Защо не останахте тогава с човека, който ви е носел спокойствие?
- Публикувана: 6 апр. 2026, 20:49 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2026, 00:34 ч.
Любов ли е?
Познавам хора, на които отношенията започнаха по такъв начин и прераснаха в дългогодишна връзка, брак и деца. Жената тогава беше на около 30, мъжът беше много влюбен и тя си каза - ще му дам шанс (без да го обича) и нещата се получиха. ОБАЧЕ - това не е за всеки. Има хора, които могат така, аз лично не мога.
Понякога това, което наричаме ..даване на шанс..всъщност е моментът, в който двама души се засичат в еднакъв ритъм и успяват да изградят нещо стабилно върху спокойствието, а не върху огъня. Но сте напълно права, това хич не е за всеки. Ако една жена е свикнала да живее истински чрез себе си и през онази специфична вътрешна вибрация, тя трудно би приела нещо по-малко, колкото и логично да изглежда то. Защото тук логика няма и не може да има, според мен.
Мисля, че когато една жена има силна гравитация отвътре, тя спира да търси просто "шансове“ и започва да търси резонанс. Ако го няма онзи звук отвътре, когато срещнеш другия... останалото е просто добре организиран живот, но не и споделена светлина, не е споделена посока и усещане. Всеки има своя път към баланса.
Това е виждането ми по въпроса.
От личен опит, с бившият ми приятел бяхме така - пълна хармония,спокойствие, комфорт. Да, нямаше я тази голяма любов уау, тръпка, пеперуди и какво ли не.. скъсахме, имам друг мъж , който провокира пълна противоположност в мен- лудост, изява на характер и тн. НО с цената на компромиси, нерви, борбеност и какво ли не. Пуста му любов 
Ако сега се върна преди години и ме питат кое е по-хубаво? Ами не знам, любов,любов,ама спокойствието и комфорта май е най-хубавото нещо,което може да ти се случи. (Зависи до човека,де )
Ако сега се върна преди години и ме питат кое е по-хубаво? Ами не знам, любов,любов,ама спокойствието и комфорта май е най-хубавото нещо,което може да ти се случи. (Зависи до човека,де )