Медицински университет - Тема 6

не  си бях  давала зор  досега  да разбера  как е  уреден  в  детайли  този  въпрос в  Германия, където има  подобно нещо. И сега  попрочетох. Ми  добре е  измислено. 
Интересуваш се от  прием   на  този  принцип,  понеже  си с  ниска  диплома и нямаш шансове  с нея. Явяваш се  на    съответния изпит и  той  ти дава вече шанса  за  прием  по тази квота. В  никой момент тези места не са  част  от  общите, за които  се кандидатства  по  стандартния  ред.   Преди  това  внимателно на сайта на  съответната  бундеспровинция   си  прочел   примерния  рамков  договор, качене  като пдф.  Разглеждаш  го  сам,  с  родители, с  адвокат и  преценяваш  дали  ще се хванеш на  хорото.  Качен е  и ориентировъчен списък с  области в съответната  провинция, не  с конкретни   градчета и  села,  в които към момента  поне има недостиг на  кадри.  Навиеш  ли се,  подписваш  договр  с   държавата  (по-точно с провинцията),  според  който се  задължаваш след  завършване  на СПЕЦИАЛИЗАЦИЯТА  10 години да упражняваш  професията  в  някоя  от  болниците с  липса на  кадри вече  към настоящия  момент,  понеже  все пак  за  6,5  години учене   + 4-5  специализация  картината  демографски се  е променила.  Избираш си сред  тях.. И  явно  понеже  е позволена и специализацията  според  собствените ти желания/нагласи,  договорът  поставя  като условие поне  срок за  заършването й, не да  я размотваша  7-8-9  години с  цел  отлагане на   договорните  задължения,  взимайки в това  време  повече  от  прилична  заплата.  Ако в този срок не  си завършил  специализацията  или  откажеш  да    спазиш  условието  по договор  за  10-те  години  работа,  се бръкваш за  глоба  от  250 000  евро и   си готов,  свободен  да  отидеш, където искаш...  В  целия процес  няма неяснота на нито  един  етап, няма  ограничение и на  личния  ти интерес към дадена  специалност.  Кофти са нещата само времево -  специализацията  ще  я  приключиш  към 30,    десетте  години  по договор  ще  те направят  40-годишен/а  чичо/леля  и едва  тогава  ще  си  гъвкав за  местене, за евентуално гонене  на кариера.  Но на тази възраст  вероятно вече ще  си семеен и с деца, та  едва ли  ще е масово желанието за  промяна..

Голямата ми дъщеря - най-големият зубър, когото познавам. Завърши математика и информатика в НПМГ и отиде да учи в Германия, сложна ИТ специалност само на база успех. Такъв е приемът в университета, в който учи.
Малката ми дъщеря - никога не е била по ученето, спортист. След десети клас каза - ще кандидатствам медицина. Излишно е да казвам, че въпреки, че ми е дете, имам реална представа за възможностите и. Но като родител, мое задължение е да направя всичко по силите си, за да я подкрепя. И така - две години уроци, втората и по български. Дали се е съсипала от учене - за нейните стандарти, да. Дали учи повече от сестра си за кандидатстудентска кампания - о, да. В един миг сама каза, че смята, че медицинска сестра е много по-подходяща професия за нея и иска да кандидатства именно това. Точно в един определен университет. И ако някой е подходящ точно за тази професия - това е тя. Отидохме на една камара изпити за медицина и няколко за сестра. Приеха я с един от най-високите балове за сестра, на няколко места и тя се записа точно там, където искаше.
Да, вероятно има шанс за платен прием медицина, но тя не иска. Има бал за ветеринарна медицина и със сигурност за фармация, но и това не иска. Пиша това по повод изказванията, че който не го приемат медицина, се записва фармация, стоматология, ветеринарна медицина или там, каквото дойде. Има и такива деца - искат да са лаборанти или кинезитерапевти, или акушерки. Не, защото не ги приемат. Просто това искат. Слава, Богу, че ги има. Тя е безкрайно щастлива. Ние също.

И последно - когато кандидатствах в техникума, бях последна по бал от целия випуск. Завърших със златен медал. Приемните изпити са точно това - изпити за прием, които не гарантират успех до края.
Време е фунията и у нас да е широка на входа, а не на изхода.

Та така. Шарен свят, хора всякакви. Успех на всички, дано да сбъднат мечтите си и никога да не се разочароват от избора си. Защото ние, като родители, знаем, че всяка сфера, всяка работа има и плюсове, и минуси и колкото и розово да ни се е струвало в началото, живота ни е показал, че има и друго.

А, да и за квотите - квотите не са лошо нещо, но може би не във вариант 50/50. Според мен трябва да има квоти за 70% от приема и останалите 30% да са по бал. Така хем има някаква уравновесеност, хем не е толкова дискриминиращо.