Злокачествен нарцисизъм

Какво означава "злокачествен" нарцисизъм? Има "доброкачествен" ли?

По-горе някой го написа вече. Веднъж осъзнаеш ли играта - game over. Поне така беше при мен. Не, че не ми отне години на самообвинения и пр., вярвах искрено, че аз съм проблемът, но веднъж осъзнах ли се, прогледнах ли, край. Всичко приключи там.

Случвало ми се е към порасналото ми дете. Не съм млъкнала нарочно, ситуацията беше такава, просто нямах сили да говоря. Една стена падна между нас, добре че беше за кратко. Много тъпа история, но така се случи.

Здравейте, ако става дума за повтарящ се модел, може би е личностно разстройство, което е вид психично разстройство. Основните признаци/ симптоми:

- Редуване на топло-студено, идеализация и обезценяване. Противоречивост - липса на интеграция на чувствата - в един момент супер, в следващ - непоносимост. Рязка промяна в настроението - видимо чрез промяна в телесното излъчване и погледа.
- Липса на емпатия. Липса на отговорност към другия. Особено във важни, ключови моменти. Последица от приемането на другия като функция/ ресурс, а не като личност.
- Триангулация - волна или неволна. Поддържане на паралелни опции и връзки - различни валидации, функции, ресурси. Също и за поддържане на несигурност/ зависимост у партньора. Никакви угризения за лъжи, измами и т.н. Нуждата от валидации и "зареждане" е на ниво патология. Някои от валидаторите може да са роднини - родител или дете - в търсене на постоянна и безусловна валидация. Няма емоционално пространство за партньор, само за функции, ресурси.
- Дозиране на вниманието, наказателно мълчание, пренаписване на реалността (газлайтинг). Всичко е посветено на това да се избегне уязвимост, вина и отговорност и да се "защити" крехкият "Аз". Всичко се подчинява на това, оттам идва и липсата на емоционална емпатия.

Куриозното е, че такива хора често са умни и красиви - иначе трудно щяха да им минават "номерата"/ признаците на личностното разстройство. Тези хора имат когнитивна емпатия - добре разбират какво вършат, причиняват, но нямат капацитет за емоционална емпатия. За болшинството хора - партньори това е разрушително. За мен нарцисите могат да де "закрепят" стабилно в йерархична транзакционна връзка, в която се разменят протекции/ пари/ изгоди срещу интимност/ близост, без емоции. Опитите за емоционално свързване с нарцис по дефиниция са обречени на неуспех.

Доколкото разбрах, такова личностно разстройство не може да се лекува или повлиява с любов, търпение и "отвън". Освен това, съвременният живот насърчава неемоционалното използване на хората като ресурси. Дългогодишна терапия била възможна, но с огромна вътрешна мотивация и несигурен резултат.

Петко, това AI ли го писа?

Не, моят акъл 🙂

Не се "лекува", защото не е болест, а характеропатия. Тези хора са неспособни на саморефлексия, защото не допускат, че може да грешат. Всичко се рационализира през това, че другия е виновен, предизвикал и тн. Това е защитен механизъм за избягване от отговорност, защото при сблъсък с реалността настъпва т.нар. "нарцистичен колапс" - срив на личността. Единственият изход е no contact , когато е възможно, а ако не е възможно е "grey wall" методът - не даваш реакция.

Много си права, присъединявам се към написаното. Аз четох, че има някакви терапии - диалектическа поведенческа терапия, схема терапия, минимум 2 години, а вероятно и повече, и само при сериозна мотивация от съответния човек с личностното разстройство. Такава мотивация обикновено настъпвала при сериозен срив и практическа невъзможност за функциониране. Обикновено срив има в личния живот, но професионалният се поддържа добре (точно при нарцисите), тъй като те изграждат един изкуствен образ на човек на пиедестал, човек, заслужаващ одобрение и внимание. Рядко, при срив и в личния, и в професионалния живот, може да се появи мотивация за търсене на сериозна терапия. Апропо, някои от нарцисите ходят на повърхностна психотерапия, на която чуват един вид потвърждение за своето право на избор, за "правотата" на характера си, т.е. един вид фалшивата психотерапия ги успокоява и им вдъхва повече увереност, че те са "прави", че могат да "отстояват характера си" и т.н.

Затова - напълно съм съгласен с "no contact" or "grey wall". При партньори "no contact" означава окончателна раздяла, а "grey wall" ми звучи невъзможно, особено при паралелни опции/ отношения. Освен ако не е договорена някаква отворена връзка...

Според мен истинските нарцисисти трудно биха се закарали на терапия, защото образът, който са си изградили в себе си (и вероятно е в резултат на някакъв вид детска травма) е толкова изкусна лъжа, че те самите си вярват на нея. Този образ никога не е виновен, другите са луди, той защо да ходи на терапия?
И какво, ако му се случи някаква личностна криза? Някоя негова жертва ще се е осъзнае и ще му бие шута ли? И какво от това? Нова жертва се появява веднага. Бившият ми така въздишаше по предишната си приятелка, уж голямата му любов. Даже аз му съчувствах в началото… После разбрах, че жената се е отървала просто… Но за мен на твърде висока цена - в някакъв момент ми каза, че общи познати са му съобщили, че се е разболяла от МС. И че се чудел дали той не е допринесъл за това (много ясно), ама той едва ли не я бил носил на ръце (хахахаха). И не видях да изпитва някакво особено голямо съчувствие за уж любовта на живота му, твърде хладнокръвен беше, по-скоро го разглеждаше като някаква клюка, а не като нещо, което го е трогнало.
Та да, такива от същата порода са почти неспасяем случай, толкова са заровили човешкото в себе си, аз съм изпитвала на свой гръб колко грам не ги трогва болката на партньора им, даже - направо се хранят от нея.
Всъщност - нещото, което тях ги дави е именно “no contact”-a от страна на жертвата, но те си имат само регулационни механизми и това не им пречи да изплуват отново със свежи сили на повърхността.
Изключения сигурно има, ама вероятно са някакви частни случаи.

Ох това някой да ми страда по бившата е основателна причина за приключване на отношения.

Абсолютен факт, но е просто един от многото поводи. Ние в началото го играехме само приятели, та тогава съчувствах колко е нещастен. После вече явно ме беше “дресирал”, че това е нещо нормално.
Изобщо - приемам себе си, че съм била в дълготрайно временно умопомрачение, докато съм била в тези отношения.

Личностовите разстройства не са болест, самата личност е абнормна, затова и не се лекуват. На психиатрите е забранено да се занимават изобщо с такива хора, а вече ако някой терапевт по комерсиални причини е решил да пробутва терапии за ЛР то и той не пада по-долу от пациентите си.

На мен психиатър ми каза - консултирайки "моят случай" с нарцисист, че психиатрията се занимава с личностни разстройства, но хората се обръщат към медицината/ психиатрията само при невъзможност да функционират социално - и в личен, и в професионален аспект. Личностното разстройство е вид психично разстройство. Включено е в класификатора на заболявания, ето линк: https://www.findacode.com/icd-11/code-941859884.html?utm_source=chatgpt.com

Понякога може да е толкова тежко, че да прилича на социопатия или психопатия. Има психотерапии за личностни разстройства, но изискват огромна мотивация и много време.

Възможна ли е неангажираща връзка с такъв тип човек или винаги се стига до сериозни искания за съвместно съжителство, ревност и драми?

Съвместното съжителство не е задължително.
Ревността и драмите обаче са.
Колкото до неангажиращата връзка, за такива хора това е нещо стандартно. Само дето партньорите им са така оплетени, че изобщо не им е неангажиращо и лежерно. Ако един нормален човек, без да е дълбок емпат и/или с anxious attachment style, се забърка с нарцисист, то би се отдръпнал веднага след като се появят първите червени флагове. Защото ще прояви инстинкт за самосъхранение. И няма да иска абсолютно никакви взаимоотношения с въпросния субект.

Ми то по принцип е кофти да имаш каквато и да е връзка с драми и ревност.
Иначе да, характерно е че такъв тип хора действат много бързо - яко лов бомбинг и предложение за съжителство колкото се може по-бързо.