Книга на месец май:
"Писмата" на Вирджиния Еванс -> https://dox.abv.bg/download?id=d2fc70d044&code=1# - Линк за сваляне, код 747314
- Публикувана: 12 юни 2026, 00:37 ч.
- Последно мнение: 30 юли 2026, 23:54 ч.
Юнски книжен клуб - 2026
Книга на месец май:
"Писмата" на Вирджиния Еванс -> https://dox.abv.bg/download?id=d2fc70d044&code=1# - Линк за сваляне, код 747314
и повече време за книги!
Благодаря за темата, Инфи!
Аз съм на последната 1/3 от книгата. Чела съм и друг път епистоларна литература (сюжетът се развива чрез писане на писма), но ми е било тегаво, докато този път писмата са кратки и се чете доста бързо. Чрез писмата разбираш историята на главната героиня Сибил и тези на близките й. Много ми харесва това, че благодарение на някои писма до писатели, дори увеличих списъка си с книги за четене.
Заслужава си книгата, определено.
Аз съм на последната 1/3 от книгата. Чела съм и друг път епистоларна литература (сюжетът се развива чрез писане на писма), но ми е било тегаво, докато този път писмата са кратки и се чете доста бързо. Чрез писмата разбираш историята на главната героиня Сибил и тези на близките й. Много ми харесва това, че благодарение на някои писма до писатели, дори увеличих списъка си с книги за четене.
Заслужава си книгата, определено.
И аз благодаря за темата!
Четох "Писмата" преди няколко месеца, така че спомените ми не са съвсем пресни. И аз не търся епистоларна проза по принцип и не знаех дали ще ми допадне книгата; не тръгнах с големи очаквания.
Книгата разглежда някои доста тежки теми като остаряване, самота, и загуба. Има тъга, но има и доза хумор и оптимизъм. Не по стил (защото Бакман не пише епистоларни романи), но нещо в настроението в романа и героинята ми напомни точно за книгите на Бакман. Бих казала, че е доста човечна книга.
Четох "Писмата" преди няколко месеца, така че спомените ми не са съвсем пресни. И аз не търся епистоларна проза по принцип и не знаех дали ще ми допадне книгата; не тръгнах с големи очаквания.
Книгата разглежда някои доста тежки теми като остаряване, самота, и загуба. Има тъга, но има и доза хумор и оптимизъм. Не по стил (защото Бакман не пише епистоларни романи), но нещо в настроението в романа и героинята ми напомни точно за книгите на Бакман. Бих казала, че е доста човечна книга.
Аз не знам какво ми се чете, обаче съм вече до половината на "Писмата" и за сега ми харесват. Обичам да пиша писма и ми създава усещането за нещо познато, близко. А и така човек може да открие много за този, които разказва. Надявам се чувството за приятна книга да остане до края.
Ликът е изтекъл, може ли някой да ми изпрати "Писмата" на aladin_2014@abv.bg . Благодаря предварително 
Дочетох книгата и честно казано ми хареса. Може би защото обичам да пиша писма и този начин на общуване ми е близък. Да премериш всяка дума, за да опишеш всичко, което те вълнува. И наистина, писмата те представят в съвсем друга светлина пред останалите.
Интересен образ създават на Сибил - майка, жена, съпруга, работеща жена. И постепенно ни разкриват колко е било трудно в онези времена да съчетаваш всички тези образи и да бъде всичко както е според обществените нагласи. Как понякога можеш да загубиш себе си, в опитите да се докажеш. Или да загубиш нещо, което ти е много скъпо. С напредването на писмата, образът на Сибил постепенно добива очертания и пред нас се разкрива жена, която е била посветена на работата си, защото винаги се е чувствала недостатъчна и само там е успявала да добие усещането за цялостност. Понякога бремето на една тайна или на дребен детайл от живота ти, може да бъде смазващо.
Хареса ми книгата и ме накара да се позамисля за доста неща.
Интересен образ създават на Сибил - майка, жена, съпруга, работеща жена. И постепенно ни разкриват колко е било трудно в онези времена да съчетаваш всички тези образи и да бъде всичко както е според обществените нагласи. Как понякога можеш да загубиш себе си, в опитите да се докажеш. Или да загубиш нещо, което ти е много скъпо. С напредването на писмата, образът на Сибил постепенно добива очертания и пред нас се разкрива жена, която е била посветена на работата си, защото винаги се е чувствала недостатъчна и само там е успявала да добие усещането за цялостност. Понякога бремето на една тайна или на дребен детайл от живота ти, може да бъде смазващо.
Хареса ми книгата и ме накара да се позамисля за доста неща.
Ликът е изтекъл, може ли някой да ми изпрати "Писмата" на aladin_2014@abv.bg . Благодаря предварително
Приятно четене.
