Публикувана: 26 апр. 2007, 10:08 ч.
Последно мнение: 26 апр. 2007, 13:52 ч.

За изпитанията

1 357
26
1

# 15 26 апр. 2007, 11:24 ч.

Мнения: 3 211

уф, много тъжно стана
смъртта на близки хора е много тежко, особено млади, голямо изпитание, след което трябва да продължиш живота, но нямаш сили и желание

# 16 26 апр. 2007, 11:29 ч.

Мнения: 68

Била съм на колене, много пъти. И въпреки всичко наистина мисля, че животът ни поднася толкова изпитания, кокото можем да понесем. Не съм се предавала, знам, че винаги може да стане по-зле. Confused

За мен е вярно- живот без непрестанна борба, не е живот.
Имаше една сентенция, по памет: "Силен е не този, който никога не пада, а този, който съумява винаги да се изправи".

# 17 26 апр. 2007, 11:52 ч.

Мнения: 3 268

Няколко пъти съм била в положение,когато имаш усещането,че това не се случва на теб,а на някой друг.Оцеляхме,но житейските уроци ме направиха по-толерантна и ме научиха да се радвам на дребните неща-смеха на децата си,хубава вечеря с приятели,разходката в парка .Благодаря на Бог,че не ме е поставял пред най-тежкото изпитание-болест на близък човек или на мен.Живот и здраве да има,всичко друго може да се преодолее.

# 18 26 апр. 2007, 12:04 ч.

Мнения: 3 537

Да, единственото ми най-тежко и голямо изпитания,когато почина първото ми детенце.Със много помощ от страна на съпруга ми се съвзех Rolling Eyes

Иначе съм имала и разни дребно изпитания в живота, но такива има всеки човек, без тях не можем да се издигнем като личности и да израстнем по-морални.

# 19 26 апр. 2007, 12:14 ч.

Мнения: 660

Уф, за съжаление от 4 години вече, почти непрестанно съм на колене. Точно започвам да се изправям и да виждам светлинка в тунела - и живота отново ми подсича коленцата отзад. Ама съм решила да се боря, пък да видим кой-кого! Това, което ми е най-неприятно от всичките тези проблеми е, че все по-трудно съхранявам чистотата и добротата в себе си. Улавям се, как ми се иска и аз да нараня хората, които са ме смачкали или поне опитали да го направят. Добре, че имам подкрепата на мъжа ми, защото иначе сигурно да съм луднала съвсем!

# 20 26 апр. 2007, 12:20 ч.

България-Швейцария
Мнения: 2 535

Непрекъснато ме поставя Confused

.
Особено в последно време.
Смятах, че съм платила достатъчно висока цена, за да съм там, където съм в момента, но явно не е така.

# 21 26 апр. 2007, 12:32 ч.

Мнения: 254

И аз коленича от време на време,
първият път лазех преди да се изправя,
вторият път станах и паднах,
а третия път още не знам как успях да се справя.

Още много пъти ще има...

# 22 26 апр. 2007, 12:42 ч.

Мнения: 161

Цитат на: Be_Lie_Ve в чт, 26 апр 2007, 11:01

Борбата да имам дете - всичките инсеминации и опити инвитро. Мъката, че се чувствам непълноценна. Нежеланието на мъжа ми да спре цигарите и 50-те грама алкохол за известно време. Причината за липсата на бебе е в него. Гадната мисъл да се откажа и да продължа живота си сама. Вече не знам, дали това ме прави по-силна. Знам, че се чувствам уморена.

Водим същата борба вече повече от 7г.
Чувствам се различна, непълноценна, нереализирана........
С цигарите които пуши мъжа ми - не мога да се преборя. И ние сме с мъжки фактор.
А след мисед-а, имам усложнения след кюртажа при мен, и то доста сериозни - та в допълнение на картинката борбата за дете изглежда почти невъзможна.
Страх ме е переспективата "Никога"............

Не се чувствам по-силна от тези изпитания.
По-скоро и аз съм уморена... и ... изчерпана...и май доста често взе да ми "досажда" мисълта - "дали не е по-добре да продължа сама"

Ще положа още малко усилия, пък после - каквото сабя покаже.
И аз всеки ден си повтарям: Само да сме живи и здрави - всичко друго все някак ще се нареди.
Опитвам се да гледам филосовски. Поне се опитвам, дали успявам е друго...

# 23 26 апр. 2007, 12:43 ч.

Мнения: 750

Оффф...бе Kasidy, от къде ти идват на ума такива теми!Ти да не си адвокат Mr. Green

!
По темата-няколко пъти съм била на колене в живота си,но в такива моменти се мобилизирам...някък си се нахъсвам още пове4е за живот и винаги съм намирала сили да се изправя и да продължа нататък!
Ако имам време....друг път ще разкажа пове4е!(стига пак някой да не ме сдъв4е тука,4е на много хора съм им трън в о4ите Mr. Green

)

# 24 26 апр. 2007, 12:47 ч.

Мнения: 620

Като ви чета се замислям,че и моето подобно преживяване е покрай детето.
Два спонтанни аборта-единия с предизвикване на раждане-кошмарно изживяване Sad

След това сина ми се роди в седмия месец,въпреки,че бях със серклаж. Confused

40 в кувиоз-далеч от мен. Sad

След това на 3 месеца и половина (благодарение на моята наблюдателност)-диагноза мегаколон и извеждане на ануспретер за 6 месеца,на 9-10 месеца-пластика на червата.Поддръжката на всичко това ми костваше страшно много и физически и психически усилия,но благодаря на Бога и на д-р Пенушлиев,че сина ми е ЖИВ и здрав. Praynig

Трудничко ми беше,но се сборих почти с лекота. ooooh!

Дано и на мен,и на никой друг не се случва да мине по този път. Peace

# 25 26 апр. 2007, 13:43 ч.

Мнения: 3 268

Ти наистина много си преживяла.Да ти е болно детенцето,това е кошмар.Радвам се,че се е оправило.

# 26 26 апр. 2007, 13:52 ч.

в Низината
Мнения: 705

Много пъти съм била на колене, но благодарение на големият си оптимизъм, никога не се предавала и съм се мобилизирала много бързо. Важното е винаги за има заради какво или заради кого да го направиш!

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Често срещани правописни грешки

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Причина:

Причина: