Семейни проблеми

  • 2 429
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 186
Здравейте, момичета!

Моля за вашето мнение, съвет. Не ми е добре от няколко години изместихме се да живеем на село и започнаха проблеми, караници, битовизми все аз съм виновна. Нямам приятелки да изляза с тях някой път излизам сама. Не съм от най-общителните, но ми липсва компания, разходки, емоции. Не ходя на работа. Чувствам, че съм в депресия не мога да изляза от нея. Нямам желание за нищо. Пия витамин Д гледам да се храня здравословно, но не се чувствам много добре.

Мъжът ми настройва детето против мен. Оставих ги за малко сами и почна тя майка ти не се грижи за теб, развява си задника не ми готви, нищо не ти купува. А не е така точно аз съм 24 часа с детето, той е този който въобще не обръща внимание само го казва. Домакинските неща аз ги върша. Онзи ден мета и ми казва не се мете так, това не се прави така. Злепоставя ме пред детето, а детето го обижда мръсник, говедо, идиот, простак.
Извинявам се за думите, но това е факт. Тези неща не са за първи път. Това което той не прави го прехвърля на мен все едно аз не го правя. Като го попитах защо говориш така на детето казва не съм говорил, не помня, а детето казва че е.  Все ние сме му виновни. Като говорим истината не ни вярва. Детето е на 10 а ние имаме голяма разлика.

Споделям с вас понеже ви чувствам като приятелки.

Благодаря за съветите!

# 1
  • Мнения: 56 361
И какъв съвет очакваш да ти дадем? Забъркала си един гювеч от грешни решения като гледам и не знам как може да се измъкнеш сега.  Преместила си се на село, живееш в изолация, не работиш и губиш тежест и чувство за лична стойност, явно си избрала неподходящ мъж (и с голяма разлика)... Как се поправя това?
Няма лесно решение и вълшебен съвет.

# 2
  • Paris, France
  • Мнения: 18 157
И кое те задържа на село при този откровен простак?

На твое място бих се върнала в града с детето. Престъпно е да го държиш в такава отровна среда с насилник. По-добре няма да става.

Финансово можеш ли да си позволиш раздяла?

Редакция: Виждам, че детето е на 10 и ще може да избере с кого да живее след раздялата.

# 3
  • София
  • Мнения: 7 236
Детето не е твърде малко, започвай да работиш по темата за изнасянето.

# 4
  • Мнения: 56 361
И кое те задържа на село при този откровен простак?

На твое място бих се върнала в града с детето. Престъпно е да го държиш в такава отровна среда с насилник. По-добре няма да става.

Финансово можеш ли да си позволиш раздяла? Колко е голямо детето?

Ами не работи, едва ли има финанси, кой знае дали има семейство, което да и помогне, дали в града я чака готов и празен апартамент?  Ако е градско чедо, закарано на село от мъж селянин, няма как да цъфти там.

# 5
  • София
  • Мнения: 37 674
Здравейте, момичета! Пред раздяла сме с ММ. Каза ми че скоро време ще му прескоча границата и ще ми събере нещата и щял да ме прати при майка ми. Вече е сериозен та въпроса ми е да чакам ли или да изчизвам преди да има нов скандал? Глупаво ли е ако седя и чакам от страх да не му прескоча границата.? Малко съм разтроена ивинявайте
Здравейте! Мъжът ми е много добър, но някой път е много изнервен. Днеска ми крещя и аз му отвърнах и той ми каза: отговаряш ли ми? Не мога да разбера защо съм му виновна за всичко. Въобще не обръща внимание на детето само аз се занимавам. Казвам му и той се съгласява с мен и после нищо не променя с детето. Извинява се че се държи лошо с мен и после пак същата история. ДОКОГА? Направо се примирих и сълзи не ми останаха вече... и после ми е криво и той не разбира че е за това че ми е викал, все едно няма нищо... гледа само АЗ какво не съм направила а ТОЙ. Само аз ли съм родител???? Всеки път той е правия а моите чувства? Или няма значение за тях? Извинете... Sad
Здравейте! Когато детето мрънка за нещо или не си учи уроците, понякога мъжът ми го удря по главата с ръка и казва някой път ще те пребия. Няколко пъти му казвам, че не трябва така, някой път се вслушва друг път не. Вече не знам какво да го правя. Как ви се струва това? 🤔🫢
И от днес:
Скрит текст:
Здравейте, момичета!

Моля за вашето мнение, съвет. Не ми е добре от няколко години изместихме се да живеем на село и започнаха проблеми, караници, битовизми все аз съм виновна. Нямам приятелки да изляза с тях някой път излизам сама. Не съм от най-общителните, но ми липсва компания, разходки, емоции. Не ходя на работа. Чувствам, че съм в депресия не мога да изляза от нея. Нямам желание за нищо. Пия витамин Д гледам да се храня здравословно, но не се чувствам много добре.

Мъжът ми настройва детето против мен. Оставих ги за малко сами и почна тя майка ти не се грижи за теб, развява си задника не ми готви, нищо не ти купува. А не е така точно аз съм 24 часа с детето, той е този който въобще не обръща внимание само го казва. Домакинските неща аз ги върша. Онзи ден мета и ми казва не се мете так, това не се прави така. Злепоставя ме пред детето, а детето го обижда мръсник, говедо, идиот, простак.
Скрит текст:
Извинявам се за думите, но това е факт. Тези неща не са за първи път. Това което той не прави го прехвърля на мен все едно аз не го правя. Като го попитах защо говориш така на детето казва не съм говорил, не помня, а детето казва че е.  Все ние сме му виновни. Като говорим истината не ни вярва. Детето е на 10 а ние имаме голяма разлика.

Споделям с вас понеже ви чувствам като приятелки.

Благодаря за съветите!

Или ни пускаш по пързалката, или си пишеш за спорта и нямаш никакво намерение да си решиш проблемите. Клоня към първото. И в двата случая няма смисъл да хабя енергия за отговори.

Последна редакция: пт, 29 май 2026, 19:03 от milenaka

# 6
  • Мнения: 1 596
Защо изобщо сте отишли на село да живеете? Естествено че ще е трудно с намирането на работа. Като се преместихте ли стана така, че започнаха тия проблеми?

# 7
  • Мнения: 56 361
Просто не и харесва как живее, обаче няма сила и решителност за промяна. Има много такива хора. И явно сама си е надробила и сега си го сърба.

# 8
  • Мнения: 1 596
Тя щом не работи и ако няма спестявания е с вързани ръце в момента. Единствено варианта е ако има близки, родители, които могат да я приемат, поне за известно време.

# 9
  • Мнения: 30 567
Благодаря, milenaka! Тъкмо се бях засилила да питам в това село мотики нямат ли, защого една по-тежка мотика може да излекува всяка скука и депресия, но разцъках какви теми е пускала през годините и разбрах, че няма смисъл.
Стана много лесно в наши дни да оправдаеш мързела си с депресия.

# 10
  • София
  • Мнения: 37 674
Никакъв смисъл няма. Хората ще си пишат, авторката ще си чете и така до следващата измислена или реална драма.

# 11
  • Мнения: 186
Явно съм от тези, които нямат решителност. Единия път казва, че иска да остана при него, че ме обича уж и аз не знам вече..........

# 12
  • Мнения: 1 596
Аха, сега прочетох цитатите от предишните години. Аз обаче не смятам, че е пързалка. Просто е от тоя тип жени, които си седят и си търпят с години подобно отношение.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 310
Явно съм от тези, които нямат решителност. Единия път казва, че иска да остана при него, че ме обича уж и аз не знам вече..........
И къде виждаш тая любов? В псувните обидите, непрекъснатия тормоз и посегателство върху теб и детето? Ако мислиш, че човек, който обича, се държи така, просто няма как да ти се помогне. Вечно ще си търпиш. Жалко само, че и детето ще търпи, защото майка му няма сили/акъл да го спаси.

# 14
  • Мнения: 30 567
Явно съм от тези, които нямат решителност. Единия път казва, че иска да остана при него, че ме обича уж и аз не знам вече..........

Ти изобщо някога работила ли си в живота си? Някаква собственост имаш ли? Или от мама при мъжа, от мъжа пак при мама, оттам при следващия, който се съгласи да те храни?
За детето си поне не мислиш ли?

Общи условия

Активация на акаунт