Промени се моят съпруг и не знам какво да правя.

Авторке, колкото повече време губиш да се съобразяваш с токсични хора, толкова повече ще съжаляваш след време за пропуснатата си младост. А си много млада да се обричаш с този безперспективен и груб съпруг.
Разделете се. Трябва ти малко смелост, че ще се справиш. И занапред внимавай с кого се обвързваш. Ползвай си устата и ума да се защитаваш.
А с баща ти не се занимавай. Нормално е да имаш чувства като към родител. Не е нормално на 30 да се чувстваш подчинена и зависима от действия и мненията му.
Спокойно можеш да им кажеш на родителите си: Не върви добре брака ми, тормозят ме. Ще се развеждам. Ще се радвам да ме подкрепите. Ако не, ще се справя сама. Не ми пречете!
Дъщетя ми е на подобна възраст и това бих очаквала да са нейните думи в подобна ситуация.

Не знам, ако родител или роднина ми се държи така, кълне и другите неща, последното нещо което ще правя е да общувам с него. Камо ли да рева, щото останал без работа.

На този етап е достатъчно да се съсредоточи върху собствения си живот и как да го подреди.

Ама какви хотели? Потърси си квартира (ако толкова те е страх и в друг град) , ако трябва и временна - в booking има, или в Airbnb, а после търсиш и за постоянно, съобразно работата ти.

Ето го решението. Правиш си план, намираш си работа и квартира в друг град, след това задействаш развода и да се оправя всеки с неговите си дертове. Баща ти какъв бил - няма значение за твоя живот. Мъжът ти пък той какъв - негова си работа, явно е мъж за оставяне. Не се занимавай с тях, дистанцирай се. Да мислят, говорят и правят, каквото си искат. Ти не си изтривалка на всичките си роднини, ти си личност и имаш правото да си затворена, асоциална и каквато си решиш.
Започвай да мислиш плана за спасение и не се занимавай с тези двамата.

Моя съвет е да отидеш на психолог, терапевт да си решиш проблема със социализацията.
Как идеш на работа като не можеш да общуваш с хора не общуваш ли на тази работа?
Не е нормално да си така яростно затворен в себе си както го описваш ти, явно имаш по-голям проблем от това, че на мъжа ти му е писнало да слуша как не искаш никой около вас. Баба на такива викаше саможивляци. Днес вече е проблем със социализацията.

Еееее, хайде сега терапии, "саможивляци"....има хора, които са интроверти и тях ги напряга комуникацията с много хора, хеле такива, които не харесват особено.
Редно е да бъдат уважавани особеностите на хората. Едни са прекалено социални, та чак досадни, други са "саможивляци".

Не е проблем, че е интроверт. Проблема е, че се е омъжила за екстроверт и него неговите "странности" нормално да го дразнят, защото не ги разбира. Просто не е трябвало да се женят.

Не, няма значение екстро или интро.
Човека е токсичен.



Cvetu, преди да мяташ съвети за психолог, отиди и се запознай с казуса.
Може би тогава друг ще пратиш на психолог.

Екстровертите не се заканват и не заплашват. Имат съвсем други характеристики.

Тоест смяташ, че екстроверт не може да е насилник?
Живяла съм точно с такъв. За тези хора е много важно как ги възприемат другите и ако у дома не им се "покланят" по същият начин откачат.
Има и интровертни насилници, които изолират жертвата особено ако тя има пориви да се вижда с много хора и да се социализира (това прави девера с етърва ми например).

Смятам, че се бъркат понятията, а не трябва.

И интровертите и екстровертите могат да са насилници.
Дали са социални или не, няма общо с това.
Също както е мит, че винаги силно интровертните хора винаги са насилници, само защото са необщителни (пусни си която щеш документална поредица за масови убийци - почти винаги биват описвани като "тихи, кротки и затворени" в детска и юношеска възраст).
Значи ли това, че всеки интроверт има наклонност да убива?
Това е твоята логика и с екстровертите.

Не така, навсякъде общувам, в магазина, в автобуса, на работа, но тук въпроса е друг.
С познати не мога да общувам както трябва, например говорим за еврото, сменям темата за времето говоря. Често пъти като говоря допускам тъпи грешки, най-много вместо "благодаря" казвам "благодаля".  Честно казано с непознати общувам по-добре.
Например една обща позната ни поздрави на панаира, каза здрасти и аз казах здрасти, после тя питала как сте, забавлявате ли се, аз чух само втората част и отвърнах, че се забавляваме и я подминах, щото те не спряха и аз не спрях.
Що не съм питала те как са ми се ядоса моя, обаче аз, тогава беше много шумно и изобщо не я чух първия въпрос, не съм говорила с тях както трябва, аз съм трябвала да питам те как са.

Друг случай, видяхме чичо му на улицата, аз казах здравей, обаче те и двамата не са чули и ме обвини, че не съм поздравила чичо му и що не съм питала как са всички вкъщи.
Имат една съседка, нея ми я дават за пример със свекървата, как общувала живо, активно, не е била отдръпната като мен.
Директно казах на свекървата, тогава вземете нея за булка, оле що съм казала така, що съм обидила майка му, голям скандал възникна, но те могат да кажат всичко на мен.


Някои роднини също не ме харесват такава,  леля ми ме гледаше с криво око, щото не говоря като папагал, ми кво да говоря с нея, нямаме общи интереси, а и казваш здравей, тя почва да върша нещо за нея. Може да е генетично и дядо ми е такъв.
Други пък намекваха, че тихите води са били най-дълбоки и че се доверявали на по-общителни хора. Досега не съм наранила на никого ама заради този характер съм губила много.

Аз пак не разбирам ти какво искаш точно от живота и също не разбирам каква е целта на темата.  
Да те успокоим, че всички са маскари и да си седиш на задника при твоето издание?
Да те окуражим за развод?
Ако аз бях на твое място, такъв екземпляр нямаше да стигне дори до някакъв гаджелък, а да ми става съпруг - абсурд. Оттам и няма да ми се търси сметка за глупости и да се задължавам да общувам с хора, които не харесвам. Баща ми, както се опитва да ми прави изречения, така му ги връщам, че повече не повдига темата.
Знам, че хора като теб съществуват и въпреки че като малка/млада съм се държала по подобен начин, от много години изобщо, ама изобщо не мога да ви разбера. Как не ви вбесява цялата ситуация и търпите, не знам; мен ме взривява само да чета какви мискини са около вас… тия индивиди даже мъже не мога да ги нарека.