Нещо смешно, което сте казвали без да се замислите ІІ

Трябваше няколко пъти да го прочета, за да се усетя кое е смешното и че си разменила букви в думите. На пръв поглед, а и на втори- всичко ми се стори наред.
Обяснявах на една позната за детенцето, което живее под нас, малка сладурана, конти се, обува обувките на майка си... Искам да кажа, че е сладка коконка, а вместо това "Тя е истинска сладка кокошка!" Чак сега се смея...

Това с кокошката е като моята изцепка от снощи. Говоря на малкия "Ти си на мама малкото  котенце. Ти си любимото животно на мама!"  Просто се чудех какво животно да кажа, а то какво стана. Днес пък му обясних, че като е седнал на столчето и яде сам е като децата в зоологическата градина.

Този шат свярен прилича малко на моето "прияе ухатно" (ухае приятно демек)

Преди време имах едно приятелско семейство, които се казват Вальо и Галя. Много често ми се случваше, докато казвам нещо за тях, в бързината да изтърся Гальо и Валя 

Големият ми син още нямаше 3 години и веднъж, бързаме за някъде, аз го обличам, той нещо се дърпа и аз му казвам "Росене, концентрирай се за 5 минути"  Дали ме разбра - не знам, но баща му още ме бъзика   

ПП Много весела темичка   

Хахахах и ние на Венци и Бети редовно им викаме Бенко и Вети  Много се засрамих, като се изпуснах веднъж пред тях, те пък паднаха да се смеят.
ММ им вика Ненко и Нети 

Хахаха,Еличке,ние пък сме Валя и Гальо,ама повечето ни приятели все ни викат Галя и Вальо 

Сутринта бързам да оставя детето в едно клубче.Той не иска, аз го увещавам.Подлъгвам с бонбони, сокче, игри, каки, батковци, камиони...не иска!Накрая вече леко поизнервена казвам "Добре де, за малко само!Да свърша набързо една работа с тати и идвам да те взема."
Е, детето влезе и се заигра на секундата, а аз отнесох леко подигравателния поглед на персонала

Rumito, чудно е! 

Тази нощ. Съпругът ми спи, аз гледам ТВ. По едно време започва да сънува кошмар, аз го успокоявам: "Спокойно, няма страшно, нали съм тук!". В един момент си отваря очите и с абсолютно НЕсънен глас ми заявява: "Ами то това е страшното!".
Кълне се, че не го помни 

    

Имаме подобна случка с ММ - сънува си нещо и по едно време започна да мънка. По същия начин - опитвам се да го успокоя, при което той подскача и започва с умилителен глас да ме убеждава, че не бил кюфте.     

Деля офис с колегата, на моята възраст, и с него се разбрахме от самото начало, водим се един на друг по акъла, и когато на единия му хрумне някоя гениална идея, другия винаги е готов за подвизи. А изцепките му събирам във Фейсбук. Сега се сетих че мога да ги пусна и тук.

Решаваме, че ще пускаме прахосмукачка, обаче ни липсва четката за филтъра, и ще ходим да я търсим в мазата. Аз съм от Варна, казвам "маза", той е от Благоевград и казва "мазе". Съответно той ми се подиграва на думата "маза" докато слизаме с асансьора, и провеждаме следния разговор:
Аз: Маза е.
Той: Мазе. Какво е това "маза"??
Аз: Ами такова, мазе, ама не на диалект.
Той: Мазето си е мазе, не е никаква маза.
Аз: Дай да се разберем да му викаме склад.
Той: Може да е изба.
Аз: Склад е, понеже складираме в него стари маси и четката на прахосмукачката.
Той: Може и в избата да има маси.
Аз: В избата има вино. Тук няма вино.
Той: Ми... Може да е свършило.

Друга случка от онзи ден. Той размишлява.
- Колко са хората по света? Осем... Милиарда?
- Ами, очевидно не са милиона...
- Не бе, мисля дали не са това след милиард... Билион... Билярд? Хм, да бе, боулинг.

Монолога се прехвърля върху компютърните игри от едно време, и междувременно той се усеща, че пиша във Фейсбук.

- Супер Марио... Пистолети, патки... Кажи ми как навремето на Нинтендото как ставаше, стреляш по телевизора, и той знае къде стреляш... Ти още ли пишеш? Да не ми правиш мемориали...
- Надявам се да не ти правя мемориал...
- Аа, не мемориал, по добре не мемориал... Какво се правеше на известните хора?

И друга случка от тези дни. Той пише меню на компютъра, принтира го и ми го подава да проверя за грешки. Сочи ми страницата и пита, аз отговарям.
- Това така ли се пише? "Змьорка"?
- Мда, идва от "змя".

Децата си купиха ледени близалки във формата на банан, опаковани изцяло в найлон. На едното му е трудно да го консумира и дъщеря ми я напътства: "Хвани го така и го смучи." Майката на другата възмутена: "Ох, не мога да ви слушам докато го правите!" 

Сестра ми - въодушевено обяснява на мъжа ми и зет ми колко уважаван човек в село бил дядо ни -  "Бил е дори кЛитор в църквата!" 
Мъжете тактично замълчават, след 30 секунди не издържам и прихвам да се смея. Сестра ми мига смутено, знае, че е сбъркала , но не се сеща защо цвиля със сълзи.
Дядо всъщност е бил клисар(прислужник в църква, бие камбаната), думичката, която искаше да каже беше ктитор (дарител).

нне немога да спра да се хиля

С дъщеря ми сме на кино. Тя пита:

-Какво е "хоризонт" ?
Обяснявам:
-На плажа като погледнеш нали виждаш една черта, където небето се слива с морето - ето това е хоризонт.
След 15 мин тя:
-Какво е "слива"?
Аз отговарям:
-Плод!
-Какъв плод???
Аз вече леко изнервена:
-Е как какъв - син един такъв, не се ли сещаш!
А тя още по-изнервена:
- НЕ, не се сещам! И КАКВО ОБЩО ИМА ТОЯ ПЛОД СЪС ХОРИЗОНТА???

Чак тогава зацепих, че е имала предвид предното ми обяснение и е трябвало да разтълкувам "сливане"