Може, ама за колекции и прочее, а не за да ги мирише бедното българско другарче, което не е виждало бнбон.
- Публикувана: 14 март 2026, 21:13 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2026, 17:39 ч.
Смешки от форума - 44
1976 съм аз. Беше ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да си имаме поне по едно руско другарче за кореспонденция и това до към 5-6 клас по спомени. Ако някой загуби другарчето си (спре да пише), в училище разполагаха със свободни имена и адреси на "другарчета" и ги раздаваха щедро. Учителите по руски държаха да проверяват текстовете на писмата, преди пращане. Често се носеха и писмата от русначетата и се четяха в час. Съвсем обичайно беше да има в пликовете и обвивки от дъвки, бонбони, шоколадчета, сладкиши - шарени, изгладени, интересни, също лепенки, ваденки, изрязани картинки и подобни детски съкровища. Много вероятно тази задължителност, която помня, да се дължи на локални особености - например крайно напориста дружинна ръководителка или твърде напъващ се да се докаже учител по руски.
1976 съм аз. Беше ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да си имаме поне по едно руско другарче за кореспонденция и това до към 5-6 клас по спомени. Ако някой загуби другарчето си (спре да пише), в училище разполагаха със свободни имена и адреси на "другарчета" и ги раздаваха щедро. Учителите по руски държаха да проверяват текстовете на писмата, преди пращане. Често се носеха и писмата от русначетата и се четяха в час. Съвсем обичайно беше да има в пликовете и обвивки от дъвки, бонбони, шоколадчета, сладкиши - шарени, изгладени, интересни, също лепенки, ваденки, изрязани картинки и подобни детски съкровища. Много вероятно тази задължителност, която помня, да се дължи на локални особености - например крайно напориста дружинна ръководителка или твърде напъващ се да се докаже учител по руски.
При нас беше същото. Основно училище, София, център. Пишех писмата и на две момчета, а те ги преписваха - умишлено допусках грешки тук-там, за да не ни "хване" другарката по руски
В нашето училище продължаваше до седми клас. 
В началното училище беше при нас, почти всички си пишехме с русначета, даже с по няколко. Постепенно кореспонденцията замираше, накрая оставаха по 1-2, с които общуваха до прогимназията. И дотам.
Но пък след години ходих с приятелка, която беше продължила да си пише с някакво рускинче, за да го видим на морето. Ние двете почивахме тогава във Варна, рускинята беше с някаква група в Албена. Та ходихме дотам да се видят двете на живо.
Но пък след години ходих с приятелка, която беше продължила да си пише с някакво рускинче, за да го видим на морето. Ние двете почивахме тогава във Варна, рускинята беше с някаква група в Албена. Та ходихме дотам да се видят двете на живо.
На мен и колети се ми пращали (74 набор съм). Със шоколади, бонбони, матрьошки. Аз съм искала да си пиша. Не е било задължително. И си беше класика на 3 март на Панорамата (Плевен) идваха руски групи и ние чавдарчета ги посрещахме. А те ни носиха на кило значки с мечето от олимпиадата и други .
На мен и колети се ми пращали (74 набор съм). Със шоколади, бонбони, матрьошки. Аз съм искала да си пиша. Не е било задължително. И си беше класика на 3 март на Панорамата (Плевен) идваха руски групи и ние чавдарчета ги посрещахме. А те ни носиха на кило значки с мечето от олимпиадата и други .