





Диди за сега ги носи очилата е не остоянно но поне не отказва да ги сложи , да видим дали ще всикне за постоянно с тях



джапаме само вода... 
много, много не ми се тръгва... действа ми потискащо този дъжд... вече... 

.. и най- хубавото е че са вече готови, даже вчера тати така ме ядоса, като ми заразправя колко са хубави ... 
, радвам се че ви се нравим
/не, че съм простичка, ама докато се натаманя да се покажем...
/
/. Какичка ми е първа помощница, всичко тя да направи, облича, пои, храни, памперси сменя, песни пее... и то малкото кротува и се смее, друго не му остава. Ще видим до кога ще е тази идилия 
Като бременна изкарах цялото лято само на ягоди и череши. Еееех, де ги сега...??? 
Ама сигурно няма да съм така очарована, ако видя моята Дида така разкрасена /или не дай Боже разкрасила сестра си
/
не ти е работа!
Малко кофти с очилцата, ама дано посвикне, че инъче мъки за всички. Аз носех очила откак се помня... Била съм на 3 год. почти. Ама все гледах да ги махна когато си мислех, че нашите не ме виждат. Те пък виждали, ама като им е мъчно не знаят да ми се карат ли, да ме оставят ли... Ей така. Та чак на 20 год. /по мое усмотрение
/ спрях да ги нася постоянно турвам ги от дъжд на вятър като се застоя повечко пред компа...

/. Пък гледам Вальо е и рибарин
, поне от глад няма да умрете 
Еее, похвалих се
поне за това мога, иначе в останалите неща няма място за такова ...
) , а така и не достигна тя педалите му .. затова сега ще й вземем едно друго, но предимно тя да го кара, а не аз да го бутам ...

Препоръчани теми