Най-голямото любовно разочарование

Най-голямото ми любовно разочарование беше с човек, на когото се доверих безрезервно. Много страстна, бърза, скорострелна дори, любов, която бе успешно гарнирана от сваляне на звезди, идеализация и безспирни комплименти. Бях все още в началото на студентството си и изобщо не подозирах, че това не е нормално и е похват на определен типаж хора.

Връзката, както започна, така и приключи. Без обяснения, не разбрах и защо. Даже и „формално” не бях информирана, научих от трети лица за паралелни връзки. Човекът се изниза, впоследствие ме потърси за „приятелско рамо”, когато от нищото, изглежда, се сгоди за първата (или поредната) срещната. Аз, наивното глупаче, реших да го играя прекомерно благородна и наблюдавах от най-предните ложи как протичат новите му взаимоотношения (докато той естествено тъчеше на стана, че много ме обича и съжалява за всичко; ей сега ще сме като преди; той искал мен, не нея, ама нещо го спирало).

Един ден се събудих и нещо „прищрака” (с помощта и на психотерапевт, разбира се, защото въпросният ме бе докарал до това да не си знам и името, преносно казано). Приключих всякакъв контакт, осъзнах, че съм удобната емоционална изтривалка на един изкусен манипулатор с гранично-нарцистични акцентуации.

Той още от време на време си намира начин да ме потърси; я за рожден ден, я за друго, но не отвръщам по никакъв повод. Не знам къде се подвизава, нито с какво се занимава; работим в една сфера и съм чувала единствено клюки, че не е добре положението.

Избирах си един и същ тип мъже-изневеряващи, неспазващи граници общоприети, незачитащи мен.Докато не разбрах, че
проблемът е у мен.Като промених своята търпимост, сложих граници, изведох себе си на заслужена позиция, прекратих това всеки мъж  да си позволява да ме наранява емоционално.Разбира се, аз такива търсех подсъзнателно.
Но най-голямата болка, която съм понесла от връзките си е, злоупотребата с моята искреност, доброта и любов.
Дотук нито един от мъжете, за които говоря, не е завършил добре.

За нито една връзка не съжалявам, единствено за това, че продължиха твърде дълго.

Нямала съм голямо любовно разочарование. Хубави спомени имам за всички момчета и мъже, с които съм имала връзка. Просто в един момент съм осъзнавала, че няма да бъдем щастливи, или че не отговаря на изискванията ми и съм се оттегляла. И обратното се е случвало, доста ме е боляло, но е част от живота. С всеки от тях мога сега да се срещна, да поговорим, само с добри чувства. Но типът " лошо момче" никога не ме е привличал, винаги ми е бил анти-.

Беше грозноват, но много сексапилен мъж.
Върна се при приятелката си.

Безкрайно търпелив, умен, с чувство за хумор.
Силен като породист кон

Цяло хайку стана за нещо преди четвърт век

Само ще спомена, че като един мъж в началото е просто перфектен, идеализиращ и какво ли не, то това в почти всички случаи означава едно БЯГАЙ. Е, и аз се доверих ....ама напълно се доверих , накрая седя с отворена уста естествено.

Няма перфектен мъж и въобще перфектни хора.
Толкова много разочарования съм преживяла, че вече не помня кое е най-голямото.
Но най боли последното, естествено.
Няма да разказвам, аз съм си преценила че повече не мога така и скъсах.

Има една мисъл, която много харесвам:
"Човек, когото безкрайно обичах ми подари кутия с мрак. Отне ми много време, за да разбера, че и това е подарък!" Но изгубих много от себе си за този урок, защото не учих бързо, не пусках лесно, ВЯРВАХ, мамицата му вярвах, че любовта е над всичко ...

Моите разочарования дойдоха от вяра в погрешни идеи и погрешни хора. Не, че е имало насилие, натиск или нещо. Винаги нещата бяха ‘не идеални, ама не и ужасни’ и съм мислела, че просто така е в живота. За мой късмет нищо не е продължило само за себе си твърде дълго, за лош късмет обаче общата продължителност в крайна сметка ми зае половината живот. Сега МММ е почти буквално принцът с белия кон, но на 40 не е като на 20.

Аз поне се научих да не търпя такива отношения "не идеални, ама не и ужасни". Отнема ми няколко месеца да кажа окончателно НЕ, ама поне са само няколко месеца и всеки път вдигам левъла.

Най-голямо разочарование съм нямала.Няма как да се разочаровам от човек,когато не е било взаимно.Просто сме се разминали,нормално.
Не съм се справяла,не е бил за мен,продължавам напред.
Една част са щастливо женени,друга са самотни и с разпаднати връзки/бракове.

Бащата на детето ми. Огромно разочарование. Но и урок. Благодарна съм за урока и детето си. Болката е най-силния мост към свободата. Нямаше да съм тук такава, ако не беше се случило. Така, че... благодарности към Вселената.

Мъж никога не ми е изневерявал. По- скоро разочарованията са ми били, когато съм осъзнавала, че даденият мъж не може да ми даде това, от което съм имала нужда. Когато сме гледали в различни посоки и нещата просто не са случвали и не е имало развитие.
След всяко такова разочарование  човек вдига критериите и осъзнава, че или ще е всичко или нищо.
Не правете със себе си компромиси.
Живота се отплаща.

Преди двайсет години ми се случи нещо почти като в "Изгубени в превода". Достраша ме да последвам импулса. Още я мисля тази жена.
А миналата година сглупих жестоко с нейно сертифицирано копие. Сега чета за себе си в нейния блог.