Стегна ме за гърлото този епизод Много мъчно ми стана за малкото и за средното момче, липсата на родителите ще им остави голяма травма. А големият как се радваше на ремонта! Само той си позволява да покаже емоциите си, вероятно, защото само той от тримата е имал нормално детство, с двамата им родители, в истинско семейство. Тежко! Радвам се, че им помогнаха. През цялото време си мислех какво е в душата на дядото, преживял загубата на жена си, на сина си и сега да има сили да се бори за внуците си. И аз ще попитам - къде е държавата, къде са общината и Закрила на детето...? Само да вземат децата от майката и да ги разделят ли могат? Нещо за подкрепа/лечение на тази майка, в последствие подкрепа на дядото и по-голямо жилище? За социални помощи и работа с психолог при тежките загуби на бащата и болестта на майката дали са чували? В кой век живеем, за Бога? Срам ме е, че оставяме децата ни да растат в такива условия! Дано тази промяна е един по-добър старт в живота на тези деца!
- Публикувана: 17 фев. 2026, 08:25 ч.
- Последно мнение: 30 март 2026, 11:13 ч.
Бригада Нов дом - Доброто е непобедимо, сезон 8 /2026/
Embrother, едва ли някой е останал безучастен. 
Но, сълзите не са слабост те показват, че още ни пука.
Съгласна съм, че държавата и общините трябва да имат по-активна роля. Но това, че фирми, съседи и доброволци помагат, за мен не е срам, това е надежда. Това е знак, че обществото още има сърце.
Да, системата куца. Да, социалната политика често закъснява. Но ако чакаме само институциите, много от тези хора щяха още да живеят в същите условия.
Може би решението е и натиск „отдолу“, и личен пример „отгоре“. Емпатията не трябва да е лукс – тя трябва да е норма.
Много ми хареса епизода! За ремонта съм без коментар- невероятна промяна за 5 дни!!!
Хареса ми, че имаше шеги и закачки, между бригадата и Мария, които повишаваха градуса на настроението.
Хареса ми, че Мария беше много подкрепяща и мотивираща.
И, да, дано дядото е здрав!
Понякога най-голямото чудо не е ремонтът, а това, че някой ти казва: „Виждам те. Не си сам.“
Но, сълзите не са слабост те показват, че още ни пука.
Съгласна съм, че държавата и общините трябва да имат по-активна роля. Но това, че фирми, съседи и доброволци помагат, за мен не е срам, това е надежда. Това е знак, че обществото още има сърце.
Да, системата куца. Да, социалната политика често закъснява. Но ако чакаме само институциите, много от тези хора щяха още да живеят в същите условия.
Може би решението е и натиск „отдолу“, и личен пример „отгоре“. Емпатията не трябва да е лукс – тя трябва да е норма.
Много ми хареса епизода! За ремонта съм без коментар- невероятна промяна за 5 дни!!!
Хареса ми, че имаше шеги и закачки, между бригадата и Мария, които повишаваха градуса на настроението.
Хареса ми, че Мария беше много подкрепяща и мотивираща.
И, да, дано дядото е здрав!
Понякога най-голямото чудо не е ремонтът, а това, че някой ти казва: „Виждам те. Не си сам.“
Децата са настанени при дядото точно от ОЗД. Получават и месечни помощи, и семейни.
Не разбрах какво е заболяването на майката, гледах отгоре-отгоре в началото. Все си мисля, че и психическо да е, има начин да й се помогне от институциите, особено в началото. Вероятно го е отключила при загубата на бащата, бременна с четвърто дете... не е издържала.
На мен ми стана странно като по-големите деца казаха, че вече не общуват с майка си. Тя в крайна сметка не е виновна, че е отключила психическо заболяване. Не ми се видяха насочени към това да се опитат да й помогнат, дори единият брат сякаш каза, че не знаят къде се намира в момента майка им. Не е ли в психиатрична болница поне? Или може би има и друго в отношенията им, което ни спестиха.
Много трогателен епизод, поплаках си и аз. Дано дядо Христо е здрав още дълго време да види Сашко как пораства 🙏 Хубави деца, радвам се, че видяха и морето, доколкото разбрах Вальо не беше ходил на море досега. Малко дълъг ми дойде епизодът, но ако това ще означава повече спонсори, нямам против.
Следващият епизод се очертава тежък също. Почти сигурна съм, че става дума за детето от този репортаж https://www.facebook.com/share/v/1Gp6kHUd7v/?mibextid=wwXIfr
Следващият епизод се очертава тежък също. Почти сигурна съм, че става дума за детето от този репортаж https://www.facebook.com/share/v/1Gp6kHUd7v/?mibextid=wwXIfr
Силен старт, на най-смисленото предаване в българския ефир. Поревах си от първите до последните минути, къде от жал, къде от радост. Щастието им ми напълни душата, да са живи и здрави!
А закачките на екипа разчупва иначе тежката съдба на това семейство!
Другата седмица, също ще е тежък епизод...но знам, че ще има щастлив край също.
А закачките на екипа разчупва иначе тежката съдба на това семейство!
Другата седмица, също ще е тежък епизод...но знам, че ще има щастлив край също.
Следващият епизод се очертава тежък също. Почти сигурна съм, че става дума за детето от този репортаж https://www.facebook.com/share/v/1Gp6kHUd7v/?mibextid=wwXIfr
Децата са оставени при дядото когато са били на 1, 7, 14 и 16, т.е. бебе, първолак и двама тийнейджъри. Не му е било лесно със сигурност. Браво на човека, че не се е предал.
Дано да е жив и здрав още дълги години и да отгледа и най-малкия.
Много ми харесват хората от бригадата като изразяват емоции. Те плачат и аз със тях.
Дано да е жив и здрав още дълги години и да отгледа и най-малкия.
Много ми харесват хората от бригадата като изразяват емоции. Те плачат и аз със тях.
Като видях колко сте писали се сетих, че има епизод и веднага го пуснах. Още от началото ми заседна една буца в гърлото. Децата изглеждат много добри и възпитани въпреки всичко, с което са се сблъскали. За дядото ми е много жал. Не мога дори да си представя какво му е в главата, постоянното притеснение и страх да не се разболее или да не му стане нещо. Още в първите минути ми се наложи да спра на пауза за малко. Животът е крайно несправедлив.