За любителите на корейски и китайски сериали – Тема 21

ИСТОРИЯ НА КРАСОТАТА НА ЮЖНА КОРЕЯ
Лукизъм и олджан
Представете си, че сте на пет години. Все още не сте тръгнали на училище, но вече знаете какво е фон дьо тен, тинт за устни и кой е правилният ъгъл за селфи. Може би това звучи като преувеличение, но в Южна Корея пазарът на детска козметика се разраства толкова бързо, че някои компании произвеждат цели линии грим, предназначени за малки момичета.
Но как корейското общество стигна дотам, че тревогата за външния вид започва още преди първото посещение в училище? За да разберем това, нека за кратко се върнем назад в историята на Южна Корея, а след това ще преминем в настоящето.
За няколко столетия Корея изминава пътя от изолирано кралство до една от най-конкурентните капиталистически държави в света. Тези политически промени преобразяват обществото, а това от своя страна оказва влияние върху представите за женската красота.
Нека започнем от епохата Чосон. Не е изненадващо, че идеалите за красота в затворената Корея значително се различават от съвременните. В основата на обществения морал на Чосон стои конфуцианството. Смята се, че женската добродетел се отразява пряко върху външността ѝ. От жената се очакват скромност, послушание и преданост към семейството.
Чосон е време на голямо благородство. Поне на думи.
Разбира се, през епохата Чосон съществуват собствени естетически идеали. Например така нареченото правило на трите. Първо са трите бели: бяла кожа, бели зъби и бели ръце. Следват трите черни: катраненочерна коса, черни вежди и тъмни ириси. И накрая са трите червени: румени бузи, червени устни и нокти с прасковен оттенък.
Освен това бялата кожа символизира чистота и висок социален статус. Жената с такава кожа очевидно не е трябвало да работи под палещото слънце. Затова светлата кожа се свързва с богатството и принадлежността към привилегированите обществени слоеве.
Според конфуцианската философия тялото се възприема като дар, получен от родителите. Всякакви опити за неговото изменение се смятат за нарушение на моралните норми. Строго се осъждат подстригването на косата и нанасянето на ярък грим. Силно гримираното лице по-скоро се свързва с куртизанките.
Хората в Чосон са убедени, че човек трябва да съществува в абсолютна хармония с природата. Природата се превръща в своеобразна мерна единица за женската красота.
Красивите лица често се сравняват с пълна луна, цвете или бял нефрит. Тънките, извити като върбов лист вежди се смятат за красиви, а малките устни се сравняват с череша.
И може би много хора днес ще се изненадат, но идеалът са тесните, продълговати очи с почти незабележима гънка на клепача. Това, което днес мнозина биха възприели като необичайно, в миналото е било напълно нормално.
В представите на хората от Чосон разцветът на женската красота настъпва приблизително между шестнадесетата и осемнадесетата година. Като цяло се предпочитат крехкостта и миниатюрността.
Представите за красота се променят през петте столетия на съществуването на Чосон и могат да се различават в зависимост от периода и региона. Много от тези представи обаче се запазват в продължение на векове.
В края на деветнадесети век Корея е изправена пред огромни промени.
Колониална Корея
Японският колониален период се превръща за Корея във време на болезнени промени. Кръвопролитията, насилието и жените за утеха, чиято възраст варира между дванадесет и двадесет години, и до днес остават незаздравяла рана за корейското общество.
Заедно с политическия гнет японците внасят в страната ускорена модернизация. В държава, която едва в края на деветнадесети век започва активно да взаимодейства с външния свят, все по-големи количества японски, американски и европейски стоки започват да навлизат на пазара. Заедно с тях пристигат женски списания, реклами на козметика и облекло.
Нарастващата грамотност сред корейските жени, а и просто ярките изображения, създават търсене на списания. Докато ги прелистват, момичетата постепенно възприемат нови за тях представи за външността, женствеността и начина на живот.
Тези промени са особено забележими сред младите жени в градовете. Те все по-често се отказват от традиционното облекло в полза на по-къси и вталени европейски рокли. Освен това започват да променят телата, дадени им от родителите, като отрязват дългите си коси и си правят къси прически тип каре.
В пресата все по-често се появяват образи на така нареченото модерно момиче. Любимото занимание на тези модерни момичета е да посещават кафенета, понякога без мъжки придружител. Те са своенравни и се стремят към по-голяма самостоятелност.
За едни съвременните момичета са символ на прогреса, докато за други са въплъщение на моралния упадък и отказа от традиционните ценности. По същото време, на фона на развитието на масовата култура, собствени версии на модерното момиче се появяват в много части на света.
Ускорената модернизация означава и постепенно изменение на отношението към козметиката. Ако през епохата Чосон гримът се свързва преди всичко с културата на кисен, през колониалния период козметиката постепенно се превръща в част от ежедневието.
През 1916 година на пазара излиза първата масово произвеждана корейска пудра, наречена Паккабон. Нейната популярност показва, че красотата се превръща в стока за масово потребление, а самата Корея все по-дълбоко се включва в новата потребителска култура.
Историята на Паккабон обаче не завършва особено щастливо. След известно време пудрата е изтеглена от производство, след като в състава ѝ е открито олово.
Японският колониализъм приключва с края на Втората световна война. Това обаче не води до очакваната стабилност на Корейския полуостров. Този път страната се оказва в зоната на сблъсък на интересите на две свръхсили - Съединените щати и Съветския съюз. В крайна сметка това води до разделянето на Корея и началото на Корейската война.
След края на войната Южна Корея се оказва в тесен контакт с американската политическа и икономическа система. От този момент нататък представите за красота в Южна Корея започват да се развиват под силно американско влияние.
За пластичната хирургия в Корея се знае още преди началото на американското присъствие. Някои японки и дори самите корейки използват подобни услуги. Това обаче са само отделни случаи.
А коя процедура започва бързо да набира популярност в следвоенния период? Ако сте отговорили „блефаропластика“, не грешите.
Популяризирането на тази операция някои изследователи свързват с името на американския пластичен хирург Дейвид Милард. През петдесетте години Милард е изпратен в Корея, за да помага на пострадалите по време на войната. Той обаче не се занимава единствено с реконструктивна хирургия.
Сред неговите пациентки, както се съобщава, има и корейки, занимаващи се с проституция, чиито услуги използват американски военнослужещи. Други негови клиентки са така наречените „военни невести“ - корейки, които се омъжват за американски войници и се преместват в Съединените щати.
Много от тях се стремят по-лесно да се впишат в новото общество и външно да се доближат до хората около себе си.
Разбира се, доктор Милард не създава сам за няколко години нов стандарт за красота за милиони корейки. Неговата история обаче позволява да се види как функционира американското влияние по това време.
Разбира се, още преди появата на практиката на блефаропластиката има корейки с естествена гънка на клепача. В известните източници от епохата Чосон обаче двойният клепач не се посочва като отделен признак на женската красота.
Промените не се случват само в кабинетите на хирурзите. На първо място новата представа за красота се утвърждава чрез рекламата, списанията и медиите.
Още през петдесетте и началото на шестдесетте години в рекламите на южнокорейските марки все по-често се появява нов образ. Идеалните жени често са представяни от бели американски модели.
Постепенно дори корейските актриси, които участват в реклами, започват да бъдат представяни според западния идеал. Големи очи с двойна гънка на клепача и по-изразени, остри черти на лицето се превръщат в желан образ.
И тук се появява парадоксът. Женското тяло става все по-видимо в рекламата, но самата жена не получава особена свобода. Тя продължава да бъде представяна като тиха, покорна и пасивна.
Външността се променя, но очакванията към женствеността остават удивително познати.
Разбрахме влиянието на Запада, но как всъщност се развива корейската козметична индустрия?
До началото на шестдесетте години около осемдесет процента от козметиката, продавана в Южна Корея, е вносна. За много корейски жени по това време вносната козметика остава лукс.
Всичко започва да се променя, когато президентът Пак Чонхи, който идва на власт, поставя страната на пътя на ускорената индустриализация и ограничава продажбата на чуждестранни стоки. Вносната козметика започва да изчезва от магазините, а мястото ѝ заемат местни продукти.
От този момент корейските марки започват да придобиват истинска сила.
Един от примерите е марката, известна днес като Amorepacific, която има доста трогателна история. Нейният основател черпи опит от своята майка, която още през тридесетте години приготвя масла за коса в собствената си кухня. Една обикновена домакиня от района на днешна Северна Корея в крайна сметка отглежда сина, който създава най-големия козметичен гигант в страната.
При президента Пак Чонхи обаче не всичко е толкова приветливо. Неговата политика не се ограничава само до подкрепа на местното производство.
Скоро той обявява движение за „проста“ или практична мода. На държавните служители и гражданите се препоръчва да се откажат от обемните ханбоки в полза на по-практично и по-евтино работно облекло. Междувременно хиляди млади жени започват работа във фабриките и се превръщат в една от основите на корейската индустриализация.
През 1973 година режимът забранява модните ревюта. На мъжете е забранено да носят дълги коси, а дължината на женските поли е ограничена.
Според идеологията на президента прекомерното внимание към външността се възприема като нещо, което отвлича хората от основната цел - националното икономическо развитие.
Именно при тези ограничения на сцената се появяват така наречените „фабрични момичета“. Работничките във фабриките, лишени от традиционните възможности за сам себеизразяване, намират свобода в грима.
Въпреки забраните те продължават да гледат филми, да четат модни списания и да си ги разменят. Посещават салони за красота и универсални магазини.
При тези строги условия те използват достъпните им дрехи и козметика като начин да заявят себе си. Подобно на ранните модерни момичета, фабричните момичета използват козметиката като средство за тих бунт.
Към края на седемдесетте години броят на телевизорите и степента на използване на телевизията в домакинствата значително се увеличават. Това означава, че рекламата на козметика вече влиза директно в домашното ежедневие.
Красотата започва да се рекламира още по-агресивно.
Например Amorepacific без особено притеснение казва на своите потребителки, че жената е прекрасна, но не всички жени са красиви, защото съвременната красота се създава не от природата, а от грима.
Ако през петдесетте години идеалната жена в рекламите често е американка или корейка с американски външен вид, през седемдесетте ситуацията постепенно започва да се променя.
Изследователите отбелязват, че сексуализираните послания и откровено западната естетика постепенно отстъпват на заден план. Вместо тях в рекламите се появяват все повече образи, които се опитват да съчетаят модерността с представите за традиционна корейска женственост.
Освен това от седемдесетте до средата на деветдесетте години в Южна Корея едновременно съществуват няколко идеала за красота: младост, зряла елегантност, индивидуалност и сексуалност. Всички те могат едновременно да присъстват в рекламите.
Представата за привлекателността става по-разнообразна, а козметичната индустрия продължава да расте заедно с новото поколение потребителки.
Но докато рекламата продава на жените нови идеали, страната преживява много по-мащабни промени.
Президентът Пак Чонхи е убит при покушение, но икономическата му политика не се оказва напразна. Само за няколко десетилетия Южна Корея изминава пътя от една от най-бедните държави в света до страна с бързо развиваща се икономика.
Този период дори получава собствено име - „чудото на река Хан“.
Нов етап започва след азиатската финансова криза от 1997 година.
Само допреди няколко години уверено растящата икономика се сблъсква със сериозен шок. Тези резки промени, случили се за толкова кратък период, няма как да не се отразят както върху обществото, така и върху индустрията за красота.
В условията на икономическа нестабилност компаниите започват да продават козметиката не толкова чрез обещанието за лукс и мечта, колкото чрез практическите качества на продукта.
Рекламите все по-често говорят за състава на продуктите, ефективността на съставките и доказаните резултати.
Едновременно с това в обществото набира популярност културата на благосъстоянието, тоест стремежът към здравословен и хармоничен начин на живот.
На преден план вече не са толкова сексуалността и блясъкът, колкото младостта, здравето, чистата кожа и естественият външен вид.
Именно през този период започват да се оформят много от характерните черти на съвременната корейска красота. Утвърждава се култът към грижата за кожата, манията по превенцията на стареенето и представата, че младостта трябва да бъде запазена възможно най-дълго.
Ако по-рано козметиката против стареене се свързва предимно с жени на по-зряла възраст, към началото на две хилядната година кремове против бръчки започват да се рекламират дори на жени в началото на двадесетте им години.
Но дали корейското общество действително е станало толкова обсебено от външността само защото е било подведено от рекламата?
Ако всичко беше толкова просто, историята щеше да бъде много по-лесна за обяснение.
Кризата от 1997 година допринася за засилването на конкуренцията между хората. Постъпването в престижен университет започва да се възприема като въпрос на живот и смърт. От него зависят бъдещите доходи, социалният статус и дори перспективите за брак.
Родителите започват да влагат огромни средства в образованието на своите деца. Цялото общество се оказва въвлечено в постоянна надпревара.
На този фон външността започва да се възприема като още един ресурс в борбата за оцеляване.

Заради кризата, която връхлита страната, и дълговете, които държавата натрупва, продажбата на техника от гиганти като Samsung, Hyundai и LG вече не е достатъчна, за да покрие напълно нуждите на бюджета.
Необходимо е да бъде намерен нов източник на приходи.
Ограниченията, наложени от Съединените щати върху разработването и продажбата на собствена военна техника, неочаквано насочват историята в съвсем друга посока.
Още преди началото на кризата корейските държавни служители стигат до извода, че един популярен блокбастър може да донесе на страната толкова приходи, колкото продажбата на повече от един милион корейски автомобила.
Затова страната започва да залага на износа на култура.
И, изненадващо, това проработва.
Първо корейските телевизионни драми покоряват Китай, Япония и страните от Югоизточна Азия, а след това достигат и до самата люлка на глобализацията - Запада.
Така се появява Халлю, или корейската вълна.
Заедно с драмите постепенно набира популярност и корейската поп музика. В този жанр външният образ е почти толкова важен, колкото и самата музика.
Увеличава се и влиянието на корейската козметична индустрия.
Разцветът на Халлю съвпада изключително добре с развитието на интернет. За феновете това е идеална среда. Появяват се местни и чуждестранни фенклубове, форуми и онлайн общности, а корейската вълна започва да се разпространява почти самостоятелно.
Към десетте години на двадесет и първи век за нея вече знае почти целият свят.
Но интернет създава не само фенски общности.
В началото на две хилядните години там се появяват първите инфлуенсъри на интернет епохата. Терминът „олджан“ буквално означава „най-добро лице“ или „красиво лице“.
Преди това подобно нещо е било трудно за представяне. Обикновени тийнейджъри започват да стават популярни просто защото публикуват свои снимки в интернет, а главният съдия се оказва погледът на останалите хора.
Този феномен трудно може да бъде наречен пълноценна субкултура, защото зад него не стои някаква конкретна идеология, освен стремежа да изглеждаш красив и добре поддържан.
Социолозите обаче отбелязват, че движението на олджаните е и опит на младите хора да създадат пространство без постоянния контрол на възрастните - място, в което могат да общуват при свои собствени условия.
И тук неволно отново си спомняме за модерните момичета от миналото, които също се опитват да се дистанцират от ролите, наложени им от обществото.
С течение на времето олджаните стават толкова забележима част от корейската култура на две хилядните години, че самата дума попада в речниците.
По телевизията се появяват предавания, в които популярни олджани се състезават по красота, а самите те все по-често са канени в програми, посветени на модата и външния вид.
Някои впоследствие стават актриси, модели, идоли или гримьори на знаменитости.
Олджаните често са критикувани за това, че засилват лукизма в съзнанието на младите хора. Те използват увеличаващи контактни лещи, рисуват така наречените „очички“, понякога редактират снимките си до неузнаваемост, а някои се обръщат и към козметични процедури и пластична хирургия.
Но доколко е справедливо да обвиняваме децата, ако самото общество ги е възпитало по този начин?
Популярността на актрисите и идолите с внимателно изградени образи и идеални лица дава на индустрията за красота невиждан тласък.
Заедно с козметиката все по-търсена става и пластичната хирургия.
В Корея започват да пристигат фенове, които искат не само да посетят страната, но и да променят външността си.
Друг фактор, който стимулира развитието на медицинския туризъм, са промените в южнокорейското законодателство, които позволяват на клиниките да рекламират услугите си пред чуждестранни пациенти.
Между болници, туристически компании и дори авиокомпании започват да се сключват сделки.
Пластичната хирургия се превръща в още един инструмент, който носи приходи на държавата.
Но пластичният бум засяга най-силно самите корейки.
Според статистиката около двадесет и пет процента от жените на възраст между деветнадесет и двадесет и девет години и тридесет и един процента от жените между тридесет и тридесет и девет години са се подлагали на пластични операции.
Тези показатели значително надвишават аналогичните данни за много други страни.
Много жени започват още в училищните си години.
Някои се ограничават до блефаропластика, докато други се решават на по-сложни операции, като корекция на челюстта или скулите.
За няколко столетия корейската жена успява да приеме много различни роли. Но винаги тялото ѝ символизира ценностите на съответната епоха: семейството, нацията, модерността и икономическия успех.
И накрая се появяват жени, които казват на всичко това: „Не“.
Така възниква движението „Escape the Corset“, което буквално означава „Избави се от корсета“.
Активистките започват публично да говорят за вредата от радикалния лукизъм. Те се отказват от козметиката, подстригват косите си късо или дори ги обръсват, освобождавайки се от стегнатия корсет на обществените очаквания.
Вместо подкрепа обаче много от тях се сблъскват с обиди, тормоз и критика, които отново са свързани с външността им.
Някои дори получават заплахи за живота си.
Когато гледаме съвременна Южна Корея, днес може да не забележим следите от конфуцианския манталитет на епохата Чосон.
Но ако се вгледаме по-внимателно, става очевидно, че са се променили формите, а не самата същност.
Някога на жената е било забранено да променя тялото си. Днес от нея често се очаква точно обратното.
Но едно нещо остава непроменено: необходимостта тялото ѝ да бъде поставено под контрол.
Въпреки че дълго време основният обект на този натиск са жените, днес логиката на лукизма се разпространява и върху мъжете.
Външността се превръща в универсално изискване на едно хиперконкурентно общество.
Разликата е само в това, че жените се сблъскват с този натиск много по-рано и в значително по-жестока форма.