Не зная дали думите ти помагат да се почувстваш по-добре. Дано да е така. Много целувки за Таня! Вашето момченце ще се появи, когато дойде времето, а точно това момченце навярно някъде го чака някоя друга жена и много страда, че още не се появило.
- Публикувана: 9 май 2007, 08:56 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2007, 20:53 ч.
Неведоми са пътищата Господни!
Хич не го разбирам този вид събиране на отказ 
Но не съм сигурна на 100% в благородната им кауза,че децата имат повече шанс в чужбина и всичко е от добри намерения 
Но не съм сигурна на 100% в благородната им кауза,че децата имат повече шанс в чужбина и всичко е от добри намерения Извинете, че малко ще се отклоня от темата, но и аз подкрепям съмненията на Креми.
Който не е виждал как се адаптират по-големите дечица към новите си домове и родители е оправдан да мисли, че в чужбина може да ги чака по-добър живот. Гаранции, обаче, не само, че няма, ами тези деца трябва да се справят с още една немалка трудност - чуждите език и среда, фактор, който изобщо не бива да се омаловажава.
Не става ли въпрос за пари и за спонсорирането на домовете от чужденците след осиновяването?
Ако е така това е повече от гнусно. Нашите деца също бяха "отказвани", дали не са очаквали да ги "откажем" и ние? Те и за да ги разделят май също трябва да са "отказвани"
Голяма гнусотия!
Ако е така това е повече от гнусно. Нашите деца също бяха "отказвани", дали не са очаквали да ги "откажем" и ние? Те и за да ги разделят май също трябва да са "отказвани"
Голяма гнусотия!
Аз минах през същия ад. Взехви си Никола през ноември, а през декември ми се обаждат от друг дом че имат друго дете. Трябваше да реша съдбата на това дете за една секунда. Боже колко рев и съмнения имах. Понеже преди месец имах пак подобна ситуация, обадиха ми се че ми предлагат няколко деца готови за осиновявани. Отидохме с толкова надежди а се оказа че просто трябва да подпишем няколко отказа само и само да заминат децата в чужбина. Между тези 3 деца бе и моето слънчице, грозничко и черничко, с едни огромни очи. То милото веднъж вземано та после връщана, защото бъдещата му майка вече не го искала и така направили че минала 1г възраст и никой нямало да го вземе. Това грозно пате само за няколко месеца се превърна в лебед. Но си мисля за другото дете което не се осмелих да взема, защото моето дете имаше своите нужди и не можех да се осмеля да гледам още едно дете.
Случи ми се и на мен преди 2 лета. Момиченцето(от ромски произход) беше осиновено от България, имаше много проблеми и семейството не можеше да се грижи вече за него (имаха малки деца вкъщи). Толкова много го исках, не ме интересуваше нищо, но не ни годадоха по финансови причини( и двамата с мъжа ми учехме тогава). Детето имаше нужда от сериозна терапия. Колко съм ревала за нея, и никога няма да си простя, че не се борих до край за нея. Сега, когато гледам бебчо, понякога си мисля за нея, за големите и тъжни очи от снимките...Моля се, да е на най-доброто място и семейство, да има щастливо детство и нашето решение да е за нейно добро! 
Препоръчани теми