- Публикувана: 26 апр. 2007, 01:27 ч.
- Последно мнение: 4 май 2007, 14:41 ч.
Страх ли ви е от смъртта?
Не ме е страх от смъртта, защото смятам че тя не е края, а просто преход към нещо друго.
Всъщност страшното е за живите, защото за тях/нас остава празнотата и болката от загубата.
А иначе, защо да ме е страх?Била съм около близки умиращи, те обикновенно не са изглеждали нещастни от случващото се и са приемали смъртта като някакъв завършек.Страшно е да видиш как някой бива убит
Аз за съжаление и това съм виждала.Тогава смъртта придобива друго измерение, под влияние на стреса, който изпитваш 
Всъщност страшното е за живите, защото за тях/нас остава празнотата и болката от загубата.
А иначе, защо да ме е страх?Била съм около близки умиращи, те обикновенно не са изглеждали нещастни от случващото се и са приемали смъртта като някакъв завършек.Страшно е да видиш как някой бива убит
Аз за съжаление и това съм виждала.Тогава смъртта придобива друго измерение, под влияние на стреса, който изпитваш От моята собствена смърт не ме е страх, но най -близките ми хора вече остаряват и това ме плаши. Често се страхувам да не ги изгубя.
Няколко пъти, когато съм била в опасност съм си казвала "Не сега. Детето ми е още малко-има нужда от мен" Така си давам сила в риск.
Няколко пъти, когато съм била в опасност съм си казвала "Не сега. Детето ми е още малко-има нужда от мен" Така си давам сила в риск.
Страх ме е, да.
Страх ме е заради детето ми - да не остане без мама...
Страх ме е много. Мога да кажа, че това е най-големият ми ужас. Била съм до умиращия ми дядо, който правеше и даваше всичко за мен. Невероятен човек беше! Сега баба ми е онкоболна и бях до нея след операцията и по време на всички отвратителни химиотерапии. Като съм до нея съм силна, но след това рухвам. Бях първата, на която докторът съобщи гадната диагноза.От две години съм в депресия от всичко това и много ме е страх да не ми се случи нещо и да не мога да отгледам дъщеря си. Не ме е страх за мен, а за нея най-много. Тези мисли не ми дават покой... А бях толкова силен човек духом... Сега изпитвам страх да ида на лекар дори, за да не ми кажат нещо лошо.
Скоро почина скъпата ми баба. Съвсем ненадейно. След нова година. Бях изпаднала в шок, защото я обичам твърде много - дори повече от майка си.
Страх ме е от загубата на най-близките ми хора. Не бих се справила в живота без тях. Съпругът ми и дечицата ми.
Аз вярвам в Бог и знам, че след смъртта има живот, но ми е безкрайно мъчно за баба, защото тук, на земята повече никога няма да я видя
. Няма да ме стопли усмивката и.
Тъжно ми е и това е.
Страх ме е от загубата на най-близките ми хора. Не бих се справила в живота без тях. Съпругът ми и дечицата ми.
Аз вярвам в Бог и знам, че след смъртта има живот, но ми е безкрайно мъчно за баба, защото тук, на земята повече никога няма да я видя
. Няма да ме стопли усмивката и. Тъжно ми е и това е.