- Публикувана: 2 май 2026, 19:39 ч.
- Последно мнение: 18 май 2026, 11:58 ч.
ОКТОМВРИЙЧЕТА 2024 тема 6
Благодаря за темичката.
Растат ни децата, ден с ден се променят.
Много е палав моя юнак, не се спира на 1 място. Само да са здравички.
Как мина адаптирането в яслата при вас?
Leylah, ще бъдеш добре!
Растат ни децата, ден с ден се променят.
Много е палав моя юнак, не се спира на 1 място. Само да са здравички.
Как мина адаптирането в яслата при вас?
Leylah, ще бъдеш добре!
Моя сладур започна ясла (частна понеже не го приеха на държавна) през ноември. 2 дни беше адаптацията. Много му харесва и не иска да си тръгва. Дори зимните месеци ни боледува много но от края на март до сега боледува много и имам съмнения, че пускат определени деца болни и малко по-сериозно им поговорих миналата седмица. Трудно ми е да ходя на работа така. Дано поне го приемат сега на държавна ясла ама с тоя хаос с класиранията не знам.. Много вдигнаха таксите на частните ясли, но е толкова активен, че не си представям да стои цял ден вкъщи.
Здравейте момичета.
Добре съм, мина леко. Така се бях сковала от страх, че не успяха да ми сложат абокат, успяха от 4ти път. Излязла съм от упойката с 40 Мин закъснение, проспах почти целия ден след това. Болка почти нямаше, като тежка менструация и мина с два нурофена. Дано никога повече не ми се налага да минавам през това. Психическата травма е по-лошо от физическата. Като добавим и, че първият въпрос на ММ не беше как си, а кога ще можеш да правиш пак секс........след като първо ми се оплака колко го боляла главата и корема 😆 неговото вече ми е смешно, дори не се ядосвам.
Споделете как играете с мъниците.
Аз се опитвам да оцветяваме книжки, имаме едни дървени кубчета за стоене на разни неща, но той е малък разрушител. Най-забавно му е аз да направя нещо с кубчетата - той да го събори. Иска само да чупи, разглобява, къса и т.н.
И до там се изчерпвам със заниманията.
Имам чувството, че не правим нищо и не му помагам с учене на нови неща и развитие
Добре съм, мина леко. Така се бях сковала от страх, че не успяха да ми сложат абокат, успяха от 4ти път. Излязла съм от упойката с 40 Мин закъснение, проспах почти целия ден след това. Болка почти нямаше, като тежка менструация и мина с два нурофена. Дано никога повече не ми се налага да минавам през това. Психическата травма е по-лошо от физическата. Като добавим и, че първият въпрос на ММ не беше как си, а кога ще можеш да правиш пак секс........след като първо ми се оплака колко го боляла главата и корема 😆 неговото вече ми е смешно, дори не се ядосвам.
Споделете как играете с мъниците.
Аз се опитвам да оцветяваме книжки, имаме едни дървени кубчета за стоене на разни неща, но той е малък разрушител. Най-забавно му е аз да направя нещо с кубчетата - той да го събори. Иска само да чупи, разглобява, къса и т.н.
И до там се изчерпвам със заниманията.
Имам чувството, че не правим нищо и не му помагам с учене на нови неща и развитие
Leylah, радвам се че си добре. Тук дават и мизопростол при аборт по желание вместо абразио. Ама предполагам, че с упойка е по-малко мъчително. За мъжа ти имам какво да кажа, но ще е нецензурно.
Ние предимно сме навън с Филип. Той ходи 4 дена на градина и в петъците имаме детегледачка. Кара тротинетка и баланс колело, по площадки и пързалки, вкъщи ритат топка с баща си, редим някакви кули, сега започва да ‘готви’ в кухнята за игра, общо взето той определя какво му се прави. Не се опитвам целенасочено нищо да го уча, оставям той да води.
Ние предимно сме навън с Филип. Той ходи 4 дена на градина и в петъците имаме детегледачка. Кара тротинетка и баланс колело, по площадки и пързалки, вкъщи ритат топка с баща си, редим някакви кули, сега започва да ‘готви’ в кухнята за игра, общо взето той определя какво му се прави. Не се опитвам целенасочено нищо да го уча, оставям той да води.
ljoli, еха, как така кара тротинетка и баланс колело? Не е ли още малък? Аз мислех към края на лятото да пробваме за първи път с баланс колело.
leylah, радвам се, че си добре и всичко е минало успешно. За твоя мъж - даже не бих го нарекла мъж, съжалявам. Не знам как си го търпяла толкова време.
Нашето момче тръгна още ноември на държавна ясла, адаптацията мина добре, няколко дни само. Харесва му да ходи, но там не спи добре и след като се върне от ясла е пълен ужас поведението му - хвърля, блъска, мрънка, крещи. Иска само да го нося и да съм до него, като мръдна и почва да крещи с цяло гърло. Много е изтощаващо, особено като работя и се грижа едновременно и за домакинството и за другото ми дете. ММ през една седмица пътува по командировки. Но поне спим през нощта, когато не е болен и успявам да се справя. Най-трудно е с болестите. От началото на януари не е имало повече от 2-3 дни, в които той да е ходил на ясла без да се разболее. Имало е случаи, в които нарочно го държа още 1-2 седмици здрав в нас, за да го стабилизирам. Пускам го на ясла и същото нещо наново. Такова чудо не съм виждала. Изтощена съм и вече ме е страх да го пращам на ясла, сега разбирам защо други родители също ползват “фалшиви” бележки. Разбирам и тези, които си карат цялото майчинство. Редувам работа от вкъщи, отпуски, болнични. Мога и по-често да съм болничен, но не ми правят проблем за работа от вкъщи и предпочитам така, защото ми е съвестно и работата си върви, няма кой да ме замести. Къщата ми е постоянно разхвърляна като малкият е у дома, но няма как, приемам го. Странното е, че когато остане по-дълго вкъщи с мен и поведението му се променя коренно. Става много по-спокоен и добър, приятно ми е да сме двамата, дори да се налага да работя и той повече се занимава сам. Излизаме като е хубаво времето на близката площадка, спи по 2 часа на обяд. Иначе любимото му хоби е да разхвърля и да се катери където намери. Обича да разглежда книжки и напоследък му харесва да четем книжки с рими. Постоянно през деня ми носи по някоя книжка и иска 10 пъти да му я чета.
Завършихте ли вече с ваксините? Ние приключихме скоро със задължителните и мисля да сложа за варицела следващия месец. Някой друг обмисля ли?
leylah, радвам се, че си добре и всичко е минало успешно. За твоя мъж - даже не бих го нарекла мъж, съжалявам. Не знам как си го търпяла толкова време.
Нашето момче тръгна още ноември на държавна ясла, адаптацията мина добре, няколко дни само. Харесва му да ходи, но там не спи добре и след като се върне от ясла е пълен ужас поведението му - хвърля, блъска, мрънка, крещи. Иска само да го нося и да съм до него, като мръдна и почва да крещи с цяло гърло. Много е изтощаващо, особено като работя и се грижа едновременно и за домакинството и за другото ми дете. ММ през една седмица пътува по командировки. Но поне спим през нощта, когато не е болен и успявам да се справя. Най-трудно е с болестите. От началото на януари не е имало повече от 2-3 дни, в които той да е ходил на ясла без да се разболее. Имало е случаи, в които нарочно го държа още 1-2 седмици здрав в нас, за да го стабилизирам. Пускам го на ясла и същото нещо наново. Такова чудо не съм виждала. Изтощена съм и вече ме е страх да го пращам на ясла, сега разбирам защо други родители също ползват “фалшиви” бележки. Разбирам и тези, които си карат цялото майчинство. Редувам работа от вкъщи, отпуски, болнични. Мога и по-често да съм болничен, но не ми правят проблем за работа от вкъщи и предпочитам така, защото ми е съвестно и работата си върви, няма кой да ме замести. Къщата ми е постоянно разхвърляна като малкият е у дома, но няма как, приемам го. Странното е, че когато остане по-дълго вкъщи с мен и поведението му се променя коренно. Става много по-спокоен и добър, приятно ми е да сме двамата, дори да се налага да работя и той повече се занимава сам. Излизаме като е хубаво времето на близката площадка, спи по 2 часа на обяд. Иначе любимото му хоби е да разхвърля и да се катери където намери. Обича да разглежда книжки и напоследък му харесва да четем книжки с рими. Постоянно през деня ми носи по някоя книжка и иска 10 пъти да му я чета.
Завършихте ли вече с ваксините? Ние приключихме скоро със задължителните и мисля да сложа за варицела следващия месец. Някой друг обмисля ли?
Лейла, пожелавам бързо възстановяване. Съдбата се е смилила над теб, с това кухо яйце. Момичета, не забравяйте, че това е нашето тяло… но не притежаваме новия живот в него. Всяка жена, която вземе избора за аборт по желание трябва да е наясно, че взима решение за смъртна присъда. То си е живот…
Лейла, истината винаги е някъде по средата, разбирам, че се колебаеш. Аз имам свое жилище, в което ММ отказа да дойде, защото е малка боксониера и настоя да обзаведем имот, който някой ден ще наследи, но все още е собственост на неговия баща (причините бяха, че защото не било редно мъжа да ходи при жената и защото е по-голямо). Никак не исках да инвестираме веднага средства и време за обзавеждане на жилище, като още не сме живяли заедно и изобщо не знаехме дали ще си паснем битово, но се съгласих. Е, в течение на времето няма да обяснявам колко ми излезна през носа това “няма да се разпореждаш в моята къща!” От страна на свекър ми…не само на мен, ами и на ММ се правят забележки за най-малкото решение за промяна по жилището. Това ни е основния повод за спорове и скандали и многократно сме имали желанието да се изнесем, защото направо не се понася усещането, че си на гости и не си домакин на собствения си дом. В това отношение бих подкрепила ТМ, че да търпиш подмятания и намеци за собственост от друг мъж е способно много сериозно да разклати отношения. ТМ звучи като човек, който няма как да предложи сигурност, защото той самия няма сигурност.
НО!!! Не звучи да има намерение и да полага грижи да промени това. Ако работеше/търсеше работа/беше предложил да плати за квартира, но да се изнесете и да си спасите семейството щеше да е различно. Той не е доволен на сегашната ви ситуация и иска ти да намериш решение и предложиш алтернатива. Помисли над това. Можеш ли да разчиташ на някого, който очаква ти да намираш решения в кризисни ситуации? Другият голям знак е първият му въпрос след аборта… просто го вземи като чиста монета на символиката какво си ти за него.
Има много свестни мъже, които са в подобна ситуация с откачени и нестабилни бивши. За децата много по-подходяща би била любяща среда, където се демонстрира уважение, грижа, подкрепа и отговорност. Да те люлеят на люлката в парка могат и непознати лелички и баби на чуждите деца, които са там.
Лейла, истината винаги е някъде по средата, разбирам, че се колебаеш. Аз имам свое жилище, в което ММ отказа да дойде, защото е малка боксониера и настоя да обзаведем имот, който някой ден ще наследи, но все още е собственост на неговия баща (причините бяха, че защото не било редно мъжа да ходи при жената и защото е по-голямо). Никак не исках да инвестираме веднага средства и време за обзавеждане на жилище, като още не сме живяли заедно и изобщо не знаехме дали ще си паснем битово, но се съгласих. Е, в течение на времето няма да обяснявам колко ми излезна през носа това “няма да се разпореждаш в моята къща!” От страна на свекър ми…не само на мен, ами и на ММ се правят забележки за най-малкото решение за промяна по жилището. Това ни е основния повод за спорове и скандали и многократно сме имали желанието да се изнесем, защото направо не се понася усещането, че си на гости и не си домакин на собствения си дом. В това отношение бих подкрепила ТМ, че да търпиш подмятания и намеци за собственост от друг мъж е способно много сериозно да разклати отношения. ТМ звучи като човек, който няма как да предложи сигурност, защото той самия няма сигурност.
НО!!! Не звучи да има намерение и да полага грижи да промени това. Ако работеше/търсеше работа/беше предложил да плати за квартира, но да се изнесете и да си спасите семейството щеше да е различно. Той не е доволен на сегашната ви ситуация и иска ти да намериш решение и предложиш алтернатива. Помисли над това. Можеш ли да разчиташ на някого, който очаква ти да намираш решения в кризисни ситуации? Другият голям знак е първият му въпрос след аборта… просто го вземи като чиста монета на символиката какво си ти за него.
Има много свестни мъже, които са в подобна ситуация с откачени и нестабилни бивши. За децата много по-подходяща би била любяща среда, където се демонстрира уважение, грижа, подкрепа и отговорност. Да те люлеят на люлката в парка могат и непознати лелички и баби на чуждите деца, които са там.
Venom, пробвайте с колелото - на нас ни бяха подарили и го бях извадила преди няколко месеца - почти веднага го схвана, сега е вече про. Тротинетката му я подари за първия рожден ден сестра ми, тя става и на баланс колело за по-малки, после се обръща и става и тротинетка. Пак вкъщи започна да се учи и сега вече е навън с нея.
Сънят в детската му също е зле от месеци. 30-35-45 макс минути за цял ден, а като си е вкъщи може да спи и по 2 часа. Явно му е шумно. Но не изглежда супер зле да му се отразява краткият сън, защото като се прибере пак му се играе и преди 8 не е заспал, а аз искам и по-рано да ляга. В нас е мазало от играчки, всичко е разхвърляно, трохи, а непрекъснато оправяме и пак е зле. Храни се сам к не дава да му помагаме и вече ако е концентриран се храни и чисто, но от миналата седмица започна да хвърля храна по пода, да прави някакво мазало в чинията. Тази вечер получих микроинфаркт като видях как в купичката с паста си изля чашата с вода и започна да бърка с ръце и да яде. Всякакъв опит за интервенция се приема недобре и започва тантрум. Оставяме го да се оправя и после само му чистим мизерията.
Обаче какво реално изяжда не е съвсем ясно. Повтарям си това което казват педиатрите ‘Отговорност на родителите е да сложат храна на масата, а не да следят дали ще бъде изядена.’ Знам, че е период и ще отмине.
Сънят в детската му също е зле от месеци. 30-35-45 макс минути за цял ден, а като си е вкъщи може да спи и по 2 часа. Явно му е шумно. Но не изглежда супер зле да му се отразява краткият сън, защото като се прибере пак му се играе и преди 8 не е заспал, а аз искам и по-рано да ляга. В нас е мазало от играчки, всичко е разхвърляно, трохи, а непрекъснато оправяме и пак е зле. Храни се сам к не дава да му помагаме и вече ако е концентриран се храни и чисто, но от миналата седмица започна да хвърля храна по пода, да прави някакво мазало в чинията. Тази вечер получих микроинфаркт като видях как в купичката с паста си изля чашата с вода и започна да бърка с ръце и да яде. Всякакъв опит за интервенция се приема недобре и започва тантрум. Оставяме го да се оправя и после само му чистим мизерията.
Обаче какво реално изяжда не е съвсем ясно. Повтарям си това което казват педиатрите ‘Отговорност на родителите е да сложат храна на масата, а не да следят дали ще бъде изядена.’ Знам, че е период и ще отмине.
От вчера и ние имаме баланс колело - триколка. Малкия първоначално искаше само да я бута, днес вече седна на нея и сега ме кара само да го бутам из кухнята. Кръста ми вече няма да издържи 😆😆😆 Дано бързо схване, че трябва сам да се бута с крачета.
Ljoli в яслата го хранят, но вкъщи го оставям да се справя сам. Прави големи мазала и, но нали трябва да се научи. При нас проблемът е, че всичко иска да яде с лъжица. Дори бисквитките ме кара да му начупя в паничка и си ги гребе. Не дава да му помагам по никакъв начин.
Когато яде супички и по-точни храни, му слагам една паничка с лъжичка за него, сипвам мъничко вътре да си бърка и го храня с друга лъжичка, от друга паничка, докато се е заплеснал. Но като цяло се справя доста добре. Е и пералнята ми също 😁.
Аз вече имам чувството, че емоционалните проблеми не спират да ме преследват, дори да се старая да ги избягвам. Някаква карма ли е, нещо жестоко съм сгрешила и ми се връща ли, не знам.
След бурния месец с ММ и моето тотално отдръпване от него, последва ново 20.
Преди 2 дни се измъкнах от работа и отидох на протеста на мотористите.
Съвсем неочаквано се натъкнах на бившия ми приятел, с когото имахме уникална връзка, но аз оплесках нещата с бързане да създаваме дом, да живеем заедно, с неувереност и т.н. Преживях раздялата ни изключително тежко, макар да беше по взаимно съгласие - депресия, паник атаки, психолози, отслабнах с 11кг за един месец...... Много беше трудно. Много време и сила ми отне да убедя себе си, че този мъж просто не иска да бъде с мен и трябва да го оставя да си тръгне.
Та, около 4 години след нашата раздяла, искрите щяха да подпалят всичко около нас. След протеста ме изпрати до работа, пихме по едно кафе набързо и той ми каза, че няма смисъл да обсъждаме миналото и двамата сме направили своите грешки. Иска само да знам, че никой не е и никога няма да може да ме замени. Че много му липсвам и често мисли за мен, но не ме е търсил, защото е знаел, че съм продължила живота си.
След кратко обсъждане на живота и общи приказки, разбрах, че след мен е имал само една кратка връзка и близо 3 години е сам. На следващия ден ми изпрати покана в ФБ.
Не спирам да мисля за това. Истината е, че колкото и да отричах пред себе си и да се опитвах да убия всичко минало - все още ужасно много го обичам.
Той е пълната противоположност на ММ - уравновесен, стабилен, отговорен, амбициозен.
Няма деца и знам, че иска да има семейство някой ден. А аз повече деца няма да раждам, още повече от 3ти мъж. И знам, че това означава, че нямам никакво право да искам каквито и да било отношения с него.
Също и заради все пак останалата ми някаква ангажираност и лоялност към ММ, заради детето. А големите ми деца го обожаваха.
Поредния удар, с който трябва да се справя и да си преподредя мислите за Х път.
Сякаш някой е казал "не, няма да живееш спокойно, винаги в мислите си за нещо или някого ще страдаш". Много ми се насъбра тези дни.
Старая се да се фокусирам върху децата и работата, и да оставя всичко останало да премине покрай мен, без да оставя особена следа. Но точно сега е малко трудно.
Ljoli в яслата го хранят, но вкъщи го оставям да се справя сам. Прави големи мазала и, но нали трябва да се научи. При нас проблемът е, че всичко иска да яде с лъжица. Дори бисквитките ме кара да му начупя в паничка и си ги гребе. Не дава да му помагам по никакъв начин.
Когато яде супички и по-точни храни, му слагам една паничка с лъжичка за него, сипвам мъничко вътре да си бърка и го храня с друга лъжичка, от друга паничка, докато се е заплеснал. Но като цяло се справя доста добре. Е и пералнята ми също 😁.
Аз вече имам чувството, че емоционалните проблеми не спират да ме преследват, дори да се старая да ги избягвам. Някаква карма ли е, нещо жестоко съм сгрешила и ми се връща ли, не знам.
След бурния месец с ММ и моето тотално отдръпване от него, последва ново 20.
Преди 2 дни се измъкнах от работа и отидох на протеста на мотористите.
Съвсем неочаквано се натъкнах на бившия ми приятел, с когото имахме уникална връзка, но аз оплесках нещата с бързане да създаваме дом, да живеем заедно, с неувереност и т.н. Преживях раздялата ни изключително тежко, макар да беше по взаимно съгласие - депресия, паник атаки, психолози, отслабнах с 11кг за един месец...... Много беше трудно. Много време и сила ми отне да убедя себе си, че този мъж просто не иска да бъде с мен и трябва да го оставя да си тръгне.
Та, около 4 години след нашата раздяла, искрите щяха да подпалят всичко около нас. След протеста ме изпрати до работа, пихме по едно кафе набързо и той ми каза, че няма смисъл да обсъждаме миналото и двамата сме направили своите грешки. Иска само да знам, че никой не е и никога няма да може да ме замени. Че много му липсвам и често мисли за мен, но не ме е търсил, защото е знаел, че съм продължила живота си.
След кратко обсъждане на живота и общи приказки, разбрах, че след мен е имал само една кратка връзка и близо 3 години е сам. На следващия ден ми изпрати покана в ФБ.
Не спирам да мисля за това. Истината е, че колкото и да отричах пред себе си и да се опитвах да убия всичко минало - все още ужасно много го обичам.
Той е пълната противоположност на ММ - уравновесен, стабилен, отговорен, амбициозен.
Няма деца и знам, че иска да има семейство някой ден. А аз повече деца няма да раждам, още повече от 3ти мъж. И знам, че това означава, че нямам никакво право да искам каквито и да било отношения с него.
Също и заради все пак останалата ми някаква ангажираност и лоялност към ММ, заради детето. А големите ми деца го обожаваха.
Поредния удар, с който трябва да се справя и да си преподредя мислите за Х път.
Сякаш някой е казал "не, няма да живееш спокойно, винаги в мислите си за нещо или някого ще страдаш". Много ми се насъбра тези дни.
Старая се да се фокусирам върху децата и работата, и да оставя всичко останало да премине покрай мен, без да оставя особена следа. Но точно сега е малко трудно.
Лейла,
Съчувствам ти искрено. И идвам отново с моя съвет към теб. ТМ ми напомня на моя бивш, а бившият аааадски много ми напомня на бившия ми преди това…
Но искам да чуеш от мен едно нещо. Най-лесно е като вече е минало, човек е да каже “ти значеше Еди-какво-си-за-мен”. Ако наистина си му била приоритет, ако наистина е държал на теб, нямаше да ти позволи да си тръгнеш. Нямаше да има по-важно от това да създаде семейство с теб. И моят по-бивш искаше семейство и три деца, по принцип, затова и аз исках да заживеем заедно, да си създадем семейство, защото и аз го исках. Обичахме се. Уж. Но той непрестанно създаваше ситуации, в които не си личеше аз да съм му приоритет, даже напротив. Постоянно пренебрегваше неща на които държа, щом сме заедно и сме сериозни. Веднъж ми каза “На първо място е семейството ми, на второ място са ми приятелите, на трето място си ти. Когато станеш част от семейството, тогава и ти ще си на 1во място”.
Разделихме се точно по причина, че според него бързам да ставаме семейство. Аз много се обвинявах, и аз отслабнах 8кг, сънувах, че се самоубивам и тн. Но осъзнах нещо, когато срещнах ММ в момента - няма такова нещо като много да съм бързала. Просто той не е искаш наистина да създаде семейство с мен. Била съм му нещо временно, приятно и удобно. Когато съм му станала неудобна, най-лесно е аз да съм виновна за раздялата, а после след години да каже “ама аз много те обичах”. Няма такова нещо. Изобщо не позволявай да се обвиняваш. Човек мечтае за семейство с любимия веднага, след като се влюби в него.
Съчувствам ти искрено. И идвам отново с моя съвет към теб. ТМ ми напомня на моя бивш, а бившият аааадски много ми напомня на бившия ми преди това…
Но искам да чуеш от мен едно нещо. Най-лесно е като вече е минало, човек е да каже “ти значеше Еди-какво-си-за-мен”. Ако наистина си му била приоритет, ако наистина е държал на теб, нямаше да ти позволи да си тръгнеш. Нямаше да има по-важно от това да създаде семейство с теб. И моят по-бивш искаше семейство и три деца, по принцип, затова и аз исках да заживеем заедно, да си създадем семейство, защото и аз го исках. Обичахме се. Уж. Но той непрестанно създаваше ситуации, в които не си личеше аз да съм му приоритет, даже напротив. Постоянно пренебрегваше неща на които държа, щом сме заедно и сме сериозни. Веднъж ми каза “На първо място е семейството ми, на второ място са ми приятелите, на трето място си ти. Когато станеш част от семейството, тогава и ти ще си на 1во място”.
Разделихме се точно по причина, че според него бързам да ставаме семейство. Аз много се обвинявах, и аз отслабнах 8кг, сънувах, че се самоубивам и тн. Но осъзнах нещо, когато срещнах ММ в момента - няма такова нещо като много да съм бързала. Просто той не е искаш наистина да създаде семейство с мен. Била съм му нещо временно, приятно и удобно. Когато съм му станала неудобна, най-лесно е аз да съм виновна за раздялата, а после след години да каже “ама аз много те обичах”. Няма такова нещо. Изобщо не позволявай да се обвиняваш. Човек мечтае за семейство с любимия веднага, след като се влюби в него.
