Публикувана: 5 май 2007, 23:10 ч.
Последно мнение: 15 юни 2007, 02:33 ч.

Колегите ви....какви да са отношенията с тях?

4 973
47
1

# 15 7 май 2007, 10:30 ч.

София
Мнения: 1 603

Цитат на: Никси в пн, 07 май 2007, 09:48

...... и смело мога да заявя, че сме много повече приятели отколкото колеги. Излизаме заедно в почивните дни, на почивка сме ходили заедно с някои от тях, рожденните си дни празнуваме заедно, а и от време на време си правим сбирки след работа.
Безкрайно съм им благодарна за приятно прекараното работно време bouquet

Ако някой от вас чете, ОБИЧАМ ВИ, ВСИЧКИТЕ Heart Eyes

- нещо такова и аз исках да кажа, ма Никси по-добре се е справила.

# 16 7 май 2007, 14:01 ч.

Мнения: 545

Цитат на: rainbow в сб, 05 май 2007, 23:10

......Въпроса е как да не ги настроя против себе си, а тактично да им покажа, че отношенията ни са само служебни и не искам да се превръщат в лични или приятелски.

Цитат на: malko_mishlence в нд, 06 май 2007, 10:25

Ами общувай с хората, проявявай интерес към тях, бъди мила, помагай в работата.
Никога не споделяй лични неща, проблеми от семейството, интимни въпроси. Не се впускай в празни приказки за деца, домакинство, какво си готвила, как си чистила вкъщи и т.н.

Не си позволявай да изразяваш мнение за други колеги, не критикувай, не се оставяй да те въвличат в обсъждане на другите. Не се оплаквай от работата, от ръководството и НИКОГА не обсъждай заплатите. Ако попаднеш в такива разговори, винаги си намирай извинение да не се включваш, ако те питат за мнението ти - излизай с номера, че си нова и все още не си ориентирана.

В офиса могат да ти забият нож в гърба, ако си допуснала някой да знае лични неща за теб или, ако си позволяваш да обсъждаш някого или да критикуваш нещо. Ако се пазиш от това, няма как да те наранят. Успех на новата работа и не пренасяй лошото от старата. Нека просто то да ти е за урок.

Това са добри съвети! Поне докато мине достатъчно време да прецениш хората и да знаеш на кого можеш да се довериш (не за клюки, разбира се).

# 17 7 май 2007, 14:34 ч.

Мнения: X

Цитат на: stef_p в пн, 07 май 2007, 14:01

От личен опит мога да ги споделя. Идеално помагат на ново място, докато се ориентираш кой какъв е, има ли лагери, каква е атмосферата и т.н. От всяко работно място си тръгвам с добър набор от приятели и колеги, с които работя и до днес по мои си проекти. Вярвам, че колегите стават най-верните приятели, защото с тях приятелството първо е проверено в работата. Когато някой може да ти бъде партньор, гръб и да реагира адекватно в екстремни работни ситуации, може да бъде и чудесен и верен приятел. Виж, опитът ми с приятели станали колеги, не е така добър, за съжаление. Много често отношенията се развалят...

# 18 7 май 2007, 15:32 ч.

София
Мнения: 642

Цитат на: f(x) в нд, 06 май 2007, 23:17

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=184302.msg3764634#msg3764634 - ето я темата.
Хубави акъли ми дадоха всички.
Хора разни и на добри ще попадаш и на лоши, без значение как се държиш мисля аз. Известна дистанция не е лошо нещо, но и съвсем да си "темерут" не бива, все пак прекарваш повече време с тези хора, отколкото със семейството си.

Благодаря ти за линка от твоята тема!
Как съм я изпуснала и аз незнам Embarassed

, малко се повтарям....
И все пак реших, че ще се опитам да спазвам дистанция, доколкото мога. Пък да видим...

# 19 7 май 2007, 15:40 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Отношенията ни в работата са приятелски. Извън работата не поддържаме връзка (освен, че едната колежка започна да ходи на фитнес с мен). Понякога премълчавам някои неща, защото не искам да развалям атмосферата в офиса. Но определено има неща, които не ми допадат. Споделяме си лични проблеми, но има една граница, която не преминаваме (по-точно аз не преминавам).

# 20 7 май 2007, 16:48 ч.

в Низината
Мнения: 705

Колективът ни е малък - 13-14 човека. Луди хора са. С по-голямата част от тях съм в много близки отношения, с други - не чак толкова. Конфликти с никой от колегите си не съм имала.

# 21 7 май 2007, 16:51 ч.

Мнения: 263

Аз съм в нов офис от два месеца. Отношенията са приятелско-служебни. Любезни сме, интересуваме се от не твърде личните си проблеми, споделяме по някое не твърде лично изживяване и това е...

# 22 7 май 2007, 21:46 ч.

София
Мнения: 1 654

Взаимоотношенията ми с някои са приятелски, с други служебни. Като цяло много си харесвам колегите Grinning

# 23 8 май 2007, 06:35 ч.

Мнения: 490

Перфектни. Мога да кажа,че това са ми приятелите. Heart Eyes

# 24 8 май 2007, 07:48 ч.

Popovo
Мнения: 571

Колектива в който работя е малък, десетима човека сме. Нямаме дрязги, споделяме и си помагаме един на друг. Скоро ми се наложи да защитя една колежка пред клиент, които я обвиняваше неоснователно, казах му че сме едно семейство и го мисля наистина. Събираме се от време на време след работа и си прекарваме чудесно заедно. Като цяло, с едно изключение не съм имала лоши колеги, с всички поддържам приятелски отношения и след напускането. Много ми липсват двете колежки от Варна, които виждам много рядко.

# 25 8 май 2007, 08:01 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 715

Често срещана ситуация в ниско интелигентни колективи .Държиш се добре с тях,а зад гърба ти те обсъждат и се чудят как да ти подлеят вода.В тази ситуация ,трябва да си като тях,колкото по-лошо се държиш с тях ,толкова повече ще те уважават ,иначе те смачкват.

# 26 12 май 2007, 22:48 ч.

Бихте ли ми дали съвет и на мен?Аз съм на нова работа от 7 месеца и имам колежка която е ужасна.Тя винаги е в лошо настроение,каквото и да я попиташ ти се сопва и гледа да те изкара тъп и некадърен.Ако вижда че бъркаш нещо няма да ти каже че не е правилно,ами след известно време ще ти викне колко си некадърен........Тя тряска врати,папки....Отначало реших че щ Rolling Eyes

е се отнасям добре с нея,но тя не си промени отношението и аз се отказах,но нещата вървят на зле.Тя се разбира само с няколко стари служители във фирмата,новите всички са вдигнали ръце от нея........Въобще дълга история.Всеки ден ме изнервя ужасно...Как да постъпя,как да се държа?Дай те ми съвет???? Rolling Eyes

# 27 13 май 2007, 00:19 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: malko_mishlence в нд, 06 май 2007, 10:25

Подкрепям тези съвети. Ще добавя само: ако има някакво между-колегиално разделение на партии, се опитай да не принадлежиш към нито едно от тях. Също, ако има някакви вътрешно-фирмени правила и порядки, които не са ти съвсем ясни, се съветвай без заобиколки директно с началството. Понякога има хора, които се правят на вътрешни и много компетентни, и много обичащи да наставляват новобранците, а всъщност нищо чудно да си търсят сеира на техен гръб, и кой знае къде и в каква светлина ги разнасят.
Що се отнася до моите отношения на работното място - предпочитам да са любезни, но служебни. За мене тази тактика работи най-добре.

# 28 13 май 2007, 18:41 ч.

Мнения: 2 746

Цитат на: Доди4ka в сб, 12 май 2007, 22:48

Колко добре те разбирам, все едно аз съм го писала това!! И аз имах такава колежка, но освен всичко останало, беше и протеже на шефа, абе хубаво момиче като гледаш, но като държание и приказки - пълен отврат.Напуснах работа, не само заради нея, а и заради това, че настанаха уволнения във фирмата, и от старите колеги останахме само аз и един колега.И естествено новите, нахъсвани от въпросната колежка, се стараеха всякак да ми вгорчат работата и ежедневието.Сега, на новата работа, попаднах в един наистина превъзходен колектив, интелигентни и симпатични хора.Не сме приятели, но отношенията ни са много добри.

# 29 21 май 2007, 10:41 ч.

Бургас
Мнения: 103

И при нас има една колежка,с която трудно се справям. В началото когато започвах работа тя беше в съюз с друга колежка и понеже бяха непоносими,шефовете ги разделиха. Пратиха ни други 2 жени,в началото всичко беше прекрасно като едно цяло. Но един ден сварих старата да прави интриги,много грозни и недопустими за зряла жена. А след една смяна нещата се промениха,най-опитната и стара колежка започна да се държи лошо,ако е питаш нещо нямала да ти каже,все на пук говори. Не ти дава да дишаш без да се намеси за всяко служебно нещо. Просто се задушавам. А не искам да сменям работата,защото 6-7 години съм мечтала да достигна тази фирма. В резултат на всичко това аз се отдръпнах,не споделям,само служебни отношения ,а когато има работа гледам да си е делим.Започна да се нервира,че работя,не бях виждала и такова нещо до сега. и много често ти показва че тя знае всичко и много. Имал ли е някой чувство в даден момент ,че те подценяват и уж ти дават да се изтъкнеш,а в следващият момент те спират? Как да се избавя от това чувство и да се преборя с тази ситуация?

Препоръчани теми

Работа като продавачка?

Връзка с колега!?

Интервю след години безработица

Работа в супермаркет? (CBA, Billa, MyMarket и т.н.)

Причина:

Причина: