- Публикувана: 20 март 2026, 13:49 ч.
- Последно мнение: 5 юли 2026, 20:37 ч.
Годината нова дойде, а мечтата ми в утробата расте. ~бебеправене 626~
Защо чувам все лоши отзиви в последно време за Михайлова?
Някой да е запознат с друг имунолог? Едва ли Михайлова е топ-а за цяла България...
P.S. Абе момичета, на мен все едно не са ми правили кюртаж. Нямам течение, нямам болки, чак се чудя нормално ли е ?! 😀
Утре съм при лекарката на контролен да ме види на ехограф.
Някой да е запознат с друг имунолог? Едва ли Михайлова е топ-а за цяла България...
P.S. Абе момичета, на мен все едно не са ми правили кюртаж. Нямам течение, нямам болки, чак се чудя нормално ли е ?! 😀
Утре съм при лекарката на контролен да ме види на ехограф.
Честно казано, все още не мисля, че съм готова за интвитро чисто емоционално, особено ако има проблем с имунолгоията.
Какво ще рече да се дълбае в дълбокото?
След последния аборт направихме изследвания на ембриончето в Геника и не излезе нищо.
Какво ще рече да се дълбае в дълбокото?
След последния аборт направихме изследвания на ембриончето в Геника и не излезе нищо.
Факт е, че медицината е до някъде и няма какво да бие биологията ако тя е негодна, но когато всичко е на масата като изходна информация, могат да се направят някакви изводи.
Белив - нормално е да е мизерно, голяма част от лигавицата се изчиства с кюретажа, не е като медикаментозния да ти изтекат вътрешностите.
Ами честно казано не бях останала с много добро впечателние от предните ми прегледи при Михайлова. Сякаш беше много разсеяна и се подмотваше излишно и то не в моят казус, а си правеше някакви странични неща. Сега миналата седмица ми обърна повече внимание и беше по-нафокус сякаш. Стори ми се по-добре, че дори ме и позна, че съм й от старите пациентки и се сети за казусът ми. В темата за имунологични и генетични изследвания изчетох обаче и доста постове на девойки с висока ANA, на които не е обърнала особено внимание, което не ми се струва ОК. Аз нямам такъв проблем с ANA-та но на титър 1:640 да не се търси причина ми идва малко безотговорно. Общо взето относително е. продължавам да ходя при нея, понеже е най-хвалената. Дали е най-добрата, не знам. Също така ми е удобно, че е и в Надежда, където реално е и репродуктивната ми.
За Русев не съм ходила, но и нищо хубаво не мога да кажа от това, което чета. За Великова съм чувала не лоши неща, но пак Михайлова ми е просто по-удобна.
За Русев не съм ходила, но и нищо хубаво не мога да кажа от това, което чета. За Великова съм чувала не лоши неща, но пак Михайлова ми е просто по-удобна.
Аз мога да дам положителен отзив за доц.Шиваров,който е в Света София на България и в Неовитро.Той е имунолог и хематолог.Бях при него по повод изследване за тромбофилия , но като му разказах нашата история обърна внимание и на имунологията, тъй като носих и нк клетки и ми даде някой насоки.Смятам, че е много добър и човечен , което се среща вече доста рядко.Поговорихме си доста дълго и останах с много добро впечатление, плюс че ми даде личен телефон за комуникация и последващ коментар на изследвания.Та препоръчвам!
Ами трудно го карам аз. Мен няма кой да ме пита кога ще забременея.
Мм последната Б беше казал на познати и сега , ми е кофти да ги видя, неудобно ми след А .
Е спокойствие, до 3 А бях добре. Сега не мога. Все мисля за тези деца , за доктори.... за изследвания, за опити дали искам още и т н ...
Мм последната Б беше казал на познати и сега , ми е кофти да ги видя, неудобно ми след А .
Е спокойствие, до 3 А бях добре. Сега не мога. Все мисля за тези деца , за доктори.... за изследвания, за опити дали искам още и т н ...
Ходих вчера при Михайлова, в Александровска. Много бързо ни погледна нещата. Поиска .
Поиска нк клетки афа Ана болт, crp, пкк и дкк. С3 с4
Даде имейл.
това излезе.
После в токуда там уж щеше с док но всъщност една стажантка ни погледна нещата. Предложи тест Alice от геника, заеади съмнение за адено. Гледам че е за ендометрит
Поиска нк клетки афа Ана болт, crp, пкк и дкк. С3 с4
Даде имейл.
това излезе.После в токуда там уж щеше с док но всъщност една стажантка ни погледна нещата. Предложи тест Alice от геника, заеади съмнение за адено. Гледам че е за ендометрит
Ето, ще ви разкажа за моето ЯМР от ада 
Предупреждавам, че е дълго.
Това беше моят принос към бутане да се затвори най-после тази тема
Наси, браво, че сте минали от Михайлова, но направи ли някакво конкретно предположение тя за случващото се при вас?
Тест АЛИС не отхвърля аденомиоза в конкретика, правила съм го на 2 пъти и ето, на ЯМР трябваше да ида все пак за аденомиоза-проверка.
Предупреждавам, че е дълго.Скрит текст:
Някои от тук знаят може би, че пусках имунологични изследвания през май и там излезе завишен АНА титър 1:640, плюс гранични НК и завишен т17. Имам вече предписана терапия при Михайлова за следващ ЗЕТ.
Не съм човек, който обича да стои без отговори и зарових защо и откъде имам висок възпалителен профил. Отхвърлена е ендометриоза/аденомиоза при мен с множество направени интервенции (вкл. лапароскопия) през годините, освен това нямам и картина. Въпреки това с оглед на нулата имплантации моята лекарка заговори пак за скрита/необичайно изразена аденомиоза. И за протокол с блокиране на цикъла и т.н. преди ЗЕТ. Аз се възпалих и казах, че без доказателства не бих го приложила, тя се съгласи и предложи ЯМР, като последна стъпка за да отхвърлим и това и да сме спокойни при следващ ЗЕТ - имам 2 замразени чакащи ембриона.
Тук е моментът да отбележа, че имам страх от затворени пространства, клаустрофобия и ужас в тесни места.
Запазих часа и изкарах ужасяваща седмица, в която си го чаках. Дори преди самото изследване сънувах кошмари и в момента, в който си представях как ме вкарват, изпадах в задушаваща паника. На няколко пъти казвах на мъжа ми, че ще се обадя да отменя часа. Но... За пореден път обаче се убеждавам, че съм кораво копеле Разбрах, и да умра вътре, съм решена да го направя, за да видя дали пък няма нещо да светне там. Последните дни преди изследването пък ме удари хипохондрията и бях сигурна, че не само ендометриоза и аденомиоза да открият, ами сигурно и нещо по-лошо.
Та в деня на изследването цъкнах някакво билково успокоително. ЯМР се проведе в Спектър. Не съм се чувствала по-нервна в живота си, а съм лягала за интервенции под упойка и без упойка над 30 пъти сигурно, изживявала съм болка, страх и тн... нищо дори близо до това.
Лаборантката видя, че съм притеснена и ме пита какво има, аз отворих уста да отговоря, обаче излезе някакъв шепот. Май й казах, че просто се притеснявам, защото имам лека клаустрофобия и не съм виждала такова нещо преди. Тя ми сложи абокат и обясни, че като остават 5-6 мин. от изследването ще вкара и контраст за последната серия снимки. Та... вкара ме много бързо и без обяснения, като в последния момент ми подаде "паник бутон" в ръката, което представляваше голяма гумена топка, която дори не успях да разгледам - нямах идея как се натиска това, стиска ли се, какво се прави. Затворих очи и реших да не ги отварям до последно. Успокояваше ме, че главата ми беше сравнително в края, т.е. темето ми кажи-речи стърчеше навън и усещах, че все едно не съм изцяло вътре. Обаче... снимането продължи адски дълго и ме движеха навътре-навън с по 5-6 до 10 сантиметра, за да хванат целия малък таз. Около 45 минути без да преувеличавам ме снимаха. И не ми пуснаха музика, сложиха само заглушаващи слушалки, които... ме паникьосаха още повече. Да, шумът е ужасен, има нужда да се притъпи, но клаустрофобията ми се усили от това, че вече и не чувах околния свят (не машината, хората и нормалните шумове на света), а единствено боботенето в тясното пространство.
Вече се задушавах от паника, но бях замръзнала като вцепенена. Лаборантката дойде и ми сложи контраста, питах я колко остава още, тя каза "6-7 минутки".
От тия 6-7 минутки издържах 5 преди да направя зверска паник атака. Отключи се от последния звук на машината, който се включи на последната серия - зверски шумно блъскане точно до главата ми. Не знам защо, но беше по-силно от предишните шумове и писукания. Реших да натисна паник бутона, но... нищо не стана. Натискам, стискам, опипвам тъпата гума, търся нещо като копче. Не. И така... паника, рев, изпищях се, заизвивах се, тотал щета. Дори не знам мозъка ми какво точно даде накъсо. Дойде лаборантката, мега раздразнена и ядосана, че й нарушавам комфорта, пита ме какво става, ще издържиш ли още 2 минути, "развали си цялата серия!!"... Казах че ще издържа. И така... приключи, изкара ме. Аз бях като човек след тежка травма, само гледах в точка, мълчейки. Тя пак раздразнено взе да ме разпитва какво ми било станало, заболяло ли ме нещо, отделно ми наби канчето, "какви били тия писъци." Та много емпатични хора работят там, които при паник атака на човека се погрижват след това да се почувства още по-зле, в случай, че не е.
Най-хубавото: ЯМР излезе напълно чисто.
В момента възстановявам психика колкото е възможно...не само от ЯМР, а генерално, защото открих, че съм страшно изпържена. Никога не съм се чувствала по-пребита емоционално и психически. Имам нужда от месеци наред далеч от големия град, от работа, а няма тази възможност. Трябва да се работи и да върви ежедневието...
Не съм сигурна, че лятото ще ми дойде музата за ЗЕТ обаче.
Но чакам да видя как ще се почувствам.
Не съм човек, който обича да стои без отговори и зарових защо и откъде имам висок възпалителен профил. Отхвърлена е ендометриоза/аденомиоза при мен с множество направени интервенции (вкл. лапароскопия) през годините, освен това нямам и картина. Въпреки това с оглед на нулата имплантации моята лекарка заговори пак за скрита/необичайно изразена аденомиоза. И за протокол с блокиране на цикъла и т.н. преди ЗЕТ. Аз се възпалих и казах, че без доказателства не бих го приложила, тя се съгласи и предложи ЯМР, като последна стъпка за да отхвърлим и това и да сме спокойни при следващ ЗЕТ - имам 2 замразени чакащи ембриона.
Тук е моментът да отбележа, че имам страх от затворени пространства, клаустрофобия и ужас в тесни места.
Запазих часа и изкарах ужасяваща седмица, в която си го чаках. Дори преди самото изследване сънувах кошмари и в момента, в който си представях как ме вкарват, изпадах в задушаваща паника. На няколко пъти казвах на мъжа ми, че ще се обадя да отменя часа. Но... За пореден път обаче се убеждавам, че съм кораво копеле
Разбрах, и да умра вътре, съм решена да го направя, за да видя дали пък няма нещо да светне там. Последните дни преди изследването пък ме удари хипохондрията и бях сигурна, че не само ендометриоза и аденомиоза да открият, ами сигурно и нещо по-лошо. Та в деня на изследването цъкнах някакво билково успокоително. ЯМР се проведе в Спектър. Не съм се чувствала по-нервна в живота си, а съм лягала за интервенции под упойка и без упойка над 30 пъти сигурно, изживявала съм болка, страх и тн... нищо дори близо до това.
Лаборантката видя, че съм притеснена и ме пита какво има, аз отворих уста да отговоря, обаче излезе някакъв шепот. Май й казах, че просто се притеснявам, защото имам лека клаустрофобия и не съм виждала такова нещо преди. Тя ми сложи абокат и обясни, че като остават 5-6 мин. от изследването ще вкара и контраст за последната серия снимки. Та... вкара ме много бързо и без обяснения, като в последния момент ми подаде "паник бутон" в ръката, което представляваше голяма гумена топка, която дори не успях да разгледам - нямах идея как се натиска това, стиска ли се, какво се прави. Затворих очи и реших да не ги отварям до последно. Успокояваше ме, че главата ми беше сравнително в края, т.е. темето ми кажи-речи стърчеше навън и усещах, че все едно не съм изцяло вътре. Обаче... снимането продължи адски дълго и ме движеха навътре-навън с по 5-6 до 10 сантиметра, за да хванат целия малък таз. Около 45 минути без да преувеличавам ме снимаха. И не ми пуснаха музика, сложиха само заглушаващи слушалки, които... ме паникьосаха още повече. Да, шумът е ужасен, има нужда да се притъпи, но клаустрофобията ми се усили от това, че вече и не чувах околния свят (не машината, хората и нормалните шумове на света), а единствено боботенето в тясното пространство.
Вече се задушавах от паника, но бях замръзнала като вцепенена. Лаборантката дойде и ми сложи контраста, питах я колко остава още, тя каза "6-7 минутки".
От тия 6-7 минутки издържах 5 преди да направя зверска паник атака. Отключи се от последния звук на машината, който се включи на последната серия - зверски шумно блъскане точно до главата ми. Не знам защо, но беше по-силно от предишните шумове и писукания. Реших да натисна паник бутона, но... нищо не стана. Натискам, стискам, опипвам тъпата гума, търся нещо като копче. Не. И така... паника, рев, изпищях се, заизвивах се, тотал щета. Дори не знам мозъка ми какво точно даде накъсо. Дойде лаборантката, мега раздразнена и ядосана, че й нарушавам комфорта, пита ме какво става, ще издържиш ли още 2 минути, "развали си цялата серия!!"... Казах че ще издържа. И така... приключи, изкара ме. Аз бях като човек след тежка травма, само гледах в точка, мълчейки. Тя пак раздразнено взе да ме разпитва какво ми било станало, заболяло ли ме нещо, отделно ми наби канчето, "какви били тия писъци." Та много емпатични хора работят там, които при паник атака на човека се погрижват след това да се почувства още по-зле, в случай, че не е.
Най-хубавото: ЯМР излезе напълно чисто.
В момента възстановявам психика колкото е възможно...не само от ЯМР, а генерално, защото открих, че съм страшно изпържена. Никога не съм се чувствала по-пребита емоционално и психически. Имам нужда от месеци наред далеч от големия град, от работа, а няма тази възможност. Трябва да се работи и да върви ежедневието...
Не съм сигурна, че лятото ще ми дойде музата за ЗЕТ обаче.
Но чакам да видя как ще се почувствам.
Това беше моят принос към бутане да се затвори най-после тази тема
Наси, браво, че сте минали от Михайлова, но направи ли някакво конкретно предположение тя за случващото се при вас?
Тест АЛИС не отхвърля аденомиоза в конкретика, правила съм го на 2 пъти и ето, на ЯМР трябваше да ида все пак за аденомиоза-проверка.