С какво ви дразнят свекървите? - 174

Ех, тези "изкукали даскалици"!

Не чак след всеки, много усилия би изисквало. Но стоя зад мнението си.

Злодеида, изтрий коментарите си за какво казали свекитата, пък какво майка ти, пък какво ти. Не си правиш услуга. Заради дъщерите си се опитай да не повтаряш този модел на говорене и обсъждане. Добронамерена съм, грозно е.

Баш така е!
Динчо, идея си нямаш какъв ми е модела!
Споделих ви как майка ми си отърси мухите отведнъж. Нали до сега това говорехте и давахте съвети за скандали, викане на полиции, гонене и т. н. т.
 Е майка ми с по едно изречение си решаваше проблемите с такива хора.  И не, не е грозно, отговорила е на провокацията подобаващо. Каквото повикало, такова се обадило. Факт, че повече онази жена не се и опита да ни тормози.
А масово, че сте оперирани от чувство за хумор, проблема е ваш. Аз вина нямам.

Към провокации и обиди се отговаря точно така, защото тези хора не разбират от нищо друго освен от собствената си отрова.
Зарежи ги пишещите тук свекърви и тъщи - много ясно, че такова поведение няма да им се понрави.
Друго си е да ти набият канчето, след като на снахата/зетят не смеят - да не стане скандал.
Много "възпитани".
Хаха!

Е супер, няма що.Ще.нсрипа майка ми кучка, аз ще съм в добри отношения.Хумор та дрънка!
   Злодеида, не става въпрос за майка ти, а за твоята неспособност да установиш и пазиш личното си пространство и границите.

Злодеида, не е до чувство за хумор.
Живей си живота и престани да се занимаваш с кой какво казал, пък как, пък защо.
Никога не съм те съветвала  да правиш скандали и да викаш полиция.....
Излез от този порочен кръг коя имала любовник и си зарязала децата, пък коя имала, но си ги носела със себе си.....

Почна да става много махленско цялото това нещо.
И аз съм снаха, ама това вече е отвъд всякакъв коментар.

Аз никога не съм влизала е такъв кръг Динчо. Или в темата за свекърви да говориш за тях е клюка?

Зло, имам чувството, че навлизаш в едно пространство на изключително ниски вибрации, заобиколена от хора, които излъчват постоянен негативизъм, озлобление и вътрешна неудовлетвореност. Вместо съзнателно да се дистанцираш от подобна среда и да запазиш собственото си спокойствие, ти постепенно започваш да възприемаш същия модел на поведение и комуникация.
Слизаш на нивото на хора, които се хранят от конфликти, интриги и лични нападки.
Колкото повече време прекарваш в подобни конфликти, толкова повече започваш да приличаш на хората, които всъщност критикуваш.
Понякога най-силната позиция не е да отвърнеш на всяка провокация, а да покажеш, че си над нея. Иначе рискуваш да загубиш именно онова, което те е отличавало от тези хора.

Съгласна съм. Но си мисля, че преди да се разграничи или издигне над това ниско и низко положение, трябва да изговори набраното огорчение,  да "слезе " и да разнищи всичко на съставни части и то няколко пъти. Докато носи в себе си /и не само тя, общовалидно  е/ много трудно. И да и се повтаря сто пъти , няма да го приеме като свое виждане, все ще има  нещо неприемливо. Знае, но не осъзнава ,ако да е с образоавние ,то обущарите ходят боси.
Тя да си повтори нещата, а други да и обясняват колко е  "долу" само ще и внушат, че е  истина и няма излизане. Също общовалидно нещо, а винаги има излизане, знам го.

Колкото повече се задържаш в конфликта и го разнищваш безкрайно, толкова повече подхранваш емоциите, свързани с него. В един момент това престава да бъде осъзнаване и се превръща в зацикляне.

Не смятам и че когато някой ти каже, че слизаш на чуждо ниво, това означава да ти внушава, че няма излизане. Напротив – понякога най-ценната обратна връзка е тази, която ни показва кога сме започнали да приличаме на хората, срещу чието поведение всъщност се противопоставяме.

Тя вече многократно е показала и с думи и с действия, че подобно поведение е неприемливо за нея.

Не смятам, че е необходимо отново и отново да слиза на същото ниво, за да доказва нещо на хора, които очевидно не желаят да се променят. Най-силната позиция след поставените граници е дистанцията. Да се разграничи окончателно от подобно поведение и да насочи енергията си към хората, които наистина имат значение – детето си, семейството си, съпруга си и собствения си вътрешен мир.

В момента тя прави точно обратното – позволява на тези хора да определят ежедневието, настроението и емоционалното ѝ състояние. Вместо да прекъсне този цикъл, тя влиза в техния тон, в техния начин на общуване. А точно това е целта на подобен тип хора – да те въвлекат в тяхната динамика и да те извадят от собствения ти емоционален баланс.

Тя смята, че като е отговорила на пасивно-агресивното поведение с репликата за кучката и кученцата, по някакъв начин е поставила човека на място. Според мен обаче ефектът е точно обратният.

Когато отговаряш на провокацията със същия тон, ти не я обезсилваш, а я подхранваш. Даваш на отсрещната страна точно това, което търси – емоционална реакция.

И тук не става въпрос за това да не обръщаш внимание или за принципа убии глупака с мълчание. Става въпрос за това първо да поставиш своите граници и след това категорично да ги отстояваш.

След като веднъж си казал какво приемаш и какво не, няма никакъв смисъл да повтаряш едно и също при всяка следваща провокация. От този момент нататък действията говорят повече от думите. Провокаторът може да прави каквото пожелае, да обижда, да манипулира или да търси конфликт, но ако ти не влизаш в неговия сценарий и не слизаш на неговото ниво, той постепенно губи възможността да влияе върху теб.

Това е същността на поставените граници – не да промениш поведението на другия, а да промениш собствената си реакция към него. Не можеш да контролираш какво ще направи отсрещният човек, но можеш да контролираш дали ще му позволиш да диктува твоите емоции и поведение.

Докато му отвръщаш със същия тон, той знае, че все още има достъп до теб емоционално. В момента, в който престанеш да участваш в тази динамика и просто останеш последователен в границите си, провокацията губи смисъл, защото вече не постига целта си.

И това вече беше обяснено накратко от други хора тук във форума. Всичко останало, според мен, се превръща в една махленска история, от която по някаква причина Злодеида не успява да излезе. Каква е тази причина, тя самата си знае.

За да слезеш на нечие ниво, първо трябва да си над него. От споменатото е ясно, че нивото е еднакво ниско.

Дори да е еднакво ниско. Като по учебник повтаряне как трябва ми е чуждо ,защото говоря  от опит.
 И съм успяла,  а просто по принцип в случая чета от вас.
 Може би не сме еднакво разбиращи какво  е според мен да слезеш. Но дано  сме на едно мнение с да си повтаряш, изговаряш, докато го изкараш, вярвайте,  изкарването не става с един път.
 И знам, че тук всички са силни , идеални, с хармонични семейства, за пример. Някои не са и  го нямат това ,извоюват си го.
Не се раждаме еднакви, не растем при еднакви условия, промената е  постепенна. Да не правим Злодеида  злото.