Характер или грешка от страна на родителите

Абсолютно! Ето, аз съм с близнаци. И на двете се обръща еднакво внимание, говори им се по един и същи начин, не допускам разделение или разглезване на едната спрямо другата и какво - две коренно различни по характер деца. Ин и Ян  ! Едната мила и кротка, а другата звяр .
И на двете им растат по едно и също време зъби. Виктория изрева света, джаска се, буди се през 30 мин. през нощта, докато Александра си спи цяла нощ, събужда се весела и слънчева и се смее по цял ден. Венците й подути, но за нито един зъб не е изплакала. Е къде е моята вина в случая? В кое съм незнаеща?
По логиката на твоята приятелка, в един дом за изоставени деца от 0 до 3 год., всички ще са като кучето на Павлов.

Аз лично смятам, че всяко живо същество(не само при хората) е изключително индивидуално творение на природата!Всяко има свои характер, свои наклонности,свои претенции...
Не мисля, че може всички бебета да се слагат под един знаменател или под два - ревящи и неревящи!Звучи ми странно!
Наистина много родители допускат грешки, разглезват, търчат за всичко(в никакъв случай не се поставям извън описаните от мен неща), но всичко зависи най - вече от характера на детето!Мисля, че родителите са за да насочват в определена насока,да подпомагат развитието на детето,а характера - то си го има още с появата си на този свят.Можем да се преборим с някой неща, които като възрастни виждаме, че не са добри за детето ни, но то само изковава характера си.Така мисля аз!
Ролята на родителя е да насочва детето, не да кове характера му!А и то ... как се кове чужд характер???

И аз мислих така след като родих дъщеря ми - слънчево бебенце без колики, зъбоникнене -без проблем, апетит - чудесен! Мислих си, че съм чудесна майка и затова така е и детето. Е, да, ама не - роди се сина ми и ми разби всички илюзии 
Харесва ми аватара на една от многодетните майки - цитирам по памет - "Преди имах поне 3теории как се гледат деца. Сега имам 3деца и нито една теория" 

Смятам,че двете неща са неразривно свързани и не може да се правят такива крайни изводи,както ти ги е разправяла твоята приятелка.
И характера си оказва влияние в определени моменти,но и възпитанието и отношението на родителите към детето са си важни и зависещи за изграждането му като личност.

Родителят насочва, помага, подкрепя.. но всеки се ражда с индивидуални белези и усещания. Всеки има заложени темперамент и характер, родителят може да опознае добре детето си и да засили положителните му качества и да тушира отрицателните. Ревливостта на бебето не зависи от родителя. По скоро се нагаждаме.. при спокойно бебе му обръщаме по малко внимание и то израства по самостоятелна личност, при ревливо  - го носим и люшкаме, разглезваме.. ама всичко е поправимо. Важното е да обичаме децата си каквито и да са и да ги подкрепяме по пътя който си изберът в живота. Това е моята теория .. майка на едно дете.. като стана на три сигурно и аз ще остана без теории...

Естествено, че всяко дете се ражда с различни заложби, но според мен и родителите често са твърде склонни да отдават всичко на вродените му качества. Начинът на отглеждане и очакванията на родителите имат огромно значение също.

Съгласна съм с твоята позната, още повече,че се осланям на опита си  -все пак имам две малки деца, които сама отглеждам. Към двете си деца още от първия момент вкъщи подходих по един и същи начин - заспиват самички, спят по 12ч вечер и  следобед(е,бебето е още малко и спи само от 20ч до 6 сутринта), спат на музика, хранят се с каквото им поднесеш без претенции, слушат като цяло, не плачат,  както често ми казват - кротки са.Аз си знам колко са кротки, но само едно ще кажа - бебетата са  като малките животинки - подлежат на дресировка. Както си го напрвиш така ще е. Разбира се имат разлики в характерите - малкото е по  нежно и деликатно като че ли, но като цяло подхода ми към децата определя и тяхното  държане.Според мен злоядото дете е рядко явление  като болестно състояние. В повечето случаи родителите си го правят такова. Моята теротия е не родителите да се нагаждат към детето,а обратното - бебето към родителите. Не може един малък пикльо да ти "казва" кога спиш, кога да ядеш и кога какво да правиш. Ревливостта до голяма степен се определя от родителите според мен...и мислите ми са все в тоя дух:)Не ме критикувайте много, защото говоря от опит и съм си улеснила така живота максимално:)

От родителя зависи малко, но пък става дума за основни неща. Да нахрани детето с подходяща храна и количество, да му измие дупето, да го облече подходящо така че да не му топло или студено, да усети ако има температура, ако му е запушено нослето или нещо ако му е несгодно и може да му се помогне по нормален начин и т.н. стандартни неща, които родителите могат да контролират. Дори и коликите се успокояват с носене, кърмене....
Но ако детето има вече труден характер - инатлив или е лесно възбудимо, нервно, отмъстително и т.н. тук родителят няма никаква вина и нищо не може да направи. Казвам го от личен опит с такова дете, на което може да му се огоди единствено ако се направи точно това, което иска - с нищо не може да се залъже. А иска много често невъзможни за мен неща. Иска и не му пука на човека, че хората умират. Още търся начин как да се оправя с такова същество и не съм сигурна, че има удобно решение за двете страни. Със сигурност методите от умните книги при него не действат - испробвала съм кви ли не съвети на педиатри и изобщо - no chance.   За сега малкия печели по точки и всички са негови роби. Само в редки моменти, когато наистина е невъзможно да се изпълнят прищевките му го оставяме да си реве. Ама пак сме подложени на мъчителен рев така че пак той излиза победител. Просто си е роден победител  
Не ми е нужно да родя много деца, за да се убедя, че всеки си се ражда различен (въпреки че вече 2 са на път де ). Имам очи и акъл и наблюдавам децата покрай мен, поведението на родителите им, начините, покоито ги възпитават и е повече от очеизвадно, че децата просто са различни. така че приятелката ти е казала ВЕЛИКА глупост, за това, че всички са еднакви.

Всяко дете е неповторимо.
Има разлика между възпитание и поставяне в калъп. Да помогнеш на едно малко дете да се изгради като личност и характер -да, но да го манипулираш според това "да ми е по-лесно" - не .
Детето има нужда от любов, насочване и свобода - не от драконовски възпитателни мерки, доближаващи се до дресировка.

Съгласна!!!Никой родител не би трябвало да възпитава децата си така, че на него да му е удобно.Абсурд!!!В момента в който се появи малкото човече то е приоритет в живота ти.

Вярвам ти, че говориш от опит. Но не си мисли, че сама си си улеснила живота. Господ ти го е улеснил, като ти е дал разбрани деца. Недей от личен опит да обобщаваш, а обърни внимание малко на другите деца около теб и техните родители. Сигурна съм, че ще забележиш разлики, особено ако се въздържаш да обвиняваш на момента родителите за поведението на децата им. За злоядството не знам какво да кажа, защото моето дете не е злоядо - то просто нищо не яде освен хляб и мляко. И никой и нищо на този свят не е в състояние да го накара да яде - дори в яслата 5ти месец се борят с него безуспешно. Не знам какво да мисля, лекарите казват, че не е болен. Но аз съм почти сигурна, че този голям проблем си има своята причина и тя не е само инат. До сега никой не е чул за случай едно дете 2 седмици да не яде нищо, въпреки че му се предлагат всевъзможни неща с изключение на хляб и мляко. Ако някой ти каже, че с глад децата прояждат не му вярвай. Нормалните може и да прояждат, ама не всички. Само от плодове не го лишавах тези 2 седмици, но понеже единствения плод, който яде е банан и 2 седмици практически е карал на по един банан на ден. И нон стоп рев от глад, но не ще и не ще да яде квото и да му дадеш. Сочи си хляба и си го иска. Пробвах по този нечовешки начин да го науча да яде, след като получих съвет от тукашни мами, които уж така научили децата си да ядат. И се убедих на практика колко е тъпо да слушаш чужди съвети от хора, които просто никога не са имали твоя проблем и не го разбират. Детето ми само се изнерви и отслабна. Сега пак си му давам хляб и мляко и си се развива нормално. Ако мога да пробутам някой мултивитамин и това е - той просто не ми оставя друг избор. А предпочитам да е жив и здрав, отколкото да си уморя детето от глад зорлям само и само да си докажа, че аз ще ръководя парада и че съм по-инат от него. Убедила съм се много пъти до сега, че по-инатлията е той и ще си го търпя какъвто е, няма начин. Пък дано по-скоро почне да разбира и да се поочовечи от самосебе си

NikiFin чела съм и тази твоя тема за храненето в "Нашите деца". Може на някой да му звучи невъзпитателно, но аз предпочитам да се водя по детето и така да си олеснявам живота, отколкото да се измъчваме взаимно. Моят син не е трудно дете, но си има своите лични инати, с които вече не се боря и цари спокойствие. Едва ли е нужно да се водят битки, които са обречени на загуба само заради самите битки.

NikiFin, не искам да обощавам за всички деца и родители,защото всеки си знае за себе си, но искам сам ода те попитам - как детето си е е научили да яде само хляб? - мисля,че в основата на захранването е трябвало да поставиш границите на това какво да яде и какво не. И Дъщеря ми не искаше да яде манжди като беш на десет месеца, но аз и не съм я карала - като не иска -  прибирах храната и до следващото хранене нито хапка,а само гола вода и ела сега да я видиш как яде буламачите дето и готвя - няма не искам,няма  недей. Пак казвам,че ти си знаеш твоето дете  и какво е най -добре за него, но все ис мисля,че от родителите до голяяяяяяяяяяма степен зависи как ще  почне да се развива детето в последствие.

 


А относно еднаквостта - няма такова нещо.
Аз имам близначки и можеш да ми вярваш - 2 еднакви деца няма.
Възпитанието и отношението на родителите и на средата имат голямо значение, но човек си носи и своята индивидуалност, като втори човек - абсолютно същият - просто няма.
Дори и близнаците, които се раждат едновременно, отглеждат едновременно, често получават от околните еднакво отношение - са различни като слънцето и луната.
Ролята на родителя трябва да е да възпитава и да направлява, но не и да моделира според своите представи.