Тема за префърцунените хора в живота ни....

Е, да пиеш просеко в пластмасова чаша убива половината удоволствие. Не, че не съм го правила, но никак не ме радва. И пластмасовите съдове и прибори не харесвам. И никак, не се имам за претенциозна. Даже шкембе ям. Но и не намирам за претенциозни хората, които не го харесват. А миризмата, докато се вари никак не е приятна и избягвам да го готвя у нас.

Аз, когато написах поста за префърцунените дами, имах предвид как съобщават какво носят и как недоволстват от храната, нямах предвид хора със здравословни проблеми. То просто трябва да се види на живо, за да се разбере за какво иде реч.

Доста силни контрасти изпъкват в цялостната композиция на поведението ти. Аромата на аристократичния аксесоар към шкембето - чесън с оцет, обира и приземява възвишеното, префърцунено марково ухание. Внимавай да не омажеш GUCCI-то, докато вадиш копринената, ароматизирана кърпичка да си почистиш дланите от пицата.

Добре си забелязал, Сейко. Контрастна личност съм.
И са ми много смешни също тези крайните, които бърчат нос от чесън и пият само растително "мляко".

Конкретно за продукти от животински произход  - меса, млека, сирена и дреболии или пък риби и морски дарове -  не виждам нищо превзето някой да не харесва нещо. Имат си специфична миризма. Отделно и без да съм вегетарианец - по-голямата част от човечеството, не само в частност в България, живее в условия, в които има достатъчно разнообразие от плодове, зеленчуци, варива и зърнени храни. Не сме и принудени от бедност да ядем абсолютно всичко. Онзи ден гледам едно любимо риалити предаване. Участниците бяха в Монголия. Ами, там хората наистина са принудени да ядат минималното разнообразие, което им дава природата и климата им позволява да отглеждат.

Много ми е неприятно когато започнат да ме разпитват (за пореден път) защо не ядеш това, защо не опиташ онова, ама наистина ли не обичаш еди-какво си... По този начин Те слагат фокуса върху мен и после същите те ме обвиняват в каприз.

Е, то си е каприз. Но всеки има право и на капризи.

Може да е каприз, но аз не акцентирам върху него, не държа да привлека внимание с това какво ям и какво не, не се мръщя и не правя физиономии на храни, които не обичам. Още по-малко пък питам друг как може да го яде това.

Айде сега, все едно на вегетарианците да им кажеш,  ти що не си хапнеш месо, това е каприз, нищо няма да ти стане от веднъж.
Така де, че е каприз, може и да се каже но с философия за живот. Всички лични предпочитания могат да бъдат обявени за каприз, което не ги омаловажава. Те ни правят различни.
Да натякваш на другия за странностите му не е особено добро възпитание.

А, Базила, недей така с чесъна. Винаги съм го обичала и съм го яла. Последните години ми става буквално зле като ям и от миризмата. Не знам, какво се промени, че ми стана почти непоносим (само в шкембе си позволявам да го ям и после не ми е ок). Та не винаги е поза и претенции, понякога е непоносимост, появила се от нищото.

Аз го коментирам в контекста на префърцунването, за здраве и подобни обстоятелства, въобще не са за тук.
Кръвна захар или хормонален дисбаланс.

И аз така с чесън и рибната миризма.
Промени ме ковида.
Сега понякога като се случи да хапна, после ми се иска да си изстържа вкуса от устата, супер ми е неприятно.

Това не само е неприятно, но аз го приравнявам на психически тормоз.
Не познавам човек, който да не яде толкова много неща, колкото мене. Аз самата няма обяснение защо не ги ям, просто не ги възприемам като храна. Не ми се изброяват сега, но например, не съм срещала друг човек, който да не яде таратор, освен мен. (Синът ми обожава и яде почти ежедневно, напр) Нито съм вегетарианка, нито веган, но огромна част от млечни, яйца и месо(не всички) съм изключила от менюто още от ДГ, когато ме на казваха и тормозеха защо не ям. А приятелите на родителите ми клатеха неодобрително глави... За радост, вече рядко ми се налага да се запознавам с нови хора и "цъкането с език" остана назад във времето. Но моите хранителни навици не са нито префърцуненост, нито каприз, а реакция на организма ми.

Друго-рядко пия вино, не обичам много. Но когато пия, винаги е от чаша със столче. Ако ситуацията е такава, че няма столче, почти не пия, освен глътка.

Не мога да вървя и да ям, бих се задавила. И ми е грозно, едно от много наложителните правила за детето ми беше да не се яде в движение. Ама бързам за училище, университет, спорт, няма такъв филм. Никой не е умрял от час, два неядене.

Давам тези примери, защото отстрани може да изглеждат префърцуненост, а всъщност са си нормални навици.

Типично префърцунен човек май не познавам. Нещо повече, май не съм срещала на живо. Работата ми е такава, че налага общуване с абсолютно всякакви среди, ама наистина абсолютно-крайни маргинали, обикновени, необразовани, но трудови хора, финансови магнати, учени и какви ли не. Ами, трябва да се замисля, за да се сетя за някой префърцунен. Единствено се сещам за ТВ интервюта понякога и то по-скоро водещи, а не гости.

Не мисля, че е здравословен проблем. И кр. захар, и хормони са ми в норма, стриктно проследявани и контролирани. Някаква непоносимост развих, особено към миризмата. Имам подозрение, че самите сортове се промениха, самият чесън не е като преди няколко години.

Е сега ми се допи просеки в пластмасова чаша в някой парк!!

Сакън. Потърси, къде наливат в стъклени.