Първоначална тема:
https://www.bg-mamma.com/?topic=1823997
Умишлено не съм чел нищо от писаното там, за да си разпиша тук разказа с моето истинско съзнание, без да е повлиян от състоянието ми тогава, нито от коментарите.
В нея обещах че като всичко приключи, ще отворя една нова и ще разкажа развръзката, за мой личен closure. Завършеност. Както някои психотерапевти съветват да изпишеш писмо или емоции към човека или общо, което ще те накара да се почувстваш по-добре. Да се изкажеш.
Разведохме се пред съда официално, в началото на месеца.
През тези месеци, в които не съм я виждал, осъзнах, че решението ми е закъсняло и е за добро. Трябвало е по-бързо да изчезна от там.
Тя беше насилник.
Придобих много опит за малко време.
Допуснах много грешки: прекалено наивно повярвах в любовта, прекалено доверчиво подходих, не изпитах правилно нашата съвместимост. Допуснах грешка че толкова много ѝ се разтворих и това ме направи по-нисш в нейните представи.
Допуснах грешка, че съзнателно или не бях решил, че по-добро няма да намеря и затова се втурнах. Това си е изцяло моя грешка, която по трудния начин осъзнах. Това е поради ниско мое самочувствие. Никога повече няма да го направя. Ще работя върху самочувствието си.
Отделно, бих казал, че тя е типичен модел на вербално и понякога физическо насилие.
Град 1 е Бургас, град 2 е В. Търново. Тя е лекар специализант, аз съм IT специалист.
От уважение както към мен, така и към нея: повече данни, които биха могли да ни идентифицират, няма да поставя.
Отново ако пак тя отвори и попадне на този текст, както и в първата тема, обръщение:
пожелавам ти всичко най-добро и да откриеш най-съвместимия човек за теб.
Мога да кажа, че нея я преодолях лесно именно поради лошото ѝ отношение към мен. От време на време се сещам за хубави моменти, но все по-рядко. Затворена страница е и трябва да се продължава напред.
Продължавам си ремонта в моя апартамент (който беше започнат заради нея, защото имаше неща, които не харесва). С приятели и сам. Става: малко по малко. Ще стане. Никой не ме гони, никой не припира, никой не бърза, никой не мрънка. Правя го когато имам време и кеф. Спокойно, бавно, целенасочено, умно. Без бързане, без нерви, без караници.
Накупих си много инструменти. Стана ми като хоби направо. Това ме прави щастлив. Лазерни нивелири, къртачи, бормашини, няколко вида винтоверти, мастари, нивели. Имам какво да правя ако искам да си сменя сферата.
До тук всичко сам съм си направил, с помощ от приятели. Чета материали, Мисия моят дом, статии, чужбински също - и става. Много съм доволен. Всичко е изправено, равно, прави ъгли по стените.
Ето че мога. Това явно ми се породи още от нея - искали са да ме смачкат, а аз съм искал да се докажа.
Както и да е, свърши се.
Чудих се няколко пъти дали да напиша това, но ще го напиша, за финална нотка да се разбере за какви хора става въпрос. Накратко, с нея си бяхме купили играчки, които си ползвахме. След като си заминах, поисках да ми върнат само една тава, сантиментален спомен от починалата ми баба. Върнаха я с играчките залепени вътре в тавата и цялото нещо обвито със стреч фолио. Няма да коментирам повече.
Само ще допълня, че от тамошното жилище, което е на чичо ѝ, а не на баба ѝ (сега се сещам за някакви такива коментари в оригиналната тема), съм оставил доста техника, която няма да я търся - да я продават, хвърлят или каквото искат да правят. Това им го казах и на тях. Пари се изкарват.
Около десетина пъти "искам развод", накрая "умри, куче", гарнирано с обида и отново "искам развод" - заповядай, имаш го. Сега ще си намеря нещо много по-добро, нормално и здравословно и ще бъда щастлив.
Ако бях отмъстителен, имаше какво да направя в неин ущърб, с моите интернет способности. Избирам мира. Две души - срещнали се, разделили се. Всеки по собствен път, с неговия собствен късмет. По отношение на маймунското изпълнение с тавата също имам какво да направя, но реваншизма не ми е присъщ - нека да забравим за тези месеци и всеки да си гледа щастието.
В заключение ще кажа:
Ако сте жертва на вербално или физическо (не дай Боже) насилие: НЕ ЧАКАЙТЕ, а бягайте!!! Каквито и да са обстоятелствата!
Насилието не е любов.
Напуснах.
Оцелях.
Подреждам живота си.
И няма да повтарям това.
Това не е живот и тава никой не го заслужава.
https://www.bg-mamma.com/?topic=1823997
Умишлено не съм чел нищо от писаното там, за да си разпиша тук разказа с моето истинско съзнание, без да е повлиян от състоянието ми тогава, нито от коментарите.
В нея обещах че като всичко приключи, ще отворя една нова и ще разкажа развръзката, за мой личен closure. Завършеност. Както някои психотерапевти съветват да изпишеш писмо или емоции към човека или общо, което ще те накара да се почувстваш по-добре. Да се изкажеш.
Разведохме се пред съда официално, в началото на месеца.
През тези месеци, в които не съм я виждал, осъзнах, че решението ми е закъсняло и е за добро. Трябвало е по-бързо да изчезна от там.
Тя беше насилник.
Придобих много опит за малко време.
Допуснах много грешки: прекалено наивно повярвах в любовта, прекалено доверчиво подходих, не изпитах правилно нашата съвместимост. Допуснах грешка че толкова много ѝ се разтворих и това ме направи по-нисш в нейните представи.
Допуснах грешка, че съзнателно или не бях решил, че по-добро няма да намеря и затова се втурнах. Това си е изцяло моя грешка, която по трудния начин осъзнах. Това е поради ниско мое самочувствие. Никога повече няма да го направя. Ще работя върху самочувствието си.
Отделно, бих казал, че тя е типичен модел на вербално и понякога физическо насилие.
Град 1 е Бургас, град 2 е В. Търново. Тя е лекар специализант, аз съм IT специалист.
От уважение както към мен, така и към нея: повече данни, които биха могли да ни идентифицират, няма да поставя.
Отново ако пак тя отвори и попадне на този текст, както и в първата тема, обръщение:
пожелавам ти всичко най-добро и да откриеш най-съвместимия човек за теб.
Мога да кажа, че нея я преодолях лесно именно поради лошото ѝ отношение към мен. От време на време се сещам за хубави моменти, но все по-рядко. Затворена страница е и трябва да се продължава напред.
Продължавам си ремонта в моя апартамент (който беше започнат заради нея, защото имаше неща, които не харесва). С приятели и сам. Става: малко по малко. Ще стане. Никой не ме гони, никой не припира, никой не бърза, никой не мрънка. Правя го когато имам време и кеф. Спокойно, бавно, целенасочено, умно. Без бързане, без нерви, без караници.
Накупих си много инструменти. Стана ми като хоби направо. Това ме прави щастлив. Лазерни нивелири, къртачи, бормашини, няколко вида винтоверти, мастари, нивели. Имам какво да правя ако искам да си сменя сферата.
До тук всичко сам съм си направил, с помощ от приятели. Чета материали, Мисия моят дом, статии, чужбински също - и става. Много съм доволен. Всичко е изправено, равно, прави ъгли по стените.
Ето че мога. Това явно ми се породи още от нея - искали са да ме смачкат, а аз съм искал да се докажа.
Както и да е, свърши се.
Чудих се няколко пъти дали да напиша това, но ще го напиша, за финална нотка да се разбере за какви хора става въпрос. Накратко, с нея си бяхме купили играчки, които си ползвахме. След като си заминах, поисках да ми върнат само една тава, сантиментален спомен от починалата ми баба. Върнаха я с играчките залепени вътре в тавата и цялото нещо обвито със стреч фолио. Няма да коментирам повече.
Само ще допълня, че от тамошното жилище, което е на чичо ѝ, а не на баба ѝ (сега се сещам за някакви такива коментари в оригиналната тема), съм оставил доста техника, която няма да я търся - да я продават, хвърлят или каквото искат да правят. Това им го казах и на тях. Пари се изкарват.
Около десетина пъти "искам развод", накрая "умри, куче", гарнирано с обида и отново "искам развод" - заповядай, имаш го. Сега ще си намеря нещо много по-добро, нормално и здравословно и ще бъда щастлив.
Ако бях отмъстителен, имаше какво да направя в неин ущърб, с моите интернет способности. Избирам мира. Две души - срещнали се, разделили се. Всеки по собствен път, с неговия собствен късмет. По отношение на маймунското изпълнение с тавата също имам какво да направя, но реваншизма не ми е присъщ - нека да забравим за тези месеци и всеки да си гледа щастието.
В заключение ще кажа:
Ако сте жертва на вербално или физическо (не дай Боже) насилие: НЕ ЧАКАЙТЕ, а бягайте!!! Каквито и да са обстоятелствата!
Насилието не е любов.
Напуснах.
Оцелях.
Подреждам живота си.
И няма да повтарям това.
Това не е живот и тава никой не го заслужава.
Скрит текст:
грешката е умишлена 
