Мога да кажа, че съм възпитала и двете ми деца да знаят колко могат да искат и какво да правят когато кажа "има пари" или "няма пари".
- Публикувана: 14 май 2026, 02:18 ч.
- Последно мнение: 30 май 2026, 08:13 ч.
Трябва ли децата да знаят доходите ни?
Според мен повечето деца в днешно време по-скоро страдат от липса на внимание, а не на пари. И тези които най-много се фукат какво са им купили, родителите им са вечно заети и през повечето време отсъстващи. Прилича ми на защитен механизъм - "ето, виж, и мен ме обичат".
А всъщност защо не трябва да знаят децата?
- Вероятност за "изтичане на информация" навън.
- При богати родители навирване на носа и промяна на отношението към "бедните" деца.
- Демотивация за борба и развитие.
- Все още липса на зрялост - например това, че имаш Х лева не означава, че може да си позволиш покупка за Х лева. Което поражда неразумни искания, тръшкания, претенции...
- А и възпитаване на отношение към парите - че са лична работа, а не обща тема за разговор.
Категорично не. Създавайте обстановка на изобилие и радост от живота според възможностите ви. Парите не са средство да живеем добре, а материалният израз на съзидателната енергия.
Няма как бедно семейство, колкото и духовно извисени да са, да живеят в обстановка на изобилие.
Хващам се за тази забележка, за да кажа, че според мен подрастващите трябва да имат реалистична представа за живота, парите и т.н., защото после ще паднат отвисоко. Това не значи непременно точно числа, но и не значи хвърляне на прах в очите, ако семейството не разполага с финансови средства. Защото така се израства с изкривеност в мисленето, че парите са лошо нещо и духовно извисените хора са бедни.
Категорично не. Създавайте обстановка на изобилие и радост от живота според възможностите ви. Парите не са средство да живеем добре, а материалният израз на съзидателната енергия.
Няма как бедно семейство, колкото и духовно извисени да са, да живеят в обстановка на изобилие.
Хващам се за тази забележка, за да кажа, че според мен подрастващите трябва да имат реалистична представа за живота, парите и т.н., защото после ще паднат отвисоко. Това не значи непременно точно числа, но и не значи хвърляне на прах в очите, ако семейството не разполага с финансови средства. Защото така се израства с изкривеност в мисленето, че парите са лошо нещо и духовно извисените хора са бедни.
Точно. Моята дъщеря отрасна в най-бедните (поне за моето семейство) 90 години на миналия век. Бяхме с ниски доходи и все "нямаше пари".
Помня, успяла съм да взема служебна карта за море - на Кранево. По принцип, все някакви мизерни с карти за почивки на море ходехме - нямаше за по-така. С подсигурена на стол храна (в станция бяхме). И отиваме на разходка до Албена. А то там - скъпотия, ужас. И една жена показва как танцува една кукла на конци - много забавно. Дъщеричката ми на 4 години гледа в захлас. Отминаваме и виждам как тя става тъжна и сякаш очите и насълзени, но не плаче, не казва нищо. Питам я защо е тъжна, какво има. А тя - "ами сигурно е много скъпа куклата и нямаме пари". Сърцето ме заболя. Куклата не беше евтина, но не и невъзможно да се купи. Купихме я и бях много щастлива.
И тогава тя се беше научила все да пита дали нещо е скъпо и имаме ли пари. А не да сме коментирали с нея подобни несгоди, но явно ни е чувала, като си говорим помежду си.
Малко извън темата, но си спомних нещо. Аз съм израстнала през 80-те и 90-те години в соц-а и ясно си спомням как в учебника по математика решавахме задачи събиране и изваждане на трицифрени числа. И трябваше сами да напишем заплатата на родителите си и да събираме и изваждаме. Знаех я, както и другите деца, на всички родителите им печелеха от 200 до 300 лв 
Пак там някъде аз искрено живеех с убеждението, че сме богати и живеем в изобилие. Имахме села и печени агнета, гъсти домашни млека, плодове и зеленчуци - береш и ядеш, дори в най-гладните години с купони, когато в магазините нямаше нищо, пак сме имали. И веднъж като казах на майка ми, че сме от богатите, тя много се смя и ми обясни, че не е така.
Сега наистина внимавам какво купувам и пазарувам главно от био магазина, сметката съм забелезала че набъбва от сладкиши в опаковки, каквито вече почти не купувам. Не всичко е храна разбира се просто пример.
Пак там някъде аз искрено живеех с убеждението, че сме богати и живеем в изобилие. Имахме села и печени агнета, гъсти домашни млека, плодове и зеленчуци - береш и ядеш, дори в най-гладните години с купони, когато в магазините нямаше нищо, пак сме имали. И веднъж като казах на майка ми, че сме от богатите, тя много се смя и ми обясни, че не е така.
Сега наистина внимавам какво купувам и пазарувам главно от био магазина, сметката съм забелезала че набъбва от сладкиши в опаковки, каквито вече почти не купувам. Не всичко е храна разбира се просто пример.
А всъщност защо не трябва да знаят децата?
- Вероятност за "изтичане на информация" навън.
- При богати родители навирване на носа и промяна на отношението към "бедните" деца.
- Демотивация за борба и развитие.
- Все още липса на зрялост - например това, че имаш Х лева не означава, че може да си позволиш покупка за Х лева. Което поражда неразумни искания, тръшкания, претенции...
- А и възпитаване на отношение към парите - че са лична работа, а не обща тема за разговор.
Деацат трябва да знаят как се печелят парите/ дори да не работят активно/, колко са отчисленията за осигуровки, данъци..., как се пестят пари/принципи и приложения,.., това предотвратява лоши финансови решения .
Когато видят фиш за заплата или фактура, те трябва да знаят, че това, което печелиш, не е това, което притежаваш. Учи на смирение пред общите ресурси, на по-точна математика при планиране на разходите, и (ако имаме късмет )- на желание за действие ...
Моите знаят рамката. Знаят кога колко, какво , съм платила - знаят и колко им струват собствените прищевки, които плащат винаги, поне на 50%, а понякога и изцяло- в зависимост от конкретният момент.
Когато видят фиш за заплата или фактура, те трябва да знаят, че това, което печелиш, не е това, което притежаваш. Учи на смирение пред общите ресурси, на по-точна математика при планиране на разходите, и (ако имаме късмет )- на желание за действие ...
Моите знаят рамката. Знаят кога колко, какво , съм платила - знаят и колко им струват собствените прищевки, които плащат винаги, поне на 50%, а понякога и изцяло- в зависимост от конкретният момент.
А всъщност защо не трябва да знаят децата?
- Вероятност за "изтичане на информация" навън.
- При богати родители навирване на носа и промяна на отношението към "бедните" деца.
- Демотивация за борба и развитие.
- Все още липса на зрялост - например това, че имаш Х лева не означава, че може да си позволиш покупка за Х лева. Което поражда неразумни искания, тръшкания, претенции...
- А и възпитаване на отношение към парите - че са лична работа, а не обща тема за разговор.
Човек никога не знае, все пак пилците се броят наесен. По-добре да се вземат мерки. Но и всеки според своите разбирания, разбира се.
Е, в първи пост се питаше не за малки, невинни дечица, а за тийнейджъри – когато вече са на възраст да разбират. Някои от тях вече и работят – за прищевки или сериозно подпомагат семейния бюджет. Не всички семейства са заможни и треперят някой да не разбере колко пари имат, че да ги ограби.
Дъщеря ми имаше обучение по финансова кулутура от 1 клас - но наистина разбра парите, когато и давах дадени суми, отделяше дневни, купуваше си с тях това - онова и като похарчеше определената сума не и давах друга, колкото и да се тръшкаше.
Без значение, колко и да е заможно едно семейство беше обучена, че капитала е въпрос на труд, съобразителност, устойчивост и не на последно място - липса на пилеене / последното схвана най-трудно/
Децата са удивително съобразителни и бързо схващат, аз не одобрявам да се крие от тях каквото и да било, а да се поднася в подходяща форма с оглед възрастта им и не само за парите, а за всичко.
Без значение, колко и да е заможно едно семейство беше обучена, че капитала е въпрос на труд, съобразителност, устойчивост и не на последно място - липса на пилеене / последното схвана най-трудно/
Децата са удивително съобразителни и бързо схващат, аз не одобрявам да се крие от тях каквото и да било, а да се поднася в подходяща форма с оглед възрастта им и не само за парите, а за всичко.
Скрит текст: Аман от този "abundance mindset", че и преведен купешки израз.
Няма как бедно семейство, колкото и духовно извисени да са, да живеят в обстановка на изобилие.
Хващам се за тази забележка, за да кажа, че според мен подрастващите трябва да имат реалистична представа за живота, парите и т.н., защото после ще паднат отвисоко. Това не значи непременно точно числа, но и не значи хвърляне на прах в очите, ако семейството не разполага с финансови средства. Защото така се израства с изкривеност в мисленето, че парите са лошо нещо и духовно извисените хора са бедни.
Буквалният прочит не е забранен. Първо да дефинираме какво е бедността, кои точно нужди да останат незадоволени, за да получи потвърждение. Никъде не съм отрекла, че може да има крайна бедност и мизерия, но те не се разглеждат точно в този казус .
Обстановка на изобилие не може да се създаде от позиция на нямане и сравняване с имащите. Фокусът се измества. Важният не си ти, а какво не ти достига. Да, недостигът често е и катализатор, но пак си има условие - да не униваш.Категорично не. Създавайте обстановка на изобилие и радост от живота според възможностите ви. Парите не са средство да живеем добре, а материалният израз на съзидателната енергия.
Няма как бедно семейство, колкото и духовно извисени да са, да живеят в обстановка на изобилие.
Хващам се за тази забележка, за да кажа, че според мен подрастващите трябва да имат реалистична представа за живота, парите и т.н., защото после ще паднат отвисоко. Това не значи непременно точно числа, но и не значи хвърляне на прах в очите, ако семейството не разполага с финансови средства. Защото така се израства с изкривеност в мисленето, че парите са лошо нещо и духовно извисените хора са бедни.
Извинявай, но звучиш като видео за "как да привлечем парите в живота си".
Като чуя някой да ми разправя за "позиция на имаме/нямане", се напрягам.
Споделяла съм и в друга тема как ми се отвориха много разходи от кофти събития, независещи от мен, и една позната ми каза злорадо, че щото си пестя и пазя парите, а нямам abundance mindset.
За мен нещата са прости. Или имаш, или нямаш. Работиш, но умно- имаш пари и то не за всичко. Не работиш, но си връзкар, крадец, мутра, политик и т.н.- имаш пари. Не работиш, но си обикновен човек, нямаш пари. Болен си, инвалид си, без държавна подкрепа - нямаш пари, оправяш се, умираш.
Нямаш пари временно, имаш акъл и адекватна преценка, може да запазиш духовното. Нямаш пари трайно - колкото и да си извисен, оскотяваш и не ти е до театър, изобилие и радост. Другото са модерни мантри, защото вече се чудят какво да измислят и как да минат по тънката лайстна.
Добавям към горния "майндсет". Има неограничено количество пари за всяко едно същество на земята, просто трябва да намериш своя начин", казано с мек гласец и няколко розови еднорога.
Буквално има ограничено количество пари и те се въртят в една система, че са и сравнително концентрирани...
