А бяхме млади-с носталгия за абитуриентския бал

Дааа беее
14 години
Тенкс все пак, ще черпя

мюрЪ, секси "парче" си   

Изобщо не знам къде са ми снимките , най-вероятно някъде на вилата, ще се опитам да ги изровя.
22 години са минали

Грам носталгия не изпитвам. Семейството ми беше във финансова криза, полата и бодито ми бяха купени от базар "Пасажа", прическа, грим - самоделни. Бяхме в ресторанта в НДК (как ли се казва сега), заедно с абитуриенти от някакъв техникум, които си направиха страшен купон, докато ние седяхме, надувахме се и ги гледахме отвисоко. Нито беше забавно, нито романтично.

Минаха 7 години вече...Живеехме наистина сложно...
Роклята си я взех от София от Тера Нова (забележете!).Беше ултра, супер къса, но и аз бях ултра супер слаба и лееко като се наведях ми се подаваше дантелата на чорапа .Покендрих се на 13 см ток, прическа нямах, гримира ме мама.Разбира се,бяхме в "Интерхотел"-а в Търново.
Към 1 часа се прибрах и се преоблякох..защото роклята наистина беше безумна.
3 годни по-късно я срязах на потник ( а днес можех да си я нося като туника,ма на, кой ти мисли...)
Весело беше.

Еми, страхотна както винаги  
Мюр, до сега май не те бях виждала, много си готина   
Ето ни нас 

Мюр, супер си.
ДУцка, дай ги по-голяеми беее, ултра екзотична ми изглеждаш, искам да те видя по-отблизо

Леле Емилиоооо, ма ти си си същата мари Божкеееее, аз ако ви покажа снимки от преди 17 години, вие ще изпопадате бе...мортос...90-та година нямаше нищо по магазините....едва си уредих(със 1 милион връзки) плат за рокля. Ами обувки....и те по същия начин.Майкоууу кат се сетя кво беше Няма да ви казвам, щот не е петък

Аз и екзотика 
1.
2.
3.

91 година, парите се смениха. Обувките ми бяха много удобни за танцуване, 220 лв   а рокляа - масленозелено кадифе, до коленете, пола-лале - 40 лв. Обици от една будка за 2 лв. Бях модно накъдрена  
учех в Бургас, нямаше кой и къде да ми прави изпращане, та се изпратихме с най-добрата ми приятелка. Нямаше кавалери за всички, бяхме си много задружен випуск. Сбирката беше на Кирил и Методий, после в Черно море, а накрая се натоварихме в таксита и - на Сънито да си допием. Прибрахме се в 7 сутринта на другия ден, температурата беше 8 градуса   легнах да спя и вечерта пак допивахме в една от първите дискотеки - Порта   , тогава имаха само една касетка с хитове и я въртяха непрекъснато.
Някои кифли тогава загубили девствеността си, носи мълвата.

Ми то от моя бал - само 4 години, ама и аз да се разпиша
Зълва ми е абитуриентка и почти го изживях наскоро наново - обикалянето за рокля, мрънкането

Роклята, която купиха за мен, беше първата, която пробвах и в която се влюбих. Баща ми настояваше обаче да обърнем целия Пловдив - обърнахме го, по-красива рокля нямаше (220 лв струваше, много ме беше срам, струваше ми се много скъпа). По-голямата драма беше със сребристите  обувки, накрая трябваше от сватбен салон да ги взема. Бяхме със съученичката, с която стоях на един чин. Когато ги видя - лошо и стана, нейните бяха същите, а и роклите ни в един цвят Имах сребърно колие с преплетени луни и звезди, гривна - същата (но я загубих с нощта на бала). Прическа и грим - от кварталната фризьорка, евтино минах
Самият бал - адски забавен. Подплатата на роклята ми започна да се навдига и постоянно я смъквах Бившият от съседен клас така и не разбрах - искаше да ми отмъсти или нещо друго, но постоянно ми беше по петите ( а аз изрично отидох без кавалер), така ме прегърна на един танц, че в жегата и задуха на дансинга припаднах Единственият випуск на ФЕГ, който беше в панорамния ресторант на Тримона - страшна гледка
После катеренето по тепето на 8-9 см токчета Георги пак след мен постоянно Горе на Альоша - снимки на изгрева, макар че той самият изгрев хич не се вижда сред тия облаци. На слизане - хлъзгаво, Георги ще ме носи. Изнервих го и нарочно ме прекара през едни храсти - мокра до кости Накрая взехме такси до моето вкъщи, хитрецът излезе да ми отвори вратата итака трябваше аз да платя Много се възмутих. Не че нямах пари, ама нали уж съм дама и то на бал!
Прическата ми не беше мръднала Само ноктопластиката се беше поочупила
снимков материал:
1. - преди бала
2. - след бала, почти спяща красавица
3. - любимата ми, произведение на татко (те всичките са негово всъщност. Малко е кофти, защото е сканирана, нямахме тогава цифров.)

Айде сега и на мен някой да ми каже, че не съм мръднала Всъщност съм - година след бала бях 10 кг по-тежка , сега съм си почти на балните кг, току-виж си вляза в роклята

Балът е нощта на кифлите, по принцип 

те бяха последните. Преди това и на военно сме ходили, ако ме разбираш 

Хм, нашия клас прави 10 години от завършването. Може би ще има среща на останалите в БГ.
Хубаво време беше....

Хъх. Две години от моя бал понастоящем. На снимки не искам да се гледам, на касета още по малко... Роклята - много претенциозна - черна със сребристи цветя, корсет с пола, който корсет поради незавидното ми тогава тегло придоби една странна форма при сядане - огънаха му се пластмасовите пръчки... Полата ми правеше задника да изглежда квадратен и масивен (а най вероятно не е било от полата), прическата - още по претенциозна но на първия час я заплетох в едно дърво, та вече не беше толкова претенциозна, имаше някакви кърдички които се изправиха почти веднага, защото косата ми е тежка и много дълга, те просто нямаха шанс. Роклята по поръчка естествено, на хартия изглеждаше добре, сега никак не я харесвам. И прическата не харесвам, и грима. Не съм давала толкова много пари за тях ама се предполагаше че трябва да са по хубави... Снимките са отвратителни - на снимки и без това не изглеждам добре, та няма да се показвам, не че някой иска, а на видеото изглеждам все едно ей сега ще полетя - беше много топло и за да не се изпотя под (явно) найлоновата пола, която иначе не беше найлонова, непрекъснато си махах с ръце... Смешно. Бала беше скучен, никой дори не си каза наздраве с мен защото не пия алкохол. Общо взето си стоях на стола и чаках да свърши. Обаче бяхме извън града (на Златните) и нямаше как да се прибера след 12, та трябваше да ходя с едни приятелки в една дискотека, която беше безумно скучна, с гадна музика и на мен ми се спеше и тъй. Беше гадно. Никога не сме били привързани един към друг в класа, не се понасяхме и това беше една последна вечер - възхвала на лицемерието. Всички бяхме "о, колко си хубава" и тн и тн... Момчетата ни - малко, шест или седем на 18 момичета, та кавалери някои си носеха, ама след 12, когато цялата работа се обезмисляше малко. Не искам пак на бал с тоя клас. Искам бал, но не с тоя клас. Пък. Имаше едно хубаво нещо - обувките ми бяха много удобни (за разлика от тези на изпращането), само че не стават за носене защото са много официални и са ми много големи понастоящем.