Абсурда да си майка в тази държава!!

Това, което съм постигнала, съм го постигнала сама. Нямам връзки, никога не съм си намирала работа по роднинско приятелска-връзка. В този смисъл мога да кажа, че щом аз мога, значи всеки може. Стига да иска и да е готов да жертва нещо в името на друго нещо. Това е личен избор. Не плащам данък обществено мнение за това, което съм направила или постигнала. Защото едно време, когато приятелките ми ходеха по дискотеки, аз учех. не че не ми се ходеше по дискотеки, ходеше ми се. Обаче съм взела решение, че образованието ми е по-важно от дискотеките.

Колкото до осигуряването на МРЗ, първо аз съм от Бургас и много добре знам, че там има много, много работодатели, които осигуряват коректно служителите си. Извинявай, но ако беше от някое малко родопско село и шивашкия цех в който работиш е единственото работно място на 20 километра разтояние, само тогава мога да приема довода, че нямаш друг избор.

Освен това, работя в тази сфера достатъчно години, за да знам, че осигуряването на МРЗ и парите на ръка е перфектния вариант за служителите. Дори съм имала случай на служител, който е отказвал да постъпи на работа, защото не сме съгласни да го осигуряваме по този начин. Всички са много доволни от това. Естествено до момента, в който дойде време да получават обезщетение. Тогава се започва " Ама аз какво съм виновна! Той работодателя! Аз съм сега ощетена....!"

Не ми говорете глупости. Особено в Бургас пък има толкова изрядни работодатели. Във абсолютно всеки бранш при това.

Да, сменете си работата, сигнализирайте в ИТ за нарушенията...варианти да се справите с проблема много. Ама не е изгодно, нали. защото майчинството ще свърши и после - ще имате едни удръжки, които до този момент сте си спестявала и сте си прибирала направо в джоба да си ги харчите.

Не ми говорете за работодателите - чудовища. Предлагането на труд и на работни места е двустранен процес. Ако не съм съгласна с условията на труд - отивам другаде. Ако смятам, че работодателя ми потъпква правата ми - има си компетентни органи, които да ми съдействат.

И какво значи няма институции, които да си вършат работата. Вие към коя институция се обърнахте за съдействие по този въпрос? Към никоя най-вероятно....Ако само седите и  чакате някой от някъде да разбере за проблемите ви и да дойде да ви ги оправи - няма как да стане.

Разбира се. Подава се жалба в ИТ. Достатъчно е да покаже документ, с който да докаже, че получава суми отделно от това, което официално се отбелязва във ведомостта. Дори и да не може да покаже такъв документ, пак може да се получи. Имаше такъв случай. Служителките в един цех бяха казали на органите от ИТ кога ще им изплащат допълнителните суми и проверката ги хвана точно когато изплащаха пари на ръка....
И нещо важно. Жалбите в ИТ остават анонимни. Органите на ИТ нямат право да разкриват източника на сигнала. Още повече, че ако все пак се разбере, че даден служител се е оплакал и го уволнят, от ИТ оказват голяма помощ при евентуални съдебни дела за отмяна на уволнението.

Значи ...аз еднократната помощ съм я получила от Нои след като съм родила голямото ми дете.
То е родено през  февруари 2003 година.

Ревизията ми я правят края на март 2006 година .
В такъв случай аз трябва да върна обезщетението за отглеждане на малко дете до две години,еднократна помощ за раждане,и детски надбавки.

Това имах предвид .Самата ревизия е направена след като вече имам право да поискам еднократната помощ от МТСП.Защото тя е три години .А всъщност а з съм я върнала на на НОИ под формата на акт
Както и да е станалото станало.Аз към държавата съм се изплатила ,но при първа възможност ще се махна от тук.Това сигурно ще стане .
А другото което ме ядосва е следното.
Със всички документи ...вносни бележки ...и т.н. ходих при ревизор във Нои ,който да ми ги провери преди да ги пусна за да тегля обезщететие.Всичко гледа...Каза ми ,че съм изрядна .Провери ми трудови договори ,болнични ,внесени осигуровки...книгите.
Само ,че нищо не каза за тази декларация...за да я подам.Аз точно за това ходих ...да ме проверят дали съм изрядна.
Ние гражданите не само си патим от нашето незнание ,но и от незнанието на контролните органи.

Шапка ти свалям за доброто познаване на обстановката в Бургас, няма начин да не си така добре запозната, та нали истината е винаги в собствените ти наблюдения и опит. Както се вижда от постинга ти, ти си перфектният пример за подражание за всички останали - спестяването от дискотеки добре ти е помогнало да израстеш и успееш, евала. Но там, долу в прахта монетата се търкаля и тя има ДВЕ СТРАНИ. Съжалявам, че докато си се стремила така усилено да се издигнеш, си ампУтирала емпатията си към хората, които не са като теб. Сигурна съм, че ти си човекът, който трябва да бъде структурната единица на перфектната държава.
И макар че не споделям мнение толкова от собствен опит, аз предпочитам да се идентифицирам с човек от онази другата държава, който ми е по-симпатичен и изглежда по-реалистично.

Ще ти кажа какво правиш- когато си на трудов договор, регистриран и редовен, никой не може да ти откаже изплащане на обезщетения поради факта, че работодателят не бил платил осигуровки. Имам лично няколко такива дела срещу откази на НОИ, при които практиката на ВАС е константна.
Та така- пак има изход, за този, който го търси, разбира се, а не сяда да плаче. И решението не е от сложните... А ако потърсиш адекватна помощ не виждам как ще ти се присмеят...
Пък към кое "горно ниво" можеш да се обърнеш го казва пак законът. Случаи има много и дела има много /загубени напоследък за НОИ/
Ето нещо за четящи, а не само за плачещи /само да илюстровам като пример/:

Решение № 3601 от 4.04.2006 г. на ВАС по адм. д. № 8769/2005 г., VI о., .чл. 54а, ал. 1 КСО
-------------------------
Производството е по реда на чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.

Образувано е по касационна жалба Х. Ц. П. от К., против решението от 6.07.2005 г. по адм. дело № 350/2005 г. на Вр. окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 33 от 16.05.2005 г. на директора на РУ "Социално осигуряване", Вр., с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № 1164 от 18.04.2005 г. на ръководителя на осигуряването за безработица за отказ от отпускане на обезщетение за безработица.

Касаторът навежда доводи за отмяна на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът незаконосъобразно е приел, че след като работодателят не му е изплатил трудовото възнаграждение за девет от последните единадесет месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение, той не е подлежи на задължително осигуряване за всички социални рискове по см. на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Пояснява, че за последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването е работил по надлежно сключен с "Б." ЕООД, Криводол трудов договор, с 8 часов работен ден и възнаграждение от 120 лв., което му е изплащано редовно в размер от 100 лв., (с изключение на месеците април 2004 г. и януари 2005 г., когато са му изплатили суми от 50 лв., съотв. 70 лв.), като сумата от 20 лв. е била удържана за осигуровки, които обаче не са внесени. Поддържа, че като служител на предприятието няма никаква вина за невнесените от осигурителя осигурителни вноски, за да не му се признае качеството на лице, осигурено за всички осигурени социални рискове и да му се отпусне поисканото обезщетение за безработица.

Наред с горното Х. П. е депозирал пред ВАС и молба за произнасяне в настоящето производство и по претенцията му към РУ "Социално осигуряване" Враца за заплащане на сумата от 41, 10 лв., представляваща дължими здравноосигурителни вноски за времето 1.03.2005 г. до 1.09.2005 г., които той е бил принуден да заплати за своя сметка.

...Върховният административен съд след като прецени оплакванията за неправилност на първоинстанционния съдебен акт по реда на чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна.
За да отхвърли жалбата на Х. П. от К. против решение № 33 от 16.05.2005 г. на директора на РУ "СО" Вр., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу разпореждане № 1164 от 18.04.2005 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "СО" Вр., първоинстанционният съд е приел, че поради обстоятелството, че лицето не е получавало трудово възнаграждение за времето посочено в ал. 1 на чл. 54а от КСО, за осигурителя не е възникнало задължение да го осигурява за всички осигурени рискове. Мотивиран е изводът, че Пелов не следва да получи обезщетение за безработица, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 54а, ал. 1 от КСО - той не е подлежал на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон.

По делото няма спор по обстоятелството, че Х. П. от К. е работил по надлежно сключен трудов договор, преди да бъде уволнен на по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 1.03.2005 г. и да подаде на 5.04.2005 г. заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Спорен е въпроса дали е изпълнено условието по ал. 1 на чл. 54а от КСО за отпускане на такова обезщетение - лицето да подлежи на задължително обществено осигуряване за всички осигурени социални рискове, най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Становището на осигурителния орган, споделено и от съда е, че г-н П. не е подлежал на задължително обществено осигуряване за периода 1.04.2004 г. - 28.02.2005 г. Видно от издадената от работодателя справка- декларация обр. Б-4-2, изх. № 6 от 21.03.2005 г. и заключението на финансов ревизор от 12.05.2005 г., за това време той не е получавал трудово възнаграждение и поради това на не е възниквало задължение за осигурителя да внася във фонд ДОО съответните вноски, определени по размер от трудовото възнаграждение. Излага се разбиране, че осигурителните вноски стават дължими едновременно с изплащането на трудовото възнаграждение, поради което при неплащане, както е в процесния случай, лицето няма качество на осигурен за деветте месеца от последните единадесет, по време на които е работило в "Б." ЕООД.

Според чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за всички осигурени социални рискове са работниците и служителите, наети на работа за повече от 5 работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Следователно, за да подлежи на задължително обществено осигуряване по см. на чл. 54а, ал. 1 от КСО, Х. П. следва да е от кръга на посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО лица. Това обстоятелство не е спорно от фактическа страна. Поради това, осигурителните вноски върху начисленото, но неизплатено на г-н Пелов трудово възнаграждение са дължими по см на чл. 7, ал. 1 от КСО и това време следва да му се зачете за осигурителен стаж.

Поради това решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да се отмени. По изложените мотиви решение № 33/16.05.2005 г. на директора на РУ "СО" Вр. следва да се отмени и преписката да се върне на ръководителя на осигуряването за безработица при РУ "СО" Вр., който да се произнесе по заявлението на Х. П. съобразно дадените по-горе указания.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от КСО, Върховният административен съд,

РЕШИ:

Отменя решението от 6.07.2005 г. по адм. дело № 350/2005 г. на Вр. окръжен съд и вместо него постановява:
Отменя решение № 33 от 16.05.2005 г. на директора на РУ "СО" Вр., с което е оставена без уважение жалбата на Х. П. от К. против разпореждане № 1164 от 18.04.2005 г. на ръководителя на осигуряване за безработица при РУ "СО" Вр."

Има доста съдебни решения в смисъл, че ако работодателят не ти е платил осигуровки той си ги дължи, но ти не губиш осигурителните си права, тъй като не по твоя вина тези осигуровки не са били внесени. Аз лично намирам това за справедливо, не виждам кой ще би го оспорил...

Дими, ревизорите не са лични консултанти. На тях не им работа да дават консултации на хора, които са решили да спестят от счетоводител. В този смисъл, човекът не носи никаква отговорност. Ако вместо при ревизор от НОИ беше отишла да се консултираш със счетоводител, нямаше да имаш тези проблеми.
И какви трудови договори е гледал. Нали беше самоосигуряващо се лице.
Айде, няма значение.
Дали ще се махнеш от тук или не - това е твой избор. Аз не мисля, че е лошо човек да поживее и другаде, да види, да сравни. Има хора, на които повече им допада в чужбина. На други пък не им харесва и се връщат. Но няма лошо са се опита.
Успех в начинанията ти.

Стига бе хора
Само тези, които не са се сблъсквали с идиоти, корупция, връзки......... и всичко което е нашата държава - казават ИМА ЗАКОН!   , да има, НО кога, как и от кого се спазва.
Стига вече. Имало закони, търсете си правата, бла, бла.................

Ами не си ги търсете тогава правата, то не е задължително... То затова се казват "права"- определението за тях съдържа понятието "възможност", а не задължение.
Само не се сърдете на друг, когато той си търси тези права и си ги намира. Нито пък на държавата- тя не се самосезира за защита на чужди интереси. Най- често от гражданина се иска някаква проява на воля в тази насока.
Пък в другите държави също е така.

 

Ами не, просто не мога да кажа на бялото черно. Познавам много счетоводители там и знам, че техни клиенти са много, много изрядни фирми. Естествено има и неизрядни, но коректните са повече. Затова ти казвам, че има изрядни работодатели в Бургас и те никак не са малко. Това, че ти не си потърсила или не си намерила е друг въпрос.
Не съм ампутирала нищо ( ампутация не се ли пише с "у"?). Просто е нормално, човек да се движи в среди на себеподобни. Съжалявам, че не съм сметнала за необходимо да живея в някое гето, за да съм по близко до прахта, в която да се въргалям от време на време. Ама не ми е била такава амбицията.
Всеки сам гради собствената си действителност. Ако си изградиш живота в прахта - това не означава, че цялата държава е прашна. Просто твоята действителност е такава. А в съседния апартамент на твоя може би живее човек, за който ежедневието е ведро и който няма проблемите, които ти имаш. Защото е положил необходимите усилия да си го направи такова. И той не ти е виновен, че на теб ти е прашно и ти е свито на душата. Щом той може - и ти можеш.

За твое сведение, аз правя каквото мога да помагам на хора, на които мога. Ето, като счетоводител съм дала хиляди безплатни консултации и съм посветила много, много часове да пиша молбите и писмата на хора, които не могат да си позволят да си платят за консултациите. И то абсолютно безвъзмездно. В работата, в която работя, в края на всяка година попълвам тонове данъчни декларации - и на служителите ни, че и на техни близки и познати. Не че не мога да ги пратя да си платят на счетоводител да им ги попълни. Мога. Обаче им знам заплатите и знам кой може да си го позволи и кой не може. И ако не може да си го позволи - помагам. С това мога, с това помагам. Не съм ампутирала нищо. Просто не плащам данък обществмено мнение. Не се чувствам виновна към тези, които нямат моите възможности, както не очаквам и тези, които имат по-големи вазможности от мен, да се чувстват виновни или задължени към мен.

Точно така. Вие Марина пробвахте ли да си потърсите правата, че така сигурно твърдите, че законите не се спазват? Защото аз съм била свидетел на не един или двама работодатели, които са си понесли последиците от неправомерното им поведение като работодатели.
Обаче докато отношението на всички е като вашето, дотогава нищо няма да се промени.
Ето затова писах и малко по-горе, че абсурда семи си ние. Не е държавата.
ЗАщото искаме правата ни да се спазват, обаче го искаме само на масата вкъщи, докато си пием ракията. А ако се иска да положим някакви усилия за това - си намираме оправдания да не го направим.

Благодаря ZinaSt  ,
Така и трябваше да направя.
Но в крайна сметка ,те ни правят ревизиите.
Седях при него няколко часа .В крайна сметака той е компетенцията.Нали ревизиите ни ги правят те .
Дет се казва той трябваше от там да започне."...какво майчинство търся аз след като не съм подала декларация за осигуряване върху големия проценат...."
И другото което е : Как тъй държавата ще ми дава обезщетение за майчинтво ...и т.н. след като аз не съм подала тази декларация.
Ми да бяха ме резнали още в самото начало.

Говоря за договор...понеже имах назначен по трудов договор.Взех и тези  ...понеже, да ми ги прегледат...да видят дали са изрядни.

На такъв си попаднала. Има и много съвестни ревизори, има и такива, които ги мързи да гледат. Но това важи за абсолютно всяка професия. Не само за държавните постове и не само за ревизорите.
Като се консултираш със счетоводител, той също може да е недобросъвестен. Обаче, понеже той за разлика от ревизора е длъжен да те консултира, щом му плащаш за това, после можеш да си го съдиш за претърпените загуби.

Благодаря ти още веднъж за точните отговори.
.

 Най-големият абсурд за мен беше,че ако искаш да си направиш тест за СПИН по желание е безплатен,но тъй като за бременните е задължителен аз трябваше да си го платя.