Моля за вашето мнение, съвет. Не ми е добре от няколко години изместихме се да живеем на село и започнаха проблеми, караници, битовизми все аз съм виновна. Нямам приятелки да изляза с тях някой път излизам сама. Не съм от най-общителните, но ми липсва компания, разходки, емоции. Не ходя на работа. Чувствам, че съм в депресия не мога да изляза от нея. Нямам желание за нищо. Пия витамин Д гледам да се храня здравословно, но не се чувствам много добре.
Мъжът ми настройва детето против мен. Оставих ги за малко сами и почна тя майка ти не се грижи за теб, развява си задника не ми готви, нищо не ти купува. А не е така точно аз съм 24 часа с детето, той е този който въобще не обръща внимание само го казва. Домакинските неща аз ги върша. Онзи ден мета и ми казва не се мете так, това не се прави така. Злепоставя ме пред детето, а детето го обижда мръсник, говедо, идиот, простак.
Извинявам се за думите, но това е факт. Тези неща не са за първи път. Това което той не прави го прехвърля на мен все едно аз не го правя. Като го попитах защо говориш така на детето казва не съм говорил, не помня, а детето казва че е. Все ние сме му виновни. Като говорим истината не ни вярва. Детето е на 10 а ние имаме голяма разлика.
Споделям с вас понеже ви чувствам като приятелки.
Благодаря за съветите!
