Отговори
# 30
  • Мнения: 779
Много мерси за подкрепата мили мами.. Hugнаистина ми става по леко...явно трябва да реша,че всичко ще мине както трябва и наистина да мисля само положително.Сигурно съм изнервена,защото повярвайте, вече наистина нямам търпение да гушна бебо... Hug

# 31
ragdala s6m 2 p6ti.za s6galenie s 1 -ia beb4o ne mogahme da se vidim<po4ina sled ragdaneto>sled tova godina po k6sno rodih givo i zdravo momi4ence.i v dvata slu4aia imah mn.leki ragdania.nadiavam se i tova sega 3-to da mine taka leko.i v6preki vsi4ko mn.me e strah.naistina. ooooh!

# 32
  • Мнения: 5 391
Точно днес това дискутирах, не изпитвам никакъв страх, родих преди година, имам само прекрасни спомени.
Единствено бих се тревожила дали ще имам късмет да е толкова лесно както преди.

# 33
  • Мнения: 252
Вторият път ме беше страх, з-то знаех какво е Simple Smile, но честно-втория път е много по-лесно и бързо. Даже не ми се вярваше, че всичко мина толкова бързо. Успех!

# 34
  • София
  • Мнения: 17 592
Не ми се е случвало, но... Ами мислила ли си да смениш метода а раждане? Тогава поне страха ще е не повече от първия път - в смисъл, че пак няма да знаеш какво точно те очаква... Пък може да е за добро...

# 35
Моята разлика между двете раждания е 18 години. Второто си момиченце родих миналата година на 3.07., на 41 години бях, родих го нормално и само с един шев, за разлика от първия път, когато бях на 23 години. Всичко е много индивидуално, но си ме беше страх, колкото и да бях позабравила. Така, че страхът си е нещо нормално в една такава ситуация. Стискам ти палци и успех.

# 36
  • Мнения: 49
Родих преди 25дни секцио, но само защото след няколко часа болки и контракции и получено пълно разкритие се оказа, че бебето се е завъртяло и няма да може нормално раждане  ooooh!
Изпитах и болките, и секциото на гърба си и честно казано искам и второ дете, но от сега много ме е страх и не знам кога ще се навия...Рано ми е да го мисля, но наистина много ме е страх от второ раждане  Blush

# 37
  • Мнения: 3 478
Нямаше страх първият път, няма и сега. Вивка е много права, психическата нагласа е много важна.

# 38
  • постоянно
  • Мнения: 7 123
Мили момичета..наречете ме пъзла,но колкото повече наближава големия ден,толкова повече започвам да се шашкам.. Praynig
Дъщеря ми  съм раждала преди 8 години и беше доста зор..МОже би затова се страхувам..още ми е жив спомена от първото раждане..
Хем родих за 3 часа,но всичко бе предизвикано и много болеше..
Вие страхувате ли се и как се борите  с този страх..?Много чакаме бебо и с голяма любов..но как ще раждам незнам.. Praynig
защо не опиташ с епидурална така поне болката няма да усещаш?
Вили

# 39
  • Мнения: 2 950
Ами аз първия път умирах от страх - изкачаха ми очите от шубе. #Crazy #Crazy #Crazy Сега, като знам какво е, изобщо не ме е страх. Първото ми раждане беше много дълго и трудно, но сега поне знам какъв ще е резултатът. Преди само знаех, че нещо ме мъчи и как това нещо ще излезе от мен с тая огромна глава. Сега знам, че ще имам още две съкровища и нямам търпение да дойде моментът, в който ще ги гушна още на стола веднага след раждането...  Hug И като си представя колко горда и щастлива ще бъда, да не говорим за мъжа ми и каката - голям кеф. Мисли си такива работи.  Hug

# 40
  • Мнения: 75
и аз съм в това положение.много ми се иска второ дете но като си спомня първото и ме хваща страх.въпреки че много лесно и бързо мина.но като си спомня пред родилните болки и хич не ми се иска да ги изпитвам 2 път.не знам дали скоро ще се навия пак а много ми се иска

# 41
  • Мнения: 264
Първият път бях изпълнена с ентусиазъм как ще се справя, как ще шашна всички със самобладание и как всичко ще бъде идеално. Да, ама не. Започнах да раждам нормално, но доктора реши че раждането не вървяло достатъчно бързо и ме резнаха. Защо, това е отделна тема. Втория път направо умирах от страх, защото знаех какво ме чака - пак секцио. Не ме беше страх точно от самата операция, щото си под упойка, бяха ми отвратителни всички процедури преди и след това. Радвам се, обаче, като чета тук че има много майки за които раждането е било това, което трябва да бъде,  огромна радост и щастие.  Hug Пожелавам ти всичко да мине и да се радваш на едно прекрасно бебче.  Heart Eyes

# 42
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Успокоявах се, че ще имам Епидурална и ще родя по-бързо и лесно. Така и стана.

# 43
Аз пък и при второто и третото раждане бях сравнително спокойна.Всъщност болките изобщо не ме плашеха, по скоро ме беше страх дали всичко с децата ще е наред.Спокойно, няма от какво да се плашиш, раждането е един съвсем естествен процес

# 44
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 485
И аз бях по- спокойна при второто раждане. Въпреки че първото беше кошмарно- дълго, болезнено, епизиотомия и т.н. Бях настроена много положително, всичко, което исках е да си гушна детето.
По- скоро първият път ме беше страх от неизвестното. За второто раждане си мислех, че няма начин да е по- зле  Grinning Така и беше.

Общи условия

Активация на акаунт