Когато детето проходи и започне да открива света, то се опитва да си изгради собствено мнение за всичко, което съзира около себе си. За него заобикалящият го свят е голям и загадъчен и то се чувства безсилно в него. Според психолозите децата на тази възраст започват да се самоутвърждават, а един от начините за това е да се противопоставят на родителите си. Да кажат „Не“ на предложенията на възрастните е нормален и здравословен начин да почувстват, че контролират нещата. Тяхното „Не“ е опит да избегнат неизвестното и да останат в зоната си на комфорт.
Освен това те бързо осъзнават, че непослушанието е най-добрият начин да привлекат вниманието на родителите си. Децата между 1 и 3 години са егоцентрични, което означава, че се смятат за център на света около тях. Искат да правят само това, което желаят, и то когато решат. Нямат усещане за време, така че в много ситуации не разбират защо възрастните настояват за спешност. На този етап от развитието им подобно поведение обаче е напълно нормално.
Защо периодът на „бебешкия пубертет“ е толкова важен?
Само няколко месеца, след като детето проходи, то се научава да казва „Не“. Веднага щом започне да чувства, че контролира действията си, започва да доказва своята психическа и социална независимост. С появата на думите “аз”, “не” и “аз сам/а” започват тропането с крак и отказите да се прави това, което възрастните казват.
Оказва се, че малкото „Не“ всъщност играе голяма роля. Фронталният лоб – частта от мозъка, която отговаря за планирането, контрола на импулсите и емоционалната регулация – на тази възраст все още е в процес на изграждане. Затова, когато вашето дете изстреля драматичното си „Не!“ преди дори да сте довършили изречението си, това не е бунт срещу вашия авторитет, това е биология. Мозъкът му буквално все още не е готов да обработва информацията със скоростта на възрастните.
Употребата на думата „Не“ неволно се подсилва от околните, които също я употребяват твърде често. Тъй като повишената физическа активност и любопитството насърчават детето да се катери по шкафа или да се надвесва през прозореца например, в този период то чува множество категорични „Не!“ от родителите си.
Когато едно дете открие въздействието на думата „Не“, пред него се открива цял един свят. Изведнъж то осъзнава, че да не прави това, което не иска, е негов собствен избор, въпреки понякога негативните последици от това решение. Често децата се чувстват доволни от себе си и от факта, че са казали „Не“, сякаш са постигнали лична победа над възрастните, дори когато всъщност искат това, което им се предлага. Когато отговорят с „Не“ на въпроси като: „Готов ли си за вечеря?“ или „Искаш ли да се разходим сега?“, те се чувстват победители, макар че на практика отказват това, което реално искат. Много от тях продължават да казват „Не“, защото в този период стремежът за самоутвърждаване надделява над всичко останало.
Въпреки че родителите осъзнават това, постоянните конфликти с детето са много изморителни за тях. Намирането на изход от тези ситуации може да бъде трудно и изнервящо. Ако родителите са твърде строги с детето или го принуждават да прави това, което му кажат, то може да се почувства безпомощно или уплашено. А може да се ядоса и заинати още повече.
За да се справите по-лесно в подобни ситуации, последвайте следните съвети:
• Фокусирайте се върху позитивите
Детето ви мрази да чува думата „Не“ дори повече от вас. Но помислете – колко пъти на ден му я казвате? („Не дърпай кучето за опашката!“, „Не се люлей на стола!“…) Това е достатъчно, за да го раздразни. По-добре е да му кажете какво искате да направи, отколкото какво не искате. Например едно дете е по-вероятно да започне да спори, след като чуе фразата: „Не се търкаляй по пода с новата си рокля“, отколкото ако чуе: „Моля те, седни на дивана, за да остане новата ти рокля чиста“. Тонът, с който говорите, също е важен. Ако искате да го помолите да направи нещо, е по-добре да говорите със спокоен, но твърд глас.
• Обяснете вашите изисквания
По-малко вероятно е детето ви да изпадне в истерия, ако му обясните защо не може да постигне своето. Повечето малки деца са способни да разберат прости обяснения. Няма нужда да навлизате в подробности: това може само да обърка детето или то просто няма да реагира на думите ви.
• Не вземайте винаги решения вместо детето си
Когато давате на детето си възможност да взема решения от време на време, вие задоволявате нуждата му от контрол над ситуацията. Ако е време за обяд, а то иска да играе, попитайте го например какво желае да пие по време на храненето – вода, мляко или ябълков сок. Ако постоянно капризничи, когато го обличате, предложете му избор какво да облече. Когато давате на детето си правото да взема малки решения, то ще се чувства гордо и вероятно по-често ще се съгласява с вас.
• Давайте добър пример
Всеки знае, че малките деца обичат да имитират възрастните. Използвайте това, за да промените мнението на детето си, когато то не е съгласно с вас. Например, ако не иска да обуе чорапи, можете да кажете: „Краката ми са студени. Искам да си обуя чорапи, за да се стопля. Сигурно и на теб ти е студено. Хайде да си обуем чорапите заедно.“
• Внесете малко забавление в разговорите си
В определени ситуации детето винаги ще казва „Не“. Например, ако му кажете, че трябва да спре да играе, защото е време за баня, то сигурно ще протестира. Но ако превърнете това в игра, ще му стане забавно. Можете да го помолите да преброи колко крачки има от стаята му до банята. Или заедно можете да измислите забавна песничка за къпането.
• Насърчавайте доброто поведение
Много родители се предават и купуват на детето си лакомство или играчка, когато изпадне в истерия в магазина. Това може да ви донесе краткосрочни ползи, но в дългосрочен план не е много добре. Когато награждавате детето за лошо поведение, то вероятно ще се държи още по-зле следващия път. По-добре е да хвалите детето, когато се държи добре, да го прегръщате и целувате. Положителната подкрепа ще доведе до добри резултати в дългосрочен план.
Това не означава, че наградата трябва да е материална, въпреки че понякога може да купите на детето си лакомство или да му дадете пари. Въпреки това е по-добре наградата да е символична. Основното е да не забравяте да награждавате детето си за добро поведение и да го правите веднага. То все още възприема времето твърде абстрактно и обещанията за в бъдеще време няма да проработят.
Бъдете подготвени за типичните ситуации, в които детето ви казва „Не“
Има определени случаи, когато можете със сигурност да предвидите, че детето ви ще каже „Не“. Когато настъпят, бъдете готови да използвате всички средства, за да го убедите.
• Времето преди лягане. Този случай е най-често срещаният. Децата са по-склонни да се инатят и да настояват на своето, когато са уморени.
• Храненето. За да седне на масата по време на обяд или вечеря, едно дете обикновено трябва да спре да играе или да прави това, което му е интересно. Това поражда възражения от негова страна.
• Срещи с връстници. Всяка среща с непознати или участие в нови дейности прави детето нервно. В резултат то става неотзивчиво и може да не се държи така, както бихте искали.
• Посещение при лекар. Отказът на детето да отиде на лекар е съвсем логичен. То вероятно още не е забравило колко неприятни са инжекциите или лекарствата, предписани от лекаря.
Кога да се тревожите?
Думата „Не“ обикновено е здравословна проява на независимост – на практика е първият опит на вашето малко дете да се самоосъществи. Но ако отказите са екстремни, постоянни или свързани с големи забавяния в развитието (като реч или социални умения), един кратък разговор с вашия педиатър може да помогне да се изключат по-сериозни причини. В повечето случаи обаче „Не“ просто означава: „Уча се как да бъда себе си“.
Не забравяйте, че няма универсално решение за отглеждане на децата и всяка ситуация изисква индивидуален подход.
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram
Освен това те бързо осъзнават, че непослушанието е най-добрият начин да привлекат вниманието на родителите си. Децата между 1 и 3 години са егоцентрични, което означава, че се смятат за център на света около тях. Искат да правят само това, което желаят, и то когато решат. Нямат усещане за време, така че в много ситуации не разбират защо възрастните настояват за спешност. На този етап от развитието им подобно поведение обаче е напълно нормално.
Защо периодът на „бебешкия пубертет“ е толкова важен?
Само няколко месеца, след като детето проходи, то се научава да казва „Не“. Веднага щом започне да чувства, че контролира действията си, започва да доказва своята психическа и социална независимост. С появата на думите “аз”, “не” и “аз сам/а” започват тропането с крак и отказите да се прави това, което възрастните казват.
Оказва се, че малкото „Не“ всъщност играе голяма роля. Фронталният лоб – частта от мозъка, която отговаря за планирането, контрола на импулсите и емоционалната регулация – на тази възраст все още е в процес на изграждане. Затова, когато вашето дете изстреля драматичното си „Не!“ преди дори да сте довършили изречението си, това не е бунт срещу вашия авторитет, това е биология. Мозъкът му буквално все още не е готов да обработва информацията със скоростта на възрастните.
Употребата на думата „Не“ неволно се подсилва от околните, които също я употребяват твърде често. Тъй като повишената физическа активност и любопитството насърчават детето да се катери по шкафа или да се надвесва през прозореца например, в този период то чува множество категорични „Не!“ от родителите си.
Когато едно дете открие въздействието на думата „Не“, пред него се открива цял един свят. Изведнъж то осъзнава, че да не прави това, което не иска, е негов собствен избор, въпреки понякога негативните последици от това решение. Често децата се чувстват доволни от себе си и от факта, че са казали „Не“, сякаш са постигнали лична победа над възрастните, дори когато всъщност искат това, което им се предлага. Когато отговорят с „Не“ на въпроси като: „Готов ли си за вечеря?“ или „Искаш ли да се разходим сега?“, те се чувстват победители, макар че на практика отказват това, което реално искат. Много от тях продължават да казват „Не“, защото в този период стремежът за самоутвърждаване надделява над всичко останало.
Въпреки че родителите осъзнават това, постоянните конфликти с детето са много изморителни за тях. Намирането на изход от тези ситуации може да бъде трудно и изнервящо. Ако родителите са твърде строги с детето или го принуждават да прави това, което му кажат, то може да се почувства безпомощно или уплашено. А може да се ядоса и заинати още повече.
За да се справите по-лесно в подобни ситуации, последвайте следните съвети:
• Фокусирайте се върху позитивите
Детето ви мрази да чува думата „Не“ дори повече от вас. Но помислете – колко пъти на ден му я казвате? („Не дърпай кучето за опашката!“, „Не се люлей на стола!“…) Това е достатъчно, за да го раздразни. По-добре е да му кажете какво искате да направи, отколкото какво не искате. Например едно дете е по-вероятно да започне да спори, след като чуе фразата: „Не се търкаляй по пода с новата си рокля“, отколкото ако чуе: „Моля те, седни на дивана, за да остане новата ти рокля чиста“. Тонът, с който говорите, също е важен. Ако искате да го помолите да направи нещо, е по-добре да говорите със спокоен, но твърд глас.
• Обяснете вашите изисквания
По-малко вероятно е детето ви да изпадне в истерия, ако му обясните защо не може да постигне своето. Повечето малки деца са способни да разберат прости обяснения. Няма нужда да навлизате в подробности: това може само да обърка детето или то просто няма да реагира на думите ви.
• Не вземайте винаги решения вместо детето си
Когато давате на детето си възможност да взема решения от време на време, вие задоволявате нуждата му от контрол над ситуацията. Ако е време за обяд, а то иска да играе, попитайте го например какво желае да пие по време на храненето – вода, мляко или ябълков сок. Ако постоянно капризничи, когато го обличате, предложете му избор какво да облече. Когато давате на детето си правото да взема малки решения, то ще се чувства гордо и вероятно по-често ще се съгласява с вас.
• Давайте добър пример
Всеки знае, че малките деца обичат да имитират възрастните. Използвайте това, за да промените мнението на детето си, когато то не е съгласно с вас. Например, ако не иска да обуе чорапи, можете да кажете: „Краката ми са студени. Искам да си обуя чорапи, за да се стопля. Сигурно и на теб ти е студено. Хайде да си обуем чорапите заедно.“
• Внесете малко забавление в разговорите си
В определени ситуации детето винаги ще казва „Не“. Например, ако му кажете, че трябва да спре да играе, защото е време за баня, то сигурно ще протестира. Но ако превърнете това в игра, ще му стане забавно. Можете да го помолите да преброи колко крачки има от стаята му до банята. Или заедно можете да измислите забавна песничка за къпането.
• Насърчавайте доброто поведение
Много родители се предават и купуват на детето си лакомство или играчка, когато изпадне в истерия в магазина. Това може да ви донесе краткосрочни ползи, но в дългосрочен план не е много добре. Когато награждавате детето за лошо поведение, то вероятно ще се държи още по-зле следващия път. По-добре е да хвалите детето, когато се държи добре, да го прегръщате и целувате. Положителната подкрепа ще доведе до добри резултати в дългосрочен план.
Това не означава, че наградата трябва да е материална, въпреки че понякога може да купите на детето си лакомство или да му дадете пари. Въпреки това е по-добре наградата да е символична. Основното е да не забравяте да награждавате детето си за добро поведение и да го правите веднага. То все още възприема времето твърде абстрактно и обещанията за в бъдеще време няма да проработят.
Бъдете подготвени за типичните ситуации, в които детето ви казва „Не“
Има определени случаи, когато можете със сигурност да предвидите, че детето ви ще каже „Не“. Когато настъпят, бъдете готови да използвате всички средства, за да го убедите.
• Времето преди лягане. Този случай е най-често срещаният. Децата са по-склонни да се инатят и да настояват на своето, когато са уморени.
• Храненето. За да седне на масата по време на обяд или вечеря, едно дете обикновено трябва да спре да играе или да прави това, което му е интересно. Това поражда възражения от негова страна.
• Срещи с връстници. Всяка среща с непознати или участие в нови дейности прави детето нервно. В резултат то става неотзивчиво и може да не се държи така, както бихте искали.
• Посещение при лекар. Отказът на детето да отиде на лекар е съвсем логичен. То вероятно още не е забравило колко неприятни са инжекциите или лекарствата, предписани от лекаря.
Кога да се тревожите?
Думата „Не“ обикновено е здравословна проява на независимост – на практика е първият опит на вашето малко дете да се самоосъществи. Но ако отказите са екстремни, постоянни или свързани с големи забавяния в развитието (като реч или социални умения), един кратък разговор с вашия педиатър може да помогне да се изключат по-сериозни причини. В повечето случаи обаче „Не“ просто означава: „Уча се как да бъда себе си“.
Не забравяйте, че няма универсално решение за отглеждане на децата и всяка ситуация изисква индивидуален подход.
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram