Случвало ли ви се е да си го искате обратно?

Ами да, явно съм "прясна-прясна", както се изрази Каси.
Много ми се ще да ми опротивее (ама искрено, не само на приказки) и да спра да се сещам само за хубавите моменти, а да мисля за лошите.
Ама ...
Ще си чакам да ми мине явно ... пък и той не се е затърчал да се връща

Бърди, спокойно, мила, трябва ти време. Ти не гледай какви ти ги пишем сега...да беше видяла примерно мен преди 3 години!  Ревях сигурно по 12 часа дневно, останалото време се опитвах някак да се справям с малката, къщата и някоя и друга минута сън. Имах дни на непрекъснато тъпкане с храна последвано от пълен глад и пушене на балкона от нерви и мечтания за връщане на донора! Няма да забравя как ми се свиваше стомаха час-два преди донора да дойде...с надежда, че нещо ще се е променило и той ще се върне. Никога няма да забравя колко тежък период е било това и не искам никога да се повтаря! Но с времето всичко леко избледнява - хубаво и лошо. Затова не се опитвай толкова чак да се правиш на "железна", поревавай когато виждаш, че ти е вече вповече света, ама и не отказвай никога възможност да се видиш с приятели или да направиш нещо за самата себе си...независимо колко егоистично е то!

Morgana 
Много се радвам, че някой го е преживял това и оцелял след него!
Благодаря ти, че отдели време да го споделиш! 

Бърди, оцелява се и още как! Да ти кажа моя позната, която има глупостта след като мъжа й си кръшкаше 12 години, накрая има наглостта да се изнесе с неква девойка. Ама той се прибираше всяка седмица да се преоблича...и накрая тя си го прибра! Каза му, че това си бил неговия дом и ако иска тя си го взима обратно! А после, всеки път като се чуехме тя отново и отново беше пред развод....Е, накрая просто не й вярвах...ще си го търпи мъжа, издържа го финансово, той дреме пред компа по цял ден и когато хване някоя девойка изкарва бърз флирт......Е, това не е ли по-гадно от нашето положение?
Както се казва - По-добре трагичен край, отколкото трагедия без край!
Сега от мен едно голямо виртуално питие - каквото ти харесва! и на всеки два часа по голяма лъжица "майната му"!

Ха така!
Мерси!
 

Чак да искам да си го върна, не съм искала, но сега от време на време си спомням за хубавите моменти, за общите ни прятели и ме обхваща тиха носталгия. След развода така ме завъртя шайбата, че нямах време да се обърна и многото проблеми, които ми се събраха ме предпазиха от момента, когато реалният човек е далеч или не си общувате много, много и започваш да живееш с представата за него.

ами като помисли човек с главата си не е така
то онова 'преди' е било фалшиво, не е било истинско
така поне разсъждавам аз...

Сабина - именно - колкото е по-зле екса толкова е по-лесно.. тогава поне знаеш че проблема не е в твоя телевизор, че и земята да си изорал нищо е нямало да стане. така поне е при мен
но и мен като Мама Урса раждането и емоциите около него ме дистанцираха от екса - просто се бях зарила тогава с работа - а пък и в даден момент той тотално изчезна по трасето и това също много помогна - не го чувах нито виждах

Каси, ти що ни спиш:)

Аааааааа, един ден ме няма и какви сърцераздирателни теми ...
Бърди, в психологията името на това състояние е фиксация. Това са ирационални желания и старателно поддържанене на илюзия за нещо, което разума знае, че го няма, но  подсъзнателно човек бойкотира сам себе си и казва точно това "искам си го"...
В темата на пенелопа писах веднъж същото- какво си искаш обратно?- искаш си надеждите, мечтите, представите за общо бъдеще, изобщо някакво чувство за семейност, което  е било поддържано само от теб. Сама казваш- никога няма да му имам доверие, женкар е, сигурно има и още. Ти не искаш този човек, искаш си илюзиите, а именно процеса на откъсване от илюзорното е толкова болезнен. В  този смисъл идеята за записани черно на бяло реалности- добри и лоши неща заедно с този човек помага много. Знаеш ли в такъв момент човек прилича на  дете, което тъкмо е разбрало, че Дядо Коледа не същестува, а подаръците под елхата ги слагат мама  и тати. Разочаровано е, иска си очакването, вълнението, но вече няма къде да избяга от истината, която знае.
Малеееееее какъв научен трактат ви праснах рано сутринта

Jaly, благодаря ти за което   
Точно илюзиите си искам очевидно - налягат ме тези мисли като гледам любовни филми, сватби, бебета ...
Трябваше да си ги преживея другояче тези моменти в живота, плюс брака - също трябваше да е различен ... и ми е мъчно, че няма връщане. Искам да приема философски, че всяко нещо в живота ми се е случило в определен момент с определена причина (в което искрено съм вярвала досега) - ама ми е трудно точно в момента.

Бърди, виж сега, като се простиш с тези илюзии, вероятно ще си образуваш други на тяхно място, повечето хора го правят... но вие сте толкова млади (поне повечето от вас- не разбирам наистина откъде тоя песимизъм, честно?) ... когато  ми се разби брака бях на 30 и се справих много по-бързо, отколкото след няколко години като се оказах и бременна и с "татко" дето не съм го разбрала, че иска  бебе, ама аз да си го гледам 
В живота винаги има горе и долу,  но е много важно когато си горе, да не забравяш колко лесно можеш да тупнеш долу.... и не знам все си мисля, че когато човек не може да прецени добре очакванията си- било към другите, било дори към самия себе си, тогава е най-трудно.  В личен план натам бях насочила всичките си усилия- докато  наистина започнах да очаквам по-малко от другите, а и от себе си. И сега живея по-добре в пъти, но никак не ми беше лесно да се науча.
Аз не страдам вече от факта, че семейството ми няма нищо общо със средностатистическото- основно сме аз и две деца един прихождаш "татко" на  първото ми дете, плюс бащата на малката, дето чак след 3 години почва  да се освестява, че няма къде да се дене от  бащинството и взе  да  мъкне кукли и да пита кой номер са й обувките Но ми е коствало къртовски усилия да съм, където съм в момента.  Ти имаш дете си, поотраснало при това, имаш насреща баща, който си иска и обича детето- сама разбираш вече като четеш тука, че това никак не е  обичайната практика, имаш работа, а за жилище не си спомням.... еми само един партньор ти липсва. Ха сега си помисли, колко много имаш и колко малко всъщност нямаш... да не казвам, че мъже   едва ли ще липсват в живота ти, просто не е е баш сега момента:))
Почти всеки от нас иска да има всичко, но аз не вярвам, че има много  такива хора, на всеки  нещо му липсва- ако има пари, няма да има мъж , ако има и двете, може да няма здраве и тогава какво, ако имаш първите две... и ей в тоя ред ако ги подкараш нещата, ще видиш, че няма чак толкова за какво да ти е мъчно, хора се събират и разделят всеки ден, просто сега е такъв етап от твоя живот, след време ще дойде друг и така.
С което казвам-  човек според мен трябва просто да цени живота си, времето с децата си и да не превръща в драма липсата на постоянен партньор, щото гарантирам ти от това не се умира, даже изглеждаш чудесно, понеже си по-малко изморен
Днес не знам какво ми става, ама нямам спиране като почна да пиша простете логореята ми....

аз като най-отдавна разведена май, ще си дам труда да ви успокоя или уплаша:
Спира да идва това усещане за липса и празнота и се заменя с ежедневие. След време изобщо не ви става нищо като видите семейство на улицата или гледате сълзлив филм. Просто свиквате с промените в живота си и се научавате да ви харесват.

Или пък ставате неуравновесени мрънкала и разочаровате децата си. Ама не ми се вярва да се случи точно това.

Много сте готини всички 
Така е, като изключим липсата на мъж до мен, всичко ми е наред, наистина няма от какво да се оплача. Ама никога не съм била в такова положение, та се уча в движение.
А и очевидно още има чувства, то май това ми е проблема така като се гледам отстрани.
Хайде по-бързо да минават и да си влизам в релси

Оххх,момичета...и на мен от няколко дни в главата ми се върти мисълта за него и това ме побърква....до скоро си владеех мислите,но....вече поддавам явно и това много ме изнервя,иска ми се да го забравя завинаги и окончателно,но...от няколко дни постоянно ме обливат хубавите моменти,който сме изживели заедно и.... много мъчно ми става не...по-добре да не говоря повече...тези дни....много се разстройвам! ако има рецепта да забравим за бившите...споделете ги..!    за всички,който...са объркани,но....силни!!!

       
И аз така, ама разни тук около мен  викат - ааа, неее, трябва тутакси и в миг да се обзавеждаш с нов мъжи  така.....ама аз не искам! Още повече, че и аз съм от по-дъртите мами дет гонат 40-така  и вече знам добре какво НЕ искам в живота......

И аз съм затънала до гуша в "тази помия"  ...минали са само 3 месеца...имам чувството, че беше вчера..
Даже МУ казах, че искам пак да се съберем, и да си дадем още 1 шанс...въпреки че дълбоко в себе си знам, че и този път няма да се получи..
Радвам се все пак, че започнах работа, и умът ми е зает с други мисли..не се отдавам толкова на "искането". Обикновено в почивните дни изпадам в такива кризи.
При нас е доста по сложно, защото той живеее в Испания и не иска да се връща тук, а аз си живея тук, и не искам да ходя там.. Общуваме само (почти всяка вечер) в нета.