Не издържам вече.....проклетия си свекър

  • 4 344
  • 33
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 657
Аз мисля,4е проблема е в мъжа ти...Щом той му се води по акъла и му позволява да ви създава дразги,смятам,че мъжа ти е виновен за това,а не свекър ти Peace
Ако не му позволяваше да ви се бърка,може би нямаше да имате проблеми Peace



Знам го и аз това от личен опит и никакво говорене не помага, и скандали също  #Crazy

Такава е семейната структура и ти не можеш да я промениш  ignore2

Нагаждай се и не си късай нервите  Confused

И аз това от опит го казвам...Моя мъж е един на майка си и баща си и можете да си представите свеки как го коткаше и той я слушаше...защитавал я е многократно...но от както станахме семейство нещата се обърнаха...не позволява да се мешат нито за добро,нито за лошо,никой не ни помага и нямат правото да се мешат за каквото и да било Peace

# 16
  • Мнения: 239
В началото на брака ни ние ги имахме същите проблеми,но момента дойде аз живея с нея,а не с вас

# 17
  • София
  • Мнения: 2 217
Сготви му гъбена каша  Mr. Green

 smile3521

Как по-точно въздейства той на мъжа ти?

# 18
  • Мнения: 137
Алекса ако знаех нямаше да ми е толкова трудно....Simple Smile

Изводите които си направих са вследствие на постъпките на мъжа ми...... след среща с него , съпруга ми се връща нервен и обикновенно прави скандал за глупости, обажда му се по телефона да му дава обяснения къде ще ходи какво ще прави и кога ще се прибере, постоянно го кани да му помага едва ли не да закове един пирон в къщи,.....последната изцепка... на цветница и аз и свекър ми имаме имен ден........тои приема поканата на баща си за обяд, без да попита аз ще каня ли гости в къщи и дали искам да отида ..все пак и аз имам празник

# 19
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
........тои приема поканата на баща си за обяд, без да попита аз ще каня ли гости в къщи и дали искам да отида ..все пак и аз имам празник

Е това си е чисто игнориране. Щях да избеснея много зле. Имала съм такива ситуации, но беше още в началото на връзката, когато и двамата свиквахме с това да живеем заедно. Не си представям сега да ми скрои такъв номер.......

# 20
Здравей Myst, преди време и аз имах същите проблеми, но със свекърва ми. Тя е от типа хора, който трябва да знаят всичко, кога ядеш, кога спиш...... След няколко месеца съжителство просто бях на ръба на нервна криза и споделих със съпруга ми всичките си притеснения и неволи и че ако продължава по същия начин, скоро или ще има развод, или аз ще съм в лудница. То беше един доста дълъг разговор, който приключи със вземането на решение да се преместим, но възможно по-далече и сега от половин година живеем в чужбина - щастливи и доволни и се обичаме със свекърва ми много, дори се чуваме почти всяка седмица по телефона.

# 21
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 696
Обаче има хора, от които за съжаление просто не можеш да се отървеш ...

# 22
За съжаление е така, не можем да се оттървем, но можем да се отдалечим от тях Grinning

# 23
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 696
Аз съм се отдалечила на няколко хиляди км. от тях и пак не ме оставят на мира  Simple Smile Има си степени на отровност  Simple Smile

# 24
олеееее ужас, аз съм само на 2000, но проблема ми се реши. Сега всичко е ок. Ама до голяма степен заслугата е и на съпруга ми, щото им обясни, че нашето семейство не е тяхното семейство и решенията, касаещи нас двамата се вземат на масата в нашата кухня от нас двамата, а ако имаме нужда от помощ или съвет, ние ще ги потърсим. Пожелавам ви и на вас, да намерите семейно спокойствие

# 25
  • Мнения: 25 641
Аз съм се отдалечила на няколко хиляди км. от тях и пак не ме оставят на мира  Simple Smile Има си степени на отровност  Simple Smile

Извинявай, би ли ми обяснила как става този номер, че ми стана интересно?  newsm78
Как човек, който е на хиляди километри може да ти се бърка и да не те оставя на мира? Звъни ти на вратата, влиза с взлом вкъщи, говори ти през затворен телефон? Как?
Освен, ако вие самите не го допускате...

# 26
  • София
  • Мнения: 2 105
Сготви му гъбена каша  Mr. Green

 Joy

# 27
  • София
  • Мнения: 2 271
Мила Myst, вчера тръгнах да пиша, но се отказах. Днес пак видях темата и пак започвам, пък да видим....
До началото на  тази година и аз се чувствах по същия начин, като теб. Свекър ми беше най-черния човек на земята. Негласно го мразех....
В началото на месец февруари нещо му се поду стомахът. С триста зора го накараха да отиде на лекар и ей така, едва ли не от нищото, му съобщиха диагноза агресивен рак на черния дроб. Дадоха му 2-3 седмици живот, без изобщо да виждат смисъл да го лекуват. Толкова - на 25 февруари почина (лека му пръст).
От тогава не съм спряла да се чувствам гадно от факта, че са ми минавали разни черни мисли през главата, докато беше жив. Не се обвинявам, но все още, като погледна снимката на стената и стомаха ми се свива - все едно аз съм виновна донякъде за случилото се. Знам, че няма как аз да му навредя мислено, но това чувство ме преследва непрекъснато...
Не искам да ти развалям настроението, само да ти кажа, че понякога човек съжалява чак, когато е късно да промени нещата.
Не си го слагай толкова на сърцето.
Погледни живота от хубавата му страна. Живей, заради щастливите моменти и обръщай внимание само на тях, защото всичко е преходно!

# 28
  • София
  • Мнения: 397
на цветница трябваше наистина да поканиш приятели и то негови ,а като разберат че е предпочел да отиде при баща си ,щяха те да му трият сол на главата, не ти. понякога укорът от приятелите има по-голямо значение за мъжката гордост,отколкото обикновена кавга с жената.

# 29
  • София
  • Мнения: 397
и по принцип можеш да не влизаш в директна схватка, а да накараш свекър ти да беснее-например,след като му е даден отчет къде отивате ,изведнъж променяш плана с някакъв измислен предлог и отивате на друго място. нека той се превърне в досадно мрънкало за мъжа ти ,а не ти. ти играй наивна и невинна-ох какво пак има мило? Twisted Evil

Общи условия

Активация на акаунт