Аз съм БГ татко. Регистрирах се във форума, за да видя други гледни точки на проблема и евентуално да взема решение.
С Жена ми сме заедно от студентските ни години, като наскоро навлязохме в 40-те. През последните няколко години, след раждането на най-малкото ни дете (4г), отношенията ни поохладняха, покрай работата, грижите за децата и други битовизми. Започнаха и караници. Съответно и интимният ни живот хич го няма. Въпреки това до този момент аз не съм си и помислял за друга жена, макар и да започнаха да ми се прокрадват мисли за евентуален развод. Като цяло съм съм харесван мъж, на висока позиция в международна компания съм и печеля добре (около 5 пъти повече от жена ми), грижа се изклюително много за децата (смея да твърдя, че са по-привързани към мен, отколкото към майка си), домакинствам (основно аз готвя в къщи, чистя и т.н.) Осигурил съм семейството си със голям апаратамент в хубав квартал, закупен изцяло с мои трудови доходи, автомобили, плащам за частните училища и заниманята на децата и т.н. Това са факти, а не опит да се представя като невероятен баща и съпруг.
Както и да е, от около 3 месеца жена започна много да се суети около телефона си и ми светна лампичката, че може да има нещо. Въпреки това и имах такова доверие, че прецених, че съм в заблуда и игнорирах фактите. Преди три седмици обаче, видях, че получава скрито съобщение от скрит номер, докато останалите съобщения са видими на дисплея й. Съответно забелязах, че подобни съобщения се получават регулярно и тя ги чете в другата стая. Хакнах и телефона и намерих скрит/ таен чат, заключен с друга парола. Отне ми два дни да хакна паролата на чата и да открия, че си има любовник, нейн колега- женен мъж с деца. В чата се обясняваха как се обичат безкрайно и кой кого до по-разтърсващ оргазъм е докарал. Последният им секс беше точно преди партито за рождения ден на сина ни, докато аз вземам децата от училище и детска градина, за да ги заведа в детския клуб. Почувставх се като пълен загубеняк. Говорих с нея, тя всичко отричаше, като ме лъжеше в лицето, докато не разбра, че не блъфирам. Поисках и развод. Тя започна да ме моли да не се разделяме, обяснявашв, че имала само симпатии към другия, искала да е само с мен, да сме мислели за децата...Обяснението й за любовника й е, че с мен вече не се чувствала обичана и ухажвана жена. Въпреки това само мен обичала и поиска да се обърнем към семеен терапевт за да "открием отново пътя един към друг и да заплим отново искратя". Трябвало да се борим за брака си. Не й вярвам вече. Опитвам се да разсъждавам трезво над нещата и според мен се опитва отчаяно да ме задържи, защото другият няма какво да и предложи, а в мен вижда сигурност. Разумът ми казва, че трябва да сложа точка на брака ни, но и аз не знам защо се чудя дали да не дам нов шанс. Не на нея, а на семейството ни, като цяло. Все пак сме заедно от много време и сме привързани един към друг, на децата няма да е лесно, а и ме е заплашвала, че при развод няма да ми дава да виждам децата - все пак тя е майката, аз съм никой. Пълна каша е в главата ми. Ще се радвам да чуя странични мнения, за да подредя мислите си. Ако някой, счита, че темата е пързалка, моля да подпине. Мерси.
