MNOGO MOLIA POMOGNETE MI!

Ето ме и мен;)

Аз бях със СУА;)
Детето ми е здраво,но бях на тръни до последно!

Ето я моята темичка тогава: http://archives.bg-mamma.com/archive/000/031/878/31878/31878.html !

Ти в коя държава си?

А как и защо ти я откриха?При мен я видяха,защото доктора работеше по списък с органите,но след това ако не бях казала нямаше да обърнат внимание...аз си казвах впоследствие!

Гледай да си спокойна
 

не е мой проблема, а на авторката.
стискам й силно палци и я прегръщам, мисля, че ще вземе правилното решение. 

Много труден и сложен въпрос, отговора за теб можеш само ти да дадеш, но понеже питаш за нашето мнение, ще ти кажа какво мисля аз.
Аз съм от хората, които вярват в чудеса. Случвали са ми се достатъчно много, за да повярвам, че съществуват и нищо не е загубено, докато не се е случило. Предвид, че знам как се прави аборт в късен месец, не мисля че аз за себе си бих могла да причиня това на собственото си дете. Независимо как ще говориш за него- бебето, ембриона, то...то е твоя плът и кръв. Аз лично, не бих могла да го направя, ако правилния вариант за теб е това, абсолютно съм ЗА правото на избор в такъв момент, казвам ти какво аз мисля.
Освен, че си мислиш как би живяло другото ти дете с увередено братче или сестриче, помисли си, как твоето дете би живяло с теб, след като направиш аборт. Повярвай ми, от първа ръка имам опит по въпроса и една майка в такава ситуация НИКОГА не спира да си задава въпроса " Ами ако..". Факта, че се замисляш за по-голямото дете и как това би му се отразило в един момент може да ти "изкристализира" като "причина" за аборта и подсъзнателно да прехвърлиш отговорността и вината върху него. Не ти говоря празни приказки, а неща, които съм виждала от личен опит. Каквото и решение да вземеш, вземи го с ясното съзнание, че го правиш заради себе си и отговорността за това е изцяло твоя.
Лично за мен....1% да има вероятност нещата да са добре, бих повярвала в него. Ако не се случи така, бих го приела като нещо, което е трябвало да ми се случи и бих се научила да живея с него. ВЪобще изключвам мисълта, че е лесно! Напротив, убедена съм, че за всички ще е адски трудно, но това е моя начин на мислене.
Прегръщам те силно и ти давам кураж да вземеш най-правилното решение за теб, каквото и да е то!

Представям си колко ти е тежко
Аз не бих абортирала, ако знам, че има макар и малък шанс детето да е наред.
Не мисля обаче, че бремето ще  е за по-голямото дете, то ще израсте и ще поеме по своя път. Не с срамно да имаш брат или сестра с проблеми.Трудното ще е за теб, за цял живот  и това наистина си е много лично решение, не всички майки са способни на саможертвата да гледат увредено дете. Въпросът е да вземеш решение, което ще ти позволи да живееш в мир със себе си.
Аз обаче вярвам в щастливия край на вашата история!

Аз бих послушала специалистите. Даже да не ти кажат конкретно ще има лека насока. Имай предвид че в зависимост от щата може да има различни закони ако решиш да не продължиш бременността. Аз съм го правила в 18 седмица и не съжалявам и никои не може да ме убеди в противното.

Лени, извинявай, неволно е станало!

Аз от едно единствено дете с увреждания съдя, че на самото дете му е най-трудно. Братчето/сестричето както казвате си тръгват по своя път. Родителите се измъчват, но детето страда физически от липсата на хиляди неща. Аз за себе си мисля, че по-трудното решение е да оставя бебето и да рискувам, не защото ще ми се наложи да го гледам ако е болничко, не от егоистична гледна точка, а защото ще го родя ТО да се мъчи. А аборта ще тежи само на моята съвест и винаги ще се измъчам, че може да съм направила най-голямата грешка - това ще тежи само на мен самата. В другия случай най-трудното е за детето ми.

От друга страна-
Миналата година с мъжа ми бяхме доброволци на Специалната Олимпиада за деца и възрастни с увреждания. Имаше най-различни хора, с най-различни увреждания. Всички те ми изглеждаха щастливи. Бяха сред себеподобни, имаха приятелчета, забавляваха се истински, всеки по свое му. Не знам това до каква степен би ти повлиало да вземеш решение и в какво състояние си да посетиш място/дом/организация, за да се подготвиш да вземеш решение- аз бих го направила. Отиди и прекарай малко време. Не е толкова страшно, колкото звучи. Може би така ще разбереш дали ще можеш да се грижиш за същество, различно от останалите или не.

Поздравявам те за мнението ти!

Има увреждане и увреждане. Някои са наистина мъчителни, придружени с много физическа болка и ранна смърт. При други просто си различен... Нагаждаш се и живееш така, както умееш, като всеки друг. Особено ако си в държава с цивилизовано отношение към хората с увреждания, едно дете със Синдром на Даун (поправете ме, ако греша, ама нали това беше една от опасностите в случая?) може да се интегрира, да учи,  да стане възрастен със социален кръг и работа...

Тук някой добре беше казал, че трябва да разбереш какво искаш ТИ и с какво можеш да живееш. Ако детето се роди с увреждане и ти не можеш да го приемеш и обичаш каквото е или смяташ, че не можеш да се грижиш за него, направи аборт веднага. Това ти го казвам като човек с увреждане.

Otchajana,
Предполагам вече си изчела всичко из нета. Сигурно си поладнала и на това http://en.wikipedia.org/wiki/Umbilical_artery
Не разбрах къде живееш. Ако си извън БГ, разчитай на мнениети на наблюдаващите те лекари. Мене н-броя пъти ме пращаха в специализирана клиника за USр тъй като имаха съмнения че бебето има хематоми по главата, изоставало в разтежа и куп други съмнения. В 12 ГС ми направиха CVS )еквивалент на амниоцентеза, но с тази разлика че вагинално се взимат "мостри" от околоплодните води). Да не говорим, че ме "гушнаха" в болниа в 33 ГС - за задържане . Виктор си се се роди в 38 седмица, 3 кг и 50 см.
Стискам палци всичко да е наред. Лека бременност

Дори да не препоръчват амниоцинтеза ти я направи, рискуваи защото само това ще ти даде отговор за трисомиите

Може да е глупаво предложението ама как седи вьпроса с биопсия?Или е кьсно в 20 та седмиzа?

Десивл защо да е разлика? Амницентезата , точно това представлява. Чрез пункция се вземат околоплодни води в които има епителни клетки от плода и се прави ДНКкариотип.
 Не бих могла да гледам болно дете. Имах племенница от муковисцидоза/ панкреаса не произвежда пепсин/ , това добре, има заместителна терапия...но и в белия дроб се натрупват гъсти секрети и децата боледуват често от пневмонии. Стига се   до белодробна недостатъчност.Почина преди 3г. Ние всички знаехме изхода ,но много се радваме че я имаше в живота ни, беше страхотно красиво и умно дете.
А Даун? Знаете ,че има поливалентност при това заболяване, т.е. детето може да не е толкова много умствено изостанало и да се интегрира ,но може да се роди умстено изостанало до такава степен че да не може да се обслужва само! Мъж на 20г с поведение на дете на 1г, можете ли да си го представите?Знаете ли колко грижи са необходими за такова дете? А , другото дете, здравото? Ще имате ли възможност да се грижите  за него и обръщате внимание както вие бихте искали? Не, няма да можете! Бих направила аборт!
Мила, стискам ти палци ! Дано всичко е наред с плода при амниоцентезата! 

Какво ли стана