Трябва ли да събираме пари на децата ?

Не съм много съгласна с последните мнения. Знам, че е по-добре сам да си постигнеш всичко, но то просто едва ли ще е чак толкова много ако почнеш от нищо. Гледам колко е голяма разликата с тези които са получили някакаув начален старт, просто смятам че стигнат доста по-далеч ако получат първоначалния тласък. Не мога да си представя да ги гледам как започват всичко от 0 и изплащат цял живот кредити.
Между другото аз също не живея в България и изобщо не съм съгласна че родителите не дават нищо на децата си и още по-малко пък да плащат наем в собствената им къща. Замислете се и си представете реално ситуацията как детето ви ви плаща наем! (Това се отнася само за тези които наистина имат деца а не хипотетично да си представяш за бъдещото евентуално дете, просто е различно)

Имах позната, живееща в Холандия. Тя възторжено разказваше как там децата, навършили 18г. плащат наем на родителите си. И тя щяла да го прави. Ами направи го. Сега е вече възрастна и много болна и децата й я настаниха в социален дом. Не искат и да я погледнат - нали е платено домът да има грижата за нея.  От 2 години не са я посещавали, тя не ги интересува.
За мен това е висша степен на отчуждаване и не ми се вмества в представата за добро родителство. За някои народи може и да става, но за нашата народопсихология е чуждо.
Събирането на "пари в книжка" е рисковано и неактуално. По-добре е парите да се влагат в някакъв бизнес, или в недвижим имот и разбира се, в образование, което ще осигури после добра работа на порасналото дете.
 Иначе на моето дете, което вече е голямо, съм осигурила добро възпитание, образование, осигуряващо добре платена работа и жилище. Това мисля, че е необходимият старт в живота за един млад човек, за който е добре родителите да дадат едно рамо. Натам вече сам да си мисли какъв да бъде животът му. На времето съм започнала от нулата и не мисля, че това е  много хубаво. На никого не го пожелавам. Изпълнила съм си родителския дълг. От тук нататък мисля да поживея вече и за себе си

Да събирам пари едва ли.
По скоро го виждам в следния ред - образование, спестовна застраховка.
Т.е. ще се старая да им осигуря възможности за добро образование. Ако имам възможност бих направила и застраховка.
От апартамент не виждам смисъл- кой ще го поддържа 20 години и кой ми дава гаранция че детето ми ще иска да живее в него?

за образование се подразбира, за другото - не бих имала нищо против да помагам, ако имам финансова възможност. от спестовен влог не виждам смисъл - лихвите не покриват дори инфлацията 

О, реално си я представям. Имах гадже, на което майка му им искаше наем на двамата с брат му...По 50 лв ли беше, нещо такова. Вярно, не са много, но си беше странно 

На въпроса трябва ли, отговарям с НЕ.
На въпроса дали ще осигуря жилище - вероятно да (защото имаме)
За образование пари ще предвидя.
Пари на ръка (или във влог) - категорично не
Както казва Nataliya, ще гледаме да си подсигурим старините, за да не сме никому в тежест.

Еовин, не знам какво те смущава. Може би точно думата "наем". Аз когато свърших гимназия продължих да живея при родителите ми, но давах част от средствата, които получавах за дома. Ако приятелите ти са работили, не виждам нищо лошо в това да допринесат за общото благо.

О, реално си я представям. Имах гадже, на което майка му им искаше наем на двамата с брат му...По 50 лв ли беше, нещо такова. Вярно, не са много, но си беше странно 

За мен това е прекалено. Да не говорим, че хората си представят едни неща, докато не са родители, а съвсем различно става, когато децата се родят, порастнат и стигнат до тази ситуация. Ако наемът е с някаква възпитателна цел за известно време - ок, но ако това е практика, и за мен е странно. Иначе нищо ненормално, когато детето работи и изкарва пари, да дава определена сума от заплатата за семейния бюджет. Аз така правех, докато работех и живеех известно време вкъщи и го намирам за естествено.

Е, той работеше...но за минималната, която тогава (2001-2003) не помня колко беше , но надали повече от 150...и на тоя фон парите, които му искаха според мен бяха много Случваше се да му давам моите от ученическата си стипендия (20 лв)  Ужас. Иначе съм съгласна, че ако си вадиш нормални пари и все още живееш с родителите си, няма лошо да помагаш. Но с плащане на сметки, купуване на продукти..Не пари на ръка

Пари във влог (освен в швейцарска банка ) според мен е несериозно за по-малки деца. От акции и ДЦК не отбираме много-много, а до недвижимо имущество все още не сме опряли.

Засега този въпрос сме го решили със застраховка "Живот" на мъжа ми в полза на дъщеря ни (ако, не дай Боже, нещо се случи) и със спестовна застраховка в нейна полза, която плащам аз и сумата от която ще й бъде изплатена на 20 години. Нея предвиждам да използва за образованието си, пък тя както си реши. Предполага се, живот и здраве, че дотогава ще успяваме да насмогваме на разходите за образование, допълнителни занимания и т.н. от текущите си приходи.

Искаме да осигурим на детето ни това, което родителите ни са осигурили на нас - възможност за желаното образование и предпочитаме да се подсигурим за тези разходи по-отрано. Оттам нататък да се спасява и да чака наследство .

 

Ако човек съумее да даде добро обраzование и въzпитание на детето си, да го иzгради като силна личност, която zнае какво иска и как да го постигне, това определено не е нищо, а е много добър старт в живота. 

Съдейки по хората, които поzнавам, ако тоzи "начален тласък" е твърде силен, може да ги спъне още на старта.  Например, мама и тате купуват апартамент zа студентчето в лелеяната София и с това целта на живота им е постигната. Заплатата се харчи zа кафета и дискотеки, а ако нещо не им стигнат парите, мама и тате плащат тока. Децата, които на по 25-30 години вече иzобщо не са деца, не се борят zа нищо конкретно. Две стаи в центъра на София са им достатъчни. Тъжно е, но с някои мои приятели се случи точно това. 
Не претендирам, че няма иzключения от това правило, дори напротив! Имам и поzнати, които се опитват да си вzемат живота в ръце и да си иzкарват сами парите от малки, въпреки супер богати родители. Но на единия специално майка му не му дава да работи докато е студент, въпреки че той иска. Той нито е zавършил още (а учи към 5 години вече), нито има особено добри оценки, нито има опит в практиката, що zа специалист ще стане от него? Знам, че момчето не е виновно, просто майка му го спъва с желанието си да му помага. 

Друг абсурд е, че тук във форума (а и в реалния живот) срещам все повече хора на 20 и повече години, които се хвалят с покупките си, скъпата коzметика, екскурzиите си, натискат се да черпят и какво ли още не. И всичко това го правят с парите на родителите си, zа които те лично нямат ни най-малка zаслуга! Хем е смешно, хем е тъжно.  Много ми се набива в очи едно момиче, което е отегчено от всичко и си мисли, че едно дете би осмислило живота й. Но родителите все още контролират нея и приятеля й, дори не им дават да живеят zаедно!  Нито тя, нито гаджето й имат някакви доходи, с на мама и тате парите ли ще го гледат това бебе? Сигурно ще се поzнае тя, zащото доста чете тук, май няма много приятели в истинския свят. Според мен родителите й са я ограбили zадоволявайки всичките й прищевки Ако се поzнаеш х, не се обиждай. Симпатична си ми, но мисля, че трябва да вzемеш живота си в собствените си ръце. 

Всъщност важното е не какво и колко ще оставиш на децата си, а как те ще подходят към това подпомагане. Едно е да го имат като някакъв вид zастраховка, че в случай на болест или нещо такова няма да останат на улицата. Нашите са ми построили апартамент, който можех да продам, zа да си финансирам обучението тук. Но гледам да се оправям със собствени сили, пък било то zа сметка на малко сън или пропуснати купони.  Смятам, че съм научила много повече zа живота така. И определено ще съм по-ценен кадър zа работодателите, отколкото хората беz никаква практика.

Обаче съвсем друго е да си успокоявате децата, че си имат вече всичко и няма какво да се напъват zа повече, да иzплащат кредити и т.н. Или, както често срещаните теми във форума: "Аz плащам сватбата, аz каzвам кого ще каниш" или пък "Тоzи апартамент е от мен, zначи ще сложиш тия zавеси и няма да ми иzхвърляш мебелите".  А още по-zле е след време да викате: "Аz съм ти подсигурил всичко, сега ти трябва да ме гледаш на стари години" или "Трябва да ми zвъниш всеки ден да ме чуеш как съм".

Така че, подсигурете децата си, но не толкова с материални неща и недейте прекалява с количеството! Нали уж целта е да станат самостоятелни"? 

Аз съм за спестовна книжка, в която и мама, и тати да внасят месечно по 20-50 лева. Така до навършване на пълнолетие детето ще има известна сума. Другото, което е много добра инвестия, са недвижими имоти.

Първо - през тези 20 години ще се дава под наем и ще изкара пари за още един апартамент или просто ще се подпомагате от наема.
И второ - никoй не го кара да живее в този точно апартамент  като порасне, то му стига че за 20 години цената му 2 пъти ще е скочила. Просто инвестиция, не че ще го задължаваш да го ползва.

Имоти, коли и тн не бих осигурявала, единственото нещо, за което ще си скъсам д-то от бачкане е добро образование.. после сам да му мисли.
Имотите не винаги са добра инвестиция, пък и детето дали ще му се живее там където аз съм решила. А другите неща за мен са си чиста лигавщина

Ох, като знам как ние почти нищо сме нямали, най-голямото ми желание е моите деца всичко да си имат. Решили сме да им направим по една застраховка живот - от тези, които са като спестовен фонд и като станат на 18 - ей ти тука тия пари - иди учи!!! Като събираш по малко с годините е по-лесно, отколкото после накуп да ти се изтресе сума.
Мъжът ми е французин - той винаги всичко е имал - и храна, и образование ,и дрехи...не му се е налагало да чака нова година, че да яде банани...
Но по въпроса за цененето на нещата, които имаме сме на едно мнение. Не даваме на детето да си играе с храна, да я хвърля, да капризничи....или поне се опитваме,де

С една дума - да, трябва да се събират парички, но....да, детето трябва да се научи да се бори и да цени нещата, които има