Как се справяте с разликата в развитието?

Така написано на мен ми изглежда, че се филмираш излишно, нищо му няма на детето. Нормата за прохождане е до 18 месеца, тя е само на 9, с нищо не изостава. Има достатъчно време да се научи да се изправя, да държи храна, шишето. Ако на масата си я свикнала ти да я храниш с лъжичка е нормално да не може да вземе и сложи храна в устата. Това също е умение, което се учи.

Може да запазите и час при ортопед, ако толкова се притеснявате. На 9 месеца е твърде рано детето да проходи, но е нормално да може да се изправи. И пак не е драма, ако нещо не прави, поне според мен. А как е с килограмите?

Тя е доста висока, около 77см, 9,600.

Всъщност не е така, има много деца, които прохождат на 9-10 месеца. Но не е знак, че изостават, ако не могат да се изправят или да ходят на тази възраст, всяко дете е различно. Моите проходиха на 9 и 10 месеца. А пък единият ми племенник нито лазеше, нито се изправяше, около 14 месеца директно проходи.

Към авторката - ако не можеш да си контролираш тревогите, си запиши час за психолог. На детето нищо му няма, но ти определено имаш нужда от помощ. Предстоят ти градина, училище, падане и ставане, игри по катерушки, усвояване на писане, четене и смятане. Ще предадеш тревогите на детето си и после ще питаш защо е нервно. Имам приятелка като теб, с която избягвам вече да се виждам за повече от час - нетърпимо е. Лошото е, че предава всичките си притеснения на детето, таткото, бабите и дядовците.

Дъщеря ми почна да се изправя на годинка, никога не е пълзяла, само си седеше и се смееше на всички. Тук-там помръдне, но като цяло беше много статично бебе. Всички други се бяха научили да правят разни неща, да се обръщат... тя се завъртя на 11 месеца. Вече е голямо дете - играе, тича, всичко е наред. Не се плашете излишно!

Lacy, моите извинения и уважения към теб, но според мен е хубаво да поговориш с психолог. Казвам ти го, защото по написаното от теб ми звучиш както бях аз пред първия месец от раждането на бебето. Целият ден е изпълнен с тревоги и упражнения - това не е особено приятно нето за теб, нито за детето. Заведи си го на специалисти, със сигурност да си спокойна. Но и съвета ми остава, защото за да е приятно времето ти през деня, трябва да си спокойна, а не да го проучваш постоянно. Пожелавам ти хармония и спокойствие и отново извинявай, ако съм била твърде директна! 🙏

Не се справям.
Голямото ми дете проходи и проговори рано, но близнаците са недоносени и хем, че знаех, че едва ли ще се развиват бързо като каката, пак не се справях със сравняването. Проходиха на година и 3-4 месеца. В момента сравнявам говора, не са много зле с говоренето, особено единия си говори доста, но все сравнявам.. абе не е лесно.

Предполагам, че колкото и хора да ти напишат да не се вглеждаш, пак ще го правиш. Всички майки го правят, но повечето не си признават. Ще ти споделя моят опит. Първия син, сега е на седем, ама като беше прохождащ,беше ужасно. Той беше най-кьопавото дете навсякъде,не само на площадките. Спъваше се и падаше постоянно, не искаше да се качва никъде и го беше страх от всичко, не схващаше елементарни неща като капачките как се въртят даже чак към 4 годишен, пъзелите само ги разрушаваше и не искаше да ги реди, направо беше мн. зле във всичко което хванеше да прави,дори на 5 не искаше да се вози на едно въже в парка, а вече беше голям. Всеки път като видех други деца бяха, като вундеркинд сравнение с моето. Ами такъв си е. Стана на 6 и се отрака малко, вече е доста добре, но се бяхме отчаяли направо. Сега втория е на годинка и три месеца. Ама изобщо не го гледам какви ги върши. Толкова оправно дете 😄😄 Направо имам чуството, че е висшист и не само че не се спъва, ами и рядко пада. То баланс, то ум, то му сече пипето кое как да завърти, как да отвори 😄😄
Така че вече се обедих, че едно с едно децата хич не си приличат в развитието и уменията. Всичко ще се нареди след годинка ще почне по малко, по малко да се отпуска и да прави всичко.

На мен ми изглежда, че освен тормозът над вас, има и тормоз от ваша страна към детето.
На мен ми се вижда едно напълно нормално бебче и една свръх тревожна майка, която го побърква. Недейте.
Идете до педиатъра, задайте всичките си въпроси и той ще прецени - ако има нещо тревожно ще ви насочи към специалист.

За гризкането - синът ми чак след втората си година вземаше храна с пръсти, и то по изключение. Никога не е лазил, започна да се изправя, подпирайки се на преградата на кошарата си.
Просто се успокойте и споделете всичко това с педиатъра на детето. Той единствено може да е напълно обективен дали и какво.

Препоръчвам ви да направите безплатен преглед/консултация в болницата по ДЦП в София. Не се притеснявайте, че звучи страшно името на болницата. Там са невероятни специалисти - ако има някакво изоставане, ще Ви обяснят и ще предложат план за справяне. Вие сте майка и усещате най-добре какво се случва с детето. Разбира се, не изключваме варианта и прекалено мн да се тревожите и да си вкарвате филм, но дори така да е, препоръчвам Ви този преглед - ще имате категоричен отговор и насоки. Хората, които работят там, са много мили и отдадени.

Здравей, преживях същото. Моят не слагаше в устата, не имитираше и беше назад сплямо други момиченца около нас, които са по-големи и по-напред. Писах в тази тема и обиколих всички лекари в София, както и специалисти.

https://m.bg-mamma.com/?topic=1853930

Седна на 9м, изправи се на 11, проходи на 14. На 1г+ вече всички пръчки от парка са в устата (храна също), имитира (но още не пляска/сочи/прави нещата както аз очаквам), дава 5 и играе на криеница.

Аз се бях докарала до разстройство с храненето, константен тремор и непрестанна тревожност. Спасиха ме само разговорите с мъжа ми, сядаме около него, гледаме го и разсъждаваме докато не направим оценка на детето като външен наблюдател, без емоции, четене с разбиране на учебниците по ранно детско и студени прагматични разсъждения за границите на допустимото отклонение за даденото нещо, което съм се филмирала, че детето не прави. Ако мъжът ти не може да ти даде това (ние сме прагматични ръбове), потърси психолог, защото става страшно, честно. Качих 15кг за 2 месеца.

Помогнаха ми тестовете ASQ, те ги правят и специалистите по ранно детско развитие. Като МНОГО ВАЖНО! Не се вглъбявай всичко да е на "max" и защо конкретен въпрос не прави, важно е към края на периода на теста (примерно той е за от 9м+0 до 10м+30 възраст) да събере точки и да е на ръба или излязло от черното (има три скали - черна, сива и бяла). Напълно е ок всички скали да са в сивото и бялото, но една да е в черното, напълно ок е. Моят отказва да слага в кутия и сега тестът е повечето въпроси за слагане в кутия и тази скала я "дъни", но това пак е напълно ок.

Ако искаш ми пиши, в началото на годината минях през това.

пп - моят е много висок и едър, не е дебел, на 99% е за ръст, сега догони и теглото. Големият ръст и килограми го забавиха доста, нормално е.

Да ви успокоя, че моето дете се изправи за първи път на 1 годинка, на 1 година и 1 месец проходи. Бях си оскубала косите и аз от притеснение, но изведнъж се отключи. Децата са различни. По-високите деца прохождат по-късно, така че си пази нервите.