МАРТенчето ни зове: Хайде, мамо, на море!

При нас положението засега се подобрява. Тази седмица всичко беше ок според мен, е от време на време казваше, че не иска на ДГ, но не е ревала, както беше миналата седмица и това, което описва Лулумба ми е много познато. Май за всички дечица тази повторна адаптация се оказва кошмарна Сега ми е любопитно как ще е другата седмица, тъй като тази баща й отсъстваше от страната и нямаше много много лигавене, иначе сутрин само като го погледнеше и започваше да ги рони едни, мани мани
И аз бях на родителска среща, всичко мина много нормално, учителките прочетоха правилника на ДГ, материала, който децата трябва да усвоят до края на учебната година и учебниците и помагалата, които трябва да се закупят. За целта всеки родител остави по 25лв. и още 1.70 за застраховка. На учителките им беше крайно неудобно, че се налага да събират тези пари и казаха, че това ще са единствените пари, които ще ни искат. Аз пък не мога да разбера майки и изобщо родители като онези, за които детето трябва да стои само на топло и да не се развива по никакъв начин. И какво са 25лв. за цялата година, та това е инвестиция за детето ми, ако му купя учебници- ще учи, ако му купя боички- ще рисува, нали това е целта. Друго, което ни молят е веднъж в месеца да носим по едно топче тоалетна хартия и един сапун. Аз си мисля, дали да не купим някакви играчки и да ги занесем в ДГ, разбира се без Марти да се усети, защото незнам колко егоистично ще постъпи Например тя обича да си играе много с тенджерки, чинийки и тем подобни.
Джони, да отговоря на горният ти въпрос- попитах учителката на Марти, дали те трият дупетата на децата или ги оставят сами, при което отговора й беше, че те ги трият. Аз й казах съвсем деликатно и с добро настроение, че гащичките й бяха омазани, а тя ми отговори, че това се случва понякога, а пък и те не смеят много да натискат. Приех отговора й, наистина много деликатно трябва да се подхожда към тези учителки, по цял ден умувам, ако нещо не ми допада как да им го кажа
Аз иначе съм добре, определено съм много спокойна Марти като е на ДГ и малко овладях нервите си Мога да се похваля, че карам много лека бременност, само се моля всичко да е наред с бебето и да кача по- малко кг. Иначе Марти постоянно пита бебето, ти обичаш ли люто, обичаш ли...еди какво си, много е сладка, даже един път да не остане по- назад от баща си, който ми галеше корема, започна да ме гали и тя и ме цунка по корема И постоянно ме пита нашето бебе кога ще се роди. Засега още не съм усетила ритници, макар, че понякога имам такова чувство, но не е възможно толкова рано, все пак в началото на 3м. съм.
Целувки на всички мартенчета и дано адптирането към ДГ бъде кратко и успешно

Здравейте,
надявам се повторната адаптация да ви премине добре.

Рени, и Борис ми заяви онзи ден, че акал в градината. Попитах как, защото, вероятно от хигиенична гл. точка,там са с френски тоалетни, дето се кляка. С малка дупка, разбира се. Каза, че госпожата му помогнала да клекне и после го изтрила  с мокри кърпи. Оставила съм един пакет в гардеробчето.
Иначе и ние дадохме пари, повече от вас даже, 50 лв., в началото за Моливко, боички, пластелин и т.н.
Всеки месец искат по 1 руло Тоал. хартия и 1 пакет салфетки.

Да се похваля, че Борис знае вече 2 стихчета, пее 2-3 песни... показва какви танци играят.
Снощи ни обясняваше, как пеели заедно с госпожата по песните и тя свирела на "мамо, какво беше, дето дядо е свирел..."АКОРДЕОН!
Представете си! Мислех, че отдавна няма госпожи по музика с акордеони!
Платихме и за извънкласна форма...танци.

Лек уикенд!

Здравейте и от мен.Нека се представя мама съм от Враца и ние сме мартенчета .31.03.2004 Мартин.Доста непослушен както предполагам повечето момчета ,защото имам и момиченце на 24.09.2001 което е коренно различно от малкия разбойник.Първо бяхме на ясла от 1.5 г и после от 2.5 направо на градина нямаме прекъсване и ходи с голямо желание.Даже си имаме и гадже с което са неразделни.Сам и е направил герданче и гривна от мънистата на кака.

Зузи добре дошла   
Напоследък откакто дечковците пораснаха темата ни върви малко бавно, но нямаме вече време...

Бремелинките обадете се добре ли сте 

Здравейте, момичета!

Ето най-сетне да се отчета и аз. Ивета, след дълги боледувания и след като реших да я пооставя вкъщи да укрепне, от утре отново е на градина. Мъчно ми е, защото знам, че ще ходи отново с неохота. Освен това се притеснявам, дали не са взели някакъв материал, който трябва да наваксва. Не съм била и на родителска среща, не съм давала пари, та всичко това ме притеснява. Но да се надяваме, че реалността ще излезе изненадващо добра и адаптацията този път ще е по-лека. Стискайте палци.

Иначе аз съм добре - на финалната права съм. Не съм сигурна все още, че съм съвсем психически готова за ново бебе, но няма какво да му мисля, ще трябва да се справя. Вие, останалите, които чакате бебета, имате ли такива страхове?

Здравейте момчета
Зузи, добре дошла 
Да се похваля - имам си вече нет вкъщи и ще мога да се включвам по-често.
При нас положението с ДГ все още не е съвсем овладяно. Но вече втори ден поне не реве - естествено срещу съответните подкупи. Силно се надявам, ако така изкара седмицата, да забрави реването.
По-лошото е друго - започна ревността.  Сега вече Сашко е лошо бебе.  Постоянно я дебнем да не го хване по-силно или направи нещо друго.

Имам предложение да си прекръстим темата, че вече морето не е актуално. Давайте идеи. 

Лулумба честито НЕТ в къщи
Ех, тази ревност, няма как да не съществува, дано само я овладеете, а пък като поотрасне Сашето и заиграят заедно ще е съвсем по-добре. Моите вече започнаха да играят задружно и има огромна разлика с преди.
Клер - ти наистина си на финалната права, сигурно вече доста ти тежи коремчето...желая ти леко раждане, бързо възстановяване, кротичко бебенце и да не усетиш следродилната депресия.
А за Ивета, дано свикне при повторното тръгване на градинка. Моят Алекс вторият път след стачката го понесе по-леко и вече сутрин не плаче. Даже понякога забравя да ми каже  чао За род. среща - нищо не си изпуснала ще ти кажат учителките какво са решили на род. среща. А пък за материала - нищо не сте изпуснали- в първа група най-много залягат на самообслужването /обличане, ходене по нужда и т.нат./ Ще работят с числата само до 3. Оцветяването им се свежда до това да са във листа, а не извън него. Просто както казва Алекс - съйвайвър. /оцеляване /.

Поздрави на всички! Ние все още влачим някаква кашлица. Иначе на градина Даниел ходи без драми, но е станал много непослушен. Явно сме го разглезили доста.
Браво на всички, които имат или чакат второ (или трето) детенце. Това е такова предимство за децата! Лека бременност на бременните.

Здравейте и от мен!
Зузи, добре дошла в нашата темичка 
Лулумбичка, ха честито ти нет вкъщи
Мариета, в ДГ, в която ходи Марти, тоалетните са си нормални, само че по- малки. Кофти е, че ги трият с тоалетна хартия, макар, че аз съм оставила един пакет мокри кърпички, които сигурно не са и пипнали. Но това ми е за задача следобяд да ги попитам. Също така си мисля, няма ли да е по- удобно за всички дечица да се мият с течен сапун, отколкото постоянно да им се пързаля другият по ръцете
Джони, явно ще работят по една и съща програма, защото и на нас на родителската среща ни казаха, че до края на годината ще трябва да се научат да броят до 3, да разпознават ден и нощ и дриги такива лесни занимания.
Клер, наистина малко ти е останало. И аз като теб все още не съм готова за появата на бебе, но бързо ще свикна А за страха, умирам си от страх, чак не искам да наближава този момент. Марти я родих естествено, бързо, но много трудно и с малко последствия за мен, та сега много съм се замислила за секцио. Мъжът ми пък ме навива за София, но после как ще се клатушкам след раждането, абе въобще много въпросителни имам И все пак секциото си е операция, със сигурност пак ще е болезнено, някои казват, че е по- добре, други не. Дано твоето раждане протече лесно и бързо и на финала едно красиво и добричко бебенце.
А що се отнася до ДГ, ако родителската среща е протекла като нашата, то нищо не си изпуснала, а парите лесно ще ги дадеш

Постоянно 
Ту си казвам: колко ще ни е хубаво пълно семейство, но мнооооого по-често си мисля: Боже, какво направихме 
Нормално е май.
Особено след като ми казаха, че ще е момче пак, съвсем се умислих 

kalli, две момченца биха си намерили много повече общи занимания от момченце и момиченце 

Ох, момичета, днес Ивета изпадна в истерия като я заведох в детската. Направо ми скъса сърцето. Толкова ми е мъчно и толкова ме е страх как ще свикне! Моля се на Бог да й помогне да се адаптира по-лесно, но наистина ми е страшно криво.

Що се отнася до материала - ако е само това, Ивета отдавна го е усвоила. Тя брои до 20, оцветява сносно, само дето все още не може да се обслужва сама, дано това поне я научат бързо.

Кофтито е, че от разни мисли и тревоги по Ивета, не знам ще имам ли сили да се зарадвам на бебето. Честно казано, страхувам се дали ще намеря достатъчно любов за него, толкова съм обсебена от сестра му. Кали, и моите ще са еднополови, но мен това ме радва. Надявам се след време да станат наистина близки и винаги да могат да разчитат една на друга.

Страх ме е от ревността, но ето повод за разговори с Лулумба и другите мами, дето ще са на моето дередже. Иначе адски завиждам на тия от вас като Джони и Малина, дето децата им ходят на детска без драми. Дано и при мен стана по някое време така!


Предложение за заглавие: "Къде със смях, къде със рев, но на градина, се подвизава Мартенската ни дружина"

малина, така е  Но на мамата ще й е по-трудно, съдейки по характера и нрава на първото 

Клер, и Калоян реве на ДГ  Не е ли по-добре като бебка дойде, да я спреш, да си остане вкъщи с вас и да свикне с бебето.  Иначе да не се превърне ревността в злоба  Мен от това ме е много страх 
Аз мисля Кало да го спра за поне 1 месец, да го впрягам да ми помага, да се грижи с мен за бебето (е, колкото е възможно, и повече на шега...), за да свикне и да не си мисли, че аз съм сбебето вкъщи, а той ходи на детска 

Ей, Кали не така   , сигурно си разочарована малко, след като се надяваше на момиченце, но съм сигурна, че като се роди бебче ще сияеш от щастие. И аз като теб се надявам на разнополови, т.е сега да си имаме момченце, но каквото ми е писано, това ще е. А, всъщност, кога ти казаха какъв ще е пола, в коя седмица? Дали, мога да се надявам, в края на месеца като отида на консултация и влезна в 4-тия месец да разбера
Клер, предложението за ново име на темата, много ми харесва Още повече, че напълно съответсва на състоянието, в което се намират децата ни.
Марти днес помрънка на път за ДГ, сигурно добре ще й дойде 2 дни ДГ, а 5 дни почивка, защото в понеделника и вторника беше в много добро настроение на път за ДГ и влизаше спокойно.

Клер, kalli, трябва им време да свикнат. После идват други проблеми - все през някакъв период се минава, където трябва да се реагира. Ето, нашият стана по-нервен и копира всякакви простотии от градината. Но се научи да се храни сам, за моя изненада, без моя помощ. Както и да се облича. Но, когато аз съм наоколо, аз съм "in charge". Зараждат се някакви взимоотношения между тях, започват да се учат да живеят "в общество", да си дават играчките; като вземат чужда - да я върнат и т.н., и то без напомняне, да намерят мястото си сред другите (аз така и не го научих този момент, все ревях сама в ъгъла)