аз нямам против да се вземе животно.. просто хората не осъзнават, че това е отговорност за цял живот.. поне до края на живота на животното. че не се свършва с чистенето и храненето... че когато отиваш някъде, трябва да намериш кой да го гледа... че ще ти изпокъса мебелите, ще ти сдъвче цветята... ще ти опикае... и куп други неща. преди две години имах котарак... много го обичах... ноооо опика всичко възможно като се разгони.... смрадта е непоносима, само който е имал мъжка котка може да ме разбере, аз се психирах, постоянно ходех с доместос и гъба.. изпика се дори в колоната на касетофона.... накрая го подарих на една позната на майка й, която живее на село, има двор.. той е щастлив и доволен, ловува, направил е куп черни котенца из махалата.... и всички са щастливи. иначе трябваше да го кастрирам и да го осакатя завинаги, заради моя егоизъм... не... не е честно!
- Публикувана: 27 апр. 2007, 11:24 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2007, 00:52 ч.
какво животно да и взема?
Странно, че досега не са се включили майки с морски свинчета (във форума май сме доста 
).
За мен това е оптималният домашен любимец при наличието на малко дете. Не се нуждае от разходки. Яде малко. Грижата за него е незначителна. Можеш да го гушкаш и да си играеш с него, а то отговаря със стархотни звуци и емоции. Живее десетина години. Подчертавам го защото хамстерите живеят до 2 години, т.е. докато детето свикне с тях и вече ще страда. Пък и хамстерите си ядат малките, което е доста травмиращо.
И най-важното - може да прихване всички човешки болести, но не може да зарази с нищо човека. Не случайно точно морските свинчета ги наричат "опитни".
Ако не искаш да си вземеш "трето дете", а само домашен любимец, за мен най-добрият вариант е морско свинче
). За мен това е оптималният домашен любимец при наличието на малко дете. Не се нуждае от разходки. Яде малко. Грижата за него е незначителна. Можеш да го гушкаш и да си играеш с него, а то отговаря със стархотни звуци и емоции. Живее десетина години. Подчертавам го защото хамстерите живеят до 2 години, т.е. докато детето свикне с тях и вече ще страда. Пък и хамстерите си ядат малките, което е доста травмиращо.
И най-важното - може да прихване всички човешки болести, но не може да зарази с нищо човека. Не случайно точно морските свинчета ги наричат "опитни".
Ако не искаш да си вземеш "трето дете", а само домашен любимец, за мен най-добрият вариант е морско свинче
Ако не искаш да си вземеш "трето дете
е тва се опитах да кажа в предния си пост!
И аз съм за куче! Преди да забременея,по време на бременността , след като малката се роди и до ден днешен си имаме кученце,което го приемаме като член на семейството.Вярно е ,че е голяма отговорност,но човек ако има желание се справя!Успех в избора! 
http://dakelbg.hit.bg/info4.html
Преди да забременея,по време на бременността , след като малката се роди и до ден днешен си имаме кученце,което го приемаме като член на семейството.Вярно е ,че е голяма отговорност,но човек ако има желание се справя!Успех в избора! http://dakelbg.hit.bg/info4.html 
И аз съм за куче! Преди да забременея,по време на бременността , след като малката се роди и до ден днешен си имаме кученце,което го приемаме като член на семейството.Вярно е ,че е голяма отговорност,но човек ако има желание се справя!Успех в избора! http://dakelbg.hit.bg/info4.html
Преди да забременея,по време на бременността , след като малката се роди и до ден днешен си имаме кученце,което го приемаме като член на семейството.Вярно е ,че е голяма отговорност,но човек ако има желание се справя!Успех в избора! http://dakelbg.hit.bg/info4.htmlМного е сладък песа ти
. Преди 3г. някъде имахме немска овчарка беше на 13г. и почина по време на операцията по отстраняване на рака. Но много я обичахме с мъжа ми (все пак толкова години с нея, аз 4г. той 13г.), още не можем да я прежалим и затова не сме си взели животни, но ще бъда принудена заради малкия и той много обича животните като нас, особено кучетата. Виждала съм хора да разхождат кучето и бебето едновременно, много е мило.
До сега в къщи не е влизало животно и скоро няма да влезе. Около мен е пълно с мои познати, които си скубят косите, защото децата им имат здравословни проблеми именно заради домашните любимци. Имаме случай с котка, с риби, с костенурки, със зайче. Нямам познати, които да отглеждат куче, но това не означава, че с лека ръка може да се изключи от списъка. Не е задължително всяко дете, отглеждано заедно с животно да развие алергия, но нужно ли е да се поема риск. Предварително никога не се знае дали ще отключи алергия или нещо по-лошо. На децата на моя братовчедка им нямаше нищо, но тя самата разви ужасна алергия към котката. На дърти години,покрай тази алергия,се сдоби и със сенна хрема. Може общуването с животно да е много полезно за оформяне на характера, да развива чувство за отговорност и какво ли още не, но ако цената за това е астматичен пристъп, тази цена ми се вижда прекалено висока.
и като развие алергия, един шут на нещастното животно... пак не е честно.
Лошото е, че алергията не си тръгва с животното, а започва да се провокира и от други дразнители.
и като развие алергия, един шут на нещастното животно... пак не е честно.
Лошото е, че алергията не си тръгва с животното, а започва да се провокира и от други дразнители.
Детето може да развие алергия без да има достъп до животни. На една приятелка малкия и син има голи петна по главата казаха, че е алергия от котки, а те нито имат котки, нито са имали. Дори на близо няма котки и гонят всеко улично коте което мине покрай къщата им.
Същото се случи и с едно момиче на което му откриха котешка тения, то мрази жовотните и няма съответно котка нито пък се втурва да галя всяко улично коте (като мен 
) и пак се случват такива неща. Това е много относително. 
и като развие алергия, един шут на нещастното животно... пак не е честно.
Лошото е, че алергията не си тръгва с животното, а започва да се провокира и от други дразнители.
о, знам, знам за съжаление.....
Препоръчани теми