а нападките ти са немотивирани и се обосновавам защо.
Ако наистина обаче няма какво конкретно да напишеш повече по темата, извинявай, но не ми е интересно да чета и да обсъждам голословни нападки.

Джуди недей, напълно си права във всичко. Всичките ти раzсъждения са мног охуманни от гледна точка на цялото общество. То трябва да се паzи. В това общество джуди има критерии, по които определя кои са "лица".  Обществото т.е ние трябва да се паzи от тях. Те нямат право да бъдат раzбирани и няма zащо да им бъде съчувствано. Раzните грубианки и двуличници (като мен самата) нямат право да се иzкаzват по темата. И слушкат. Затварят си устенцата. Отдавна трябваше да го направят ама пусто опустяло не се научиха , че е по лесно да се обясни нещо на стената, отколкото на съфорумка.

Джуди, прочитайки написаното от теб оставам с впечатлението, че имаш никакъв или съвсем малък практически опит с тези проблеми.
 

само да кажа чеу спора се изроди
и конструктивно решение не видях да сме дали за жената, която питаше

аз - ако тя все пак чете - само ще я посъветвам -ако може да поговори с родителите
ако те наистина не искат да приемат пробелма - да опита да поговори с детето
ако то не приема - не й остава нищо друго освен да пази детето си - като му обясни, по възможност да няма нищо общос другото
съжалявам но и аз така бих постъпила - едно агресвно дете, което няма как да бъде проконтролирано - нито чрез неговите родители, нито чрез обяснения - не виждам какво може да се направи
такова дете - с диагноза или без - ще си е като жива ходеща заплаха за всички около него
и аз бих държала сина си на страна....

Не казвам че е голям, нито малък, изрично подчертах, че не съм психиатър. А някой от тука писалите дали има по- голям, имам предвид професионален, а не само личен? Не пролича такова нещо от никого. Пък няма и значение, проблемът не е медицнски, а човешки, как да се държат хората и защо се държат по определен начин. Имам просто допирни точки и лични наблюдения, както повечето хора с проблема. Не съм писала медицински доклад, в крайна сметка. Освен това в чисто практически план ми се е налагало да работя с такива хора /и с психични заболявания и с вродено слабоумие/ и с техни близки и в тази връзка да изслушвам лекуващите ги психиатри и съдебно медицинската психиатрична експертиза.
Това обаче няма отношение към темата.
Това, което пише на Кронки жена му и catnadeen е по темата.

Не четох цялата тема,но видях че пак се е разразил спор и това е напълно естествено,защото всеки си има  гледна точка,както видях и доста хора са се подкрепили с примери.Е ,аз ще ви предложа и моята такава,защото пък при мен нещата стоят съвсем наобратно пък да видим кой ще предложи разумно решение Аз за себе си го знам.
Значи ,и аз съм майка на дете с увреждане. Детето ми е много добро,спокойно,усмихнато,общо взето е даже прекалено добро дете но...............НЕ ВИЖДА. Та навън децата я познават,харесват,радвам се на толерантност от всички около нас,но заради факта ,че не вижда,всяко детенце приближило се изведнъж или хвърлило се да я прегърне или да я хване за рачичка , я плаши.Какво излиза -за моето дете всички нормални деца ,всъщност са агресивни.Но аз не мога да отида и да кажа на родителя- абе виж сега ,обясни на твоето да се приближава бавно,да не вика,да не я изненадва.И знаете ли какво правя,и аз и родителите на другите деца,просто продължаваме да си говорим и  изобщо не се месим,нито аз успокоявам моето,нито те дърпат децата си,защото според мен ,моето ще спре да се плаши,ще го преживее сама,а другото ще види,че тя се плаши и може би следващия път, то само ще усети, как е най добре да се приближи.Мисля си ,че децата най-добре общуват помежду си,но проблемите идват май точно тогава, когато се намесим ние възрастните.Не сме виновни,просто инстинктивно ,виждайки заплаха от някого,независимо с увреждане или не,ние просто хукваме и си дърпаме децата,може би е време да спрем и да видим дали пък децата ни сами могат да открият решението,а пък ние  ще имаме време да се намесим,ако крайно се наложи ,все пак.Но дайте шанс на децата,все ми се струва,че те си знаят по добре от нас
Надявам се да не ме разберете погрешно,все пак отговарям конкретно на темата-Дете с психически увреждания - всички деца се страхуват!

Вики, има различни хора.
Ако моето дете се заиграе с друго, а другото се плаши от моето и единствената причина е бързото и приближаване аз предпочитам да ми бъде казано, няма да се засегна. Това е двоен ефект - дъщеря ми ще се научи да пази повече хората около нея, а другото детенце ще си играе с дъщеря ми... Но това съм аз, може би други ще се засегнат. Съвети да ти давам - ти си имаш достатъчно опит и си преценяваш ситуациите. Ако си близко в квартала не пречи да запознаем децата. Тъкмо дъщеря ми ще научи че на някои деца сетивата са по-развити и чуват по-надалеч...

Джуди, нещата които пишеш за социалната система не отговарят по никакъв начин на реалността в БГ.


И това някак се изгуби с дългите ти постове, пълни с много обяснения и обощения без никакво конкретно предложение.

Аз моето го дадох още в началото на темата, видях че не се приема добре.
Разбрах, че някои майки на нормални деца реагират остро на идеята да контактуват с различни деца от страх и незнание. За тях е по-удобно различните да са другаде. Някои дори вярват, че има деца, които се раждат опасни за обществото.

За щастие, не всички мислят и действат по този стереотип.

Някак си нямам и желание да споделям какъв и откъде ми е опита.
Няма смисъл.