Козметични митове под лупа🔍

Ендокринните разрушители в козметиката

Ако следите новините за красота и грижа за кожата, вероятно сте попадали на стряскащи заглавия за "ендокринни разрушители" (еndocrine дisruptors)в ежедневните си продукти. Наративът на движението за "чиста красота" (clean beauty) ни казва, че козметиката ни е пълна с опасни химикали, които променят хормоните ни, увреждат репродуктивното здраве и причиняват сериозни заболявания. Но какво всъщност казва науката, когато погледнем отвъд заглавията за кликбейтови новини?
​За да разберем дали козметиката наистина застрашава ендокринната ни система, трябва да анализираме как се определя сигурността на съставките, какви са реалните механизми на действие и защо токсикологията разчита на контекст, а не на черни списъци.

​Какво всъщност е ендокринен разрушител?
​Според Световната здравна организация (СЗО) ендокринен разрушител (EDC) е екзогенно вещество или смес, която променя функцията(ите) на ендокринната система и в резултат на това причинява неблагоприятни здравни ефекти в здрав организъм, неговото потомство или субпопулации.
​Ключовата дума тук е "неблагоприятни здравни ефекти". За да бъде класифицирано едно вещество като истински ендокринен разрушител, не е достатъчно то просто да покаже някакво взаимодействие с хормонален рецептор в лабораторна паничка. То трябва доказано да води до реален, измерим и вреден дисфункционен ефект в жив организъм.

​Митът за "лабораторната паничка": Грешката на In Vitro изследванията
​Голяма част от дезинформацията в интернет се захранва от научни изследвания, проведени in vitro (върху клетъчни култури в лаборатория). В тези тестове клетките се заливат директно с огромни концентрации от дадена съставка.
​Ако при такова екстремно излагане съставката се свърже с естрогенния рецептор, заглавията в медиите веднага гръмват: "Съставка Х имитира естрогена!". Това обаче напълно пренебрегва биологичната реалност. Нашето тяло не е отворена лабораторна паничка. Ние притежаваме сложна защитна система, начело с най-важния фактор - кожата.

​Кожната бариера и метаболизмът
​Когато нанесете козметичен продукт, съставките първо трябва да преодолеят най-външния слой на кожата (stratum corneum). Повечето молекули изобщо не успяват да проникнат в значими количества. Тези, които все пак преминат, се сблъскват с метаболизма в кожата и черния дроб, където биват разграждани и бързо изхвърляни от организма. В токсикологията способността на дадено вещество да достигне до системния кръвоток в активна форма се нарича бионаличност. Без системна бионаличност няма как да се стигне до ендокринно разрушаване.

​Дозата прави отровата: Въпрос на потентност
​Един от най-големите пропуски в лаишките дискусии по темата е пренебрегването на концепцията за потентност (сила на действие) и доза.
​Много козметични съставки, обвинявани в ендокринен дисбаланс (като някои парабени или определени химични UV филтри), наистина могат да покажат слаба естрогенна активност при специфични условия. Но нека сравним тази активност с реални еталони:


За да разберем колко абсурден е страхът от парабените: фитоестрогените в соята, тофуто или нахута, които консумираме ежедневно, са хиляди пъти по-силни от парабените в козметиката ни. Никой обаче не изпада в паника, че яденето на хумус ще разруши хормоните му. Парабените са толкова слабо потентни, че тялото ни дори не отчита присъствието им на хормонално ниво, особено при ниските концентрации, в които се влагат (обикновено под 0.4%).

Как се оценява безопасността в реалния свят?
Козметичните регулации в Европейския съюз са сред най-строгите в света. Оценката на безопасността не се базира на предположения, а на строги математически и токсикологични модели.
Експертите определят т.нар. NOAEL (No Observed Adverse Effect Level) - най-високата доза от дадено вещество, при която не се наблюдава абсолютно никакъв вреден или неблагоприятен ефект при дългосрочни изследвания върху живи организми.
След това те изчисляват Границата на безопасност (Margin of Safety - MoS) по формулата:
​MoS = NOAEL / SED (Където SED е Системната експозиция при ежедневна употреба).
​За да бъде одобрена една съставка, стойността на MoS трябва да бъде минимум 100. Този коефициент от 100 е буфер, който отчита потенциалните разлики между хората и междувидовите вариации. За много от съставките, които движението за "чиста красота" критикува, реалната граница на безопасност е в хиляди, което означава, че реалната ни експозиция е на светлинни години от нивата, които биха могли да причинят вреда.

Проблемът с „Коктейлния ефект“
Често срещан аргумент на критиците е ефектът на натрупване (т.нар. "cocktail effect") - идеята, че макар всяка съставка поотделно да е безопасна, комбинирането на десетки продукти на ден създава опасен токсичен товар.
Токсиколозите обаче отдавна изследват кумулативната експозиция. За да има реален комбиниран ефект върху ендокринната система, съставките трябва да действат по един и същ специфичен биологичен път и да достигнат критичен праг на концентрация в кръвта едновременно. Тъй като козметичните съставки имат различна химична структура, абсорбират се минимално и се извеждат бързо от тялото чрез урината в рамките на часове, вероятността те да се натрупат до нива, способни да предизвикат хормонален отговор, е практически нищожна.

Заключение
Страхът от ендокринни разрушители в козметиката е класически пример за това как сложна научна тема може да бъде изкривена с маркетингова цел. Движението за "чиста красота" печели от безпокойството на потребителите, като предлага скъпи алтернативи, чиято безопасност често е много по-малко проучена от тази на традиционните и добре изпитани съставки.
Когато оценяваме сигурността на продуктите си, трябва да се доверяваме на независимите научни панели (като Научния комитет по безопасност на потребителите към ЕС - SCCS), които анализират реалните данни за бионаличност, дозировка и потентност. Настоящите научни доказателства са категорични - козметиката на пазара, формулирана в съответствие с действащото законодателство, не представлява заплаха за ендокринното ни здраве.

Източник.

Митът за козметичния (и не само) "детокс"

През последните години думата "детокс" стана неизменна част от рекламите. Срещаме я върху чайове, сокове, пластири за стъпала, маски с глина и активен въглен, изобщо върху всичко, което обещава да изведе токсините и да прочисти организма. За повечето хора думата "токсини" звучи плашещо и създава усещането, че в организма се натрупва нещо опасно, което трябва спешно да бъде "изкарано". Именно на това разчита маркетингът.

Детоксикацията е утвърден медицински термин. Тя означава обезвреждане и елиминиране на конкретни токсични вещества, например при отравяния или предозиране с лекарства. При здравия човек черният дроб и бъбреците непрекъснато обработват и елиминират вещества, които тялото вече не може или не трябва да задържа. В това участват още белите дробове и стомашно-чревният тракт. Ако тези органи функционират нормално, няма нужда от модерни детокс режими. Ако не функционират, това вече е медицински проблем, който не се решава с уелнес процедури или козметика.

Извън медицината терминът започва да се използва много по-свободно. Днес "детокс" присъства върху безброй продукти, без изобщо да се уточнява какви вещества се елиминират и по какъв механизъм. Ако един продукт твърди, че "детоксикира", би трябвало да може да посочи какви вещества премахва, как го прави и с какви доказателства е установено, че количеството им действително намалява след употребата му.

В козметиката маските с глина и активен въглен често обещават да "изтеглят токсините в дълбочина" и се рекламират като продукти за "дълбоко почистване". Кожата обаче няма функция да извежда токсини от организма. Нейната еволюционна роля е да бъде защитна бариера, която ограничава навлизането на външни фактори и предпазва от прекомерна загуба на вода. Не случайно едно от най-големите предизвикателства в дерматологията е как лекарствените вещества изобщо да проникнат през тази бариера.

Като аргумент понякога се посочва потенето, но основната функция на потта е терморегулацията, а приносът ѝ към елиминирането на отпадъчни продукти е минимален в сравнение с този на бъбреците. Себумът също не извежда токсини. Неговата роля е да поддържа защитната бариера на кожата и да намалява загубата на вода.

Това не означава, че маските с глина и активен въглен са безполезни. Напротив, те са отлични почистващи съставки. Благодарение на високата си способност за адсорбция задържат върху повърхността си излишния себум, праха и остатъците от козметика. Това е различно от абсорбцията, при която веществата проникват в самия материал. След измиване кожата изглежда по-чиста и по-матова, а порите често изглеждат по-малки, защото са освободени от натрупания себум.

Именно тук се крие разликата между рекламното и научното значение на "дълбокото почистване". В козметиката този термин обикновено означава по-ефективно почистване на порите, а не проникване до дълбоките слоеве на кожата или извличане на вещества от организма.

Няма биологичен механизъм, по който маска, нанесена върху лицето, да извлича токсини от кръвообращението или от дълбоките тъкани. Глината и активният въглен почистват много добре кожата, но не я "детоксикират". Затова в козметиката думата "детокс" най-често е маркетингов термин за добро почистване на кожата и порите, а не описание на реален физиологичен процес.

PS
Ако сте виждали продукт, който твърди, че "извежда токсините", погледнете дали някъде е обяснено какви точно токсини има предвид и по какъв механизъм ги отстранява.

Темата за детокса беше на мода преди 20г. Тогава много вървяха добавките с тази реклама, но всъщност всички бяха с разхлабващо или пикочогонно действие. Черният дроб и бъбреците си знаят работата, стига да са здрави. Кожата също.