това ли значи наистина?на снимката да присъства стикера?
тогава няма начинда изпълня условието...Аз все пак заделих някои снимки, които могат да послужат за нещо...
- Публикувана: 9 май 2007, 12:41 ч.
- Последно мнение: 29 ноем. 2009, 13:54 ч.
Изпратете вашите истории за кърмене!
Аз все пак заделих някои снимки, които могат да послужат за нещо...
Еййййййййй, благодаря ти за бързият и точен отговор ,надявам се занапред да се радвам на същата отзивчивост.... 
Аз ..сега пиша ,защото имахме дъъълга разходка с бебките,кърмене навън на 30 градуса и после пак по парковете ,докато се приберем и станало време за къпане ,и после хайде по леглата ...На всичко отгоре и чистих и вечеря за каката ,е, сега ще седна на спокойствие и аз да хапна нещо 
Приятна вечер и благодаря пак........
Аз ..сега пиша ,защото имахме дъъълга разходка с бебките,кърмене навън на 30 градуса и после пак по парковете ,докато се приберем и станало време за къпане ,и после хайде по леглата ...На всичко отгоре и чистих
и вечеря за каката ,е, сега ще седна на спокойствие и аз да хапна нещо Приятна вечер и благодаря пак........
Открих тази полезна статия за кърменето, когато си с изкуствено увеличени гърди: "Breast Implants and Breast Feeding".
Статията е на английски, но в сайта си има и Гугъл-преводачка и се разбира.
http://beautystyleandhealthcare.blogspot.com/2008/08/breast-impl … east-feeding.html
Статията е на английски, но в сайта си има и Гугъл-преводачка и се разбира.
http://beautystyleandhealthcare.blogspot.com/2008/08/breast-impl … east-feeding.html
Ха, събирате истории 
Да взема да напиша една... тя Бу я знае, но вече мога да я обогатя и разтегля в 3-те години кърмене 
Между другото, Бу, очаква ме ново предизвикателство - живот и здраве в края на февруари 2009 ще имам още едно кърмаче, чакам го с нетърпение и със сигурност ще стана отново редовен писател и читател тук.
Да взема да напиша една... тя Бу я знае, но вече мога да я обогатя и разтегля в 3-те години кърмене Между другото, Бу, очаква ме ново предизвикателство - живот и здраве в края на февруари 2009 ще имам още едно кърмаче, чакам го с нетърпение и със сигурност ще стана отново редовен писател и читател тук.
Бяла стая... Непозната миризма на дезинфектанти... Пареща болка и неконтролируема радост, заради случилото се преди два часа.
Роди се най-накрая! Дългото чакане свърши. Моето ангелче вече дишаше само, плачеше и спеше. Засега знаеше само това да прави. Но за двучасово новородено и това беше нещо. Исках да се обърна на една страна и да го погледам, но не можех да се завъртя – шевовете изгаряха от болка.
Завъртях само глава и го загледах. Приличаше ми на мене, на братовчед ми, на свекър ми... И беше събрало в себе си цялата ми любов. Искаше ми се да го взема, но не можех да помръдна от болка.
Добре, че след малко влезе мъжа ми. Гледаше го с интерес и пазеше дистанция, защото не искаше да го замърси по никакъв начин.
Стана въпрос за храненето. Нищо не знаех и попитах акушерката какво да купим за бебето, за хранене. Кашичка ли, мляко ли... Изгледа ме странно, с присмех, с поглед, който почти не издържах. Какво нередно питахме толкова? Мъжът ми предположи, че не бива да се внася млякото отвън, защото няма да е стерилно. Акушерката ни изгледа бясно. Развика се на мене – как може да тръгна да раждам и да не си подготвя гърдите за кърмене! (За какво???) Как може да не се поинтересувам от тези неща! (Не разбирам нищо, за какво ми говори тя!!!). Акушерката ядосано обърна гръб и напусна стаята.
Мъжът ми се почеса по врата, постоя от крак на крак и си замина.
Останах сама и бебето се разплака. Силно, неистово, раздиращо. Не знаех какво да правя, защо ли плачеше? Предполагах, че е гладно.
Родилката от другото легло раждаше за втори път. Предния път, когато била първескиня, като мене, раждала в друга болница. Там обяснявали какво, как и кога се прави. Нагласи ме да „седна” в леглото, подаде ми бебето и почна да ми обяснява. Бебето засука веднага и тя самата се зарадва. Остави ме с него и каза да го оставя да се насуче. То сука доста, но като го оставих в леглото му, пак се разплака. Взех го отново, за да не нарушава тишината на етажа. Изкарах така цялата нощ...
И следващия ден...
И следващата нощ...
И целия ми престой в болницата...
Имах бебе, което обичаше да похапва. Кърмата ми тъкмо се регулираше и то си хапваше честичко. Но това никой не ми го обясни тогава. А аз не знаех – не се бях поинтересувала!
От болницата отидох направо в дома на майка ми. Всеки път ме гледаше като кърмя, следеше стриктно храненето на бебето да става на 3 часа, без да нарушаваме режима, настояваше, че имам нехранителна! кърма и, че бебето плаче от глад. Наливаше ме с боза, вафли, мляко, много храна, кромид лук и не знам още какво си. Караше ме да цедя няколко капки (предната кърма) и ми сочеше колко водниста и слаба е кърмата ми, не ме остави, докато на 20-я ден не дадохме допълнително НАН. Веднъж, след като му го дадохме, тя не се спря да дава и без мое знание – НАН-а бил по-хранителен, по-витаминозен, по-засищащ. Кърмата ми не ставала за нищо. През следващия месец НАН-а стана основно хранене, а кърменето ми – нещо рядко. Бебето дори повръщаше след кърменето.
На 50-я ден от раждането, майка ми ме превърза през гърдите. Стегна ме силно с една платнена пелена, ползвана преди години от друго бебе, и каза в продължение на няколко дни да не пия течности и да избягвам да се храня. Същата седмица накупих от аптеката няколко хранителни шишета и биберони и изкуственото хранене започна.
Скоро, след като се успокои, че няма опасност да „преча” на детето си с кърма, майка ми измести НАН-а с кис.мляко, разредено. Бебето беше на два месеца. Сложи му и захар.
На два месеца и половина му предложи първата кашичка – кисело мляко с чаени бисквитки. И много захар. Така било по-хранително.
На три месеца му бе предложено и първото пюре с месо – пуешко. Седмица по-късно – заешко, а после и пилешкото. Веднъж, след като бе въведено пилешкото, не закъсня и пилешката супа. Майка ми си отдъхна. Най-накрая детето „порасна”. Сега щяхме да му даваме да яде всичко! Нощните шишета с кисело мляко и мноооооого захар не се брояха.
С огромно съжаление се сбогувах с гълъбчето ми (беше само на три месеца), и се прибрах в столицата. Наложи се да се върна на работа, немислимо беше да преживявам с майчинството – имах ипотека на мое име. Мъжът ми работеше двойно повече, само и само да свършим по-бързо с ремонта и да приберем бебето при нас. Майка ми остана в провинцията, с бебето. Колкото и трудно да й беше, пое отговорността да ми помогне. Разчитах изцяло на нейните познания, беше отгледала мен, сестра ми, племенничките ми – нямаше начин да не се справи. Не можеше да сбърка с моето дете!
Ходех на работа всекидневно, гледах си задълженията и отговорностите, но някъде в мен нещо все мислеше за него, за детето ми. И не спирах да звъня по два, по три пъти на ден – да чуя как е.
Един ден, на работата, се присетих да купя нещо на бебето. Не помня точно какво беше, но можеше да се поръча само в интернет-магазините. Влязох и пуснах търсачката. Отпрати ме към детски електронен магазин, обвързан с майчин форум. Наложи се да се регистрирам, въпреки, че не ми се искаше, не ми се отделяше това време. Но го направих. И така, без да го желая особено, вече бях регистрирана във форума... И никога не го посетих повече...до след една година, когато ми се наложи пак да потърся нещо, отново свързано с детето ми.
Имах доста време за убиване и реших да поразгледам форума. Една мама питаше дали да се превръзва – щяла да отбива. С удоволствие и услужливост й обясних как става, как е било при мен и публикувах отговора си. След което бях нападната от кърмачките във форума. Ама как, ама защо, наистина ли съм го направила - не вярваха, че някой все още го прави това, обясняваха ми безмислието и риска, който се криеше. Даваха ми препратки към други теми и разни лекции. Но нямах време да чета.
След време попаднах на тема за захранването. Разказах нашия опит. Резултатът беше същия.
Третата тема, в която бях нападната, беше за сядането. Александър го сложихме да седне на три месеца.
Спрях да публикувам отговори. Започнах само да чета и за отрицателно време ми настръхнаха косите – слагането в проходилка на четири месеца, пресните яйца във водата, неспирното наливане с боза, сокове, които се разреждат, захарта в морковения сок, всекидневният варен жълтък, даван от три месечна вързраст и сякаш всичко, което бяхме правили с МОЕТО дете, беше неправилно и рисково. Едно притеснение се засили в мене, започнах неспирно да плача всяка нощ у нас, дадох доста зор на мъжа ми и когато стана на една година и седем месеца, Александър се прибра у дома. Беше 1 часа през нощта, когато колата спря пред блока. Докарахме си го у нас, най-накрая!
На другия ден, в 7 часа сутринта го събудих, изкъпах, облякох го и тръгна на ясла.
Вече бяхме едно истинско семейство – заживяхме заедно!!!
Започнах да се грижа за качествената храна на детето си, въпреки че не можех да бъда 100% сигурна в храната, която ядеше в яслата...
Измина време и Александър стана на почти три години. Решихме, че искаме второ дете. Заченах от раз и се радвах на двете чертички от теста за бременност. Споделих първо със секретарката ни – най-добра приятелка. Тя ми напомни веднага да започна да чета във форума. Бях забравила за него, но реших да почета отново там.
Още същия ден влязох и веднага няколко теми грабнаха вниманието ми. Включих се. Започнах приятни разговори с мамите от цяла България. Споделяхме съвети, опита си, грешките си... За месец научих няколко пъти повече неща, отколкото за годините, на които беше Александър плюс деветте месеца бременност с него. Пристрастих се към форума. Започнах да го отварям все по-често. Разменях дори лични съобщения с някои мами. Намерих приятели, които да питам и на чийто отговори да разчитам.
От тема на тема, прехвърлиха ме момичетата към другия подфорум – „Кърмене и захранване”. Не ми се „ходеше” там, кърменето ми беше далечно, непознато, несвойно. Започнах с няколко теми. Четях и не вярвах. Продължих с още, и още, и още. Безсънните ми бременни нощи се занизаха в кърмаческия форум. Всяка изчетена тема ме амбицираше да кърмя. Почувствах се майка, в мен се разгори огромно желание да съм естествена жена, да кърмя и обичам детето си, да направя най-доброто за него, да съм красива кърмачка отстрани погледнато. Няколкото нощи пред компютъра ме досъсипаха. От екрана трудно се четеше, а и работех от сутрин пред него.
Разпечатах си всички лекции. Прочетох ги веднъж, копирах ги, сортирах ги, пак ги прочетох, подредих ги подред и си разпечатах книжка за кърменето. Стана жестока! Започнах да я чета отново. Всеки път, когато спирах да я чета, я слагах в сака за родилното - не исках в бързината с контракциите да я забравя вкъщи. Щеше да ми е настолна след раждането. (В интерес на истината, контракциите ме свиха у нас, на леглото, - бях полегнала и четях същата книга ...)
Купих си помпа, стерилизатор за частите на помпата, силиконови зърна, подплънки, щитове и прочие... Не можах да подготвя предварително зърната си за кърмене, защото ми предизвикваха контракции. Просто зачаках - амбицирана, уверена и непоколебима!
Като цяло, бремеността с Момчил мина много по-трудно от първата. Беше тежка бременност, трудно я изкарах, имаше много странични ефекти, но в крайна сметка – свърши. Бебето се роди живо и здраво, едричко и сладичко. И добре похапващо!
Качиха ме в същото отделение, същата стая, другото легло, същата акушерка се оказа на смяна. Даде ми детето, аз си го взех и го сложих на гърдата. И тогава я погледнах с онзи поглед, с който тя ме погледна преди години – мен, невежата първескиня!
Започнах кърмене на детето си – правех всичко, както пишеше в книгата ми. Питах момичетата във форума, пак четях, пак споделях проблемите си, ходехме редовно на консултация с бебето, минах през рагади, болки, регулиране на кърмата, недостиг на кърма, колики, цедене, събиране на мляко като бучка (но не и мастит!) и разни още такива.
Сега, 14 месеца по-късно, все още се кърмим. Като се обърна назад и си спомня за тези месеци, имам чувството, че всичко това само ми помогна да надрасна себе си и всичко друго - лошо и неприятно, което ми се е случвало. Това са именно нещата, които ме сближиха с моето дете, нещата които ме накараха да се почувствам горда майка, истинска жена, всеотдаен родител, и най-вече привилегирована кърмачка!
Всички жени, които имат възможността да кърмят, и го правят, са богопомазани. Това е привилегия, която не бива да бъде нито отнемана, нито отхвърляна по никакъв начин. Раждането на детето е свързано повече с физическото усилие, оставило дори неприятен спомен у някои жени. Истинската наслада на майчинството, истинската нега, блаженството, красотата на младата жена - родилката, се крият именно в кърменето – в тази непоклатима връзка между майката и детето. Природната сила на кърменето – това велико чудо, е неоспорима. Чарът на кърмачката, също.
Усещането за пълноценност, за здраве, щастие и близост е неописуемо само по себе си. Бъдете щастливи, кърмещи майки!
И вие, бременни майчета – не забравяйте да кърмите бебетата си, след като се родят. Помнете, че дори и в нашата малка държава има кой да ви подаде ръка и да ви обясни всичко за кърменето и за привилегиите, които ще изпитате от него. Само попитайте и момичетата са насреща. Просто не забравяйте да ги попитате. А те знаят доста. И ще ви разкажат с любов. За да бъдете вие по-стойностни и по-пълноценни за вашите бебета, отглеждани с безкрайна майчина любов.
Роди се най-накрая! Дългото чакане свърши. Моето ангелче вече дишаше само, плачеше и спеше. Засега знаеше само това да прави. Но за двучасово новородено и това беше нещо. Исках да се обърна на една страна и да го погледам, но не можех да се завъртя – шевовете изгаряха от болка.
Завъртях само глава и го загледах. Приличаше ми на мене, на братовчед ми, на свекър ми... И беше събрало в себе си цялата ми любов. Искаше ми се да го взема, но не можех да помръдна от болка.
Добре, че след малко влезе мъжа ми. Гледаше го с интерес и пазеше дистанция, защото не искаше да го замърси по никакъв начин.
Стана въпрос за храненето. Нищо не знаех и попитах акушерката какво да купим за бебето, за хранене. Кашичка ли, мляко ли... Изгледа ме странно, с присмех, с поглед, който почти не издържах. Какво нередно питахме толкова? Мъжът ми предположи, че не бива да се внася млякото отвън, защото няма да е стерилно. Акушерката ни изгледа бясно. Развика се на мене – как може да тръгна да раждам и да не си подготвя гърдите за кърмене! (За какво???) Как може да не се поинтересувам от тези неща! (Не разбирам нищо, за какво ми говори тя!!!). Акушерката ядосано обърна гръб и напусна стаята.
Мъжът ми се почеса по врата, постоя от крак на крак и си замина.
Останах сама и бебето се разплака. Силно, неистово, раздиращо. Не знаех какво да правя, защо ли плачеше? Предполагах, че е гладно.
Родилката от другото легло раждаше за втори път. Предния път, когато била първескиня, като мене, раждала в друга болница. Там обяснявали какво, как и кога се прави. Нагласи ме да „седна” в леглото, подаде ми бебето и почна да ми обяснява. Бебето засука веднага и тя самата се зарадва. Остави ме с него и каза да го оставя да се насуче. То сука доста, но като го оставих в леглото му, пак се разплака. Взех го отново, за да не нарушава тишината на етажа. Изкарах така цялата нощ...
И следващия ден...
И следващата нощ...
И целия ми престой в болницата...
Имах бебе, което обичаше да похапва. Кърмата ми тъкмо се регулираше и то си хапваше честичко. Но това никой не ми го обясни тогава. А аз не знаех – не се бях поинтересувала!
От болницата отидох направо в дома на майка ми. Всеки път ме гледаше като кърмя, следеше стриктно храненето на бебето да става на 3 часа, без да нарушаваме режима, настояваше, че имам нехранителна! кърма и, че бебето плаче от глад. Наливаше ме с боза, вафли, мляко, много храна, кромид лук и не знам още какво си. Караше ме да цедя няколко капки (предната кърма) и ми сочеше колко водниста и слаба е кърмата ми, не ме остави, докато на 20-я ден не дадохме допълнително НАН. Веднъж, след като му го дадохме, тя не се спря да дава и без мое знание – НАН-а бил по-хранителен, по-витаминозен, по-засищащ. Кърмата ми не ставала за нищо. През следващия месец НАН-а стана основно хранене, а кърменето ми – нещо рядко. Бебето дори повръщаше след кърменето.
На 50-я ден от раждането, майка ми ме превърза през гърдите. Стегна ме силно с една платнена пелена, ползвана преди години от друго бебе, и каза в продължение на няколко дни да не пия течности и да избягвам да се храня. Същата седмица накупих от аптеката няколко хранителни шишета и биберони и изкуственото хранене започна.
Скоро, след като се успокои, че няма опасност да „преча” на детето си с кърма, майка ми измести НАН-а с кис.мляко, разредено. Бебето беше на два месеца. Сложи му и захар.
На два месеца и половина му предложи първата кашичка – кисело мляко с чаени бисквитки. И много захар. Така било по-хранително.
На три месеца му бе предложено и първото пюре с месо – пуешко. Седмица по-късно – заешко, а после и пилешкото. Веднъж, след като бе въведено пилешкото, не закъсня и пилешката супа. Майка ми си отдъхна. Най-накрая детето „порасна”. Сега щяхме да му даваме да яде всичко! Нощните шишета с кисело мляко и мноооооого захар не се брояха.
С огромно съжаление се сбогувах с гълъбчето ми (беше само на три месеца), и се прибрах в столицата. Наложи се да се върна на работа, немислимо беше да преживявам с майчинството – имах ипотека на мое име. Мъжът ми работеше двойно повече, само и само да свършим по-бързо с ремонта и да приберем бебето при нас. Майка ми остана в провинцията, с бебето. Колкото и трудно да й беше, пое отговорността да ми помогне. Разчитах изцяло на нейните познания, беше отгледала мен, сестра ми, племенничките ми – нямаше начин да не се справи. Не можеше да сбърка с моето дете!
Ходех на работа всекидневно, гледах си задълженията и отговорностите, но някъде в мен нещо все мислеше за него, за детето ми. И не спирах да звъня по два, по три пъти на ден – да чуя как е.
Един ден, на работата, се присетих да купя нещо на бебето. Не помня точно какво беше, но можеше да се поръча само в интернет-магазините. Влязох и пуснах търсачката. Отпрати ме към детски електронен магазин, обвързан с майчин форум. Наложи се да се регистрирам, въпреки, че не ми се искаше, не ми се отделяше това време. Но го направих. И така, без да го желая особено, вече бях регистрирана във форума... И никога не го посетих повече...до след една година, когато ми се наложи пак да потърся нещо, отново свързано с детето ми.
Имах доста време за убиване и реших да поразгледам форума. Една мама питаше дали да се превръзва – щяла да отбива. С удоволствие и услужливост й обясних как става, как е било при мен и публикувах отговора си. След което бях нападната от кърмачките във форума. Ама как, ама защо, наистина ли съм го направила - не вярваха, че някой все още го прави това, обясняваха ми безмислието и риска, който се криеше. Даваха ми препратки към други теми и разни лекции. Но нямах време да чета.
След време попаднах на тема за захранването. Разказах нашия опит. Резултатът беше същия.
Третата тема, в която бях нападната, беше за сядането. Александър го сложихме да седне на три месеца.
Спрях да публикувам отговори. Започнах само да чета и за отрицателно време ми настръхнаха косите – слагането в проходилка на четири месеца, пресните яйца във водата, неспирното наливане с боза, сокове, които се разреждат, захарта в морковения сок, всекидневният варен жълтък, даван от три месечна вързраст и сякаш всичко, което бяхме правили с МОЕТО дете, беше неправилно и рисково. Едно притеснение се засили в мене, започнах неспирно да плача всяка нощ у нас, дадох доста зор на мъжа ми и когато стана на една година и седем месеца, Александър се прибра у дома. Беше 1 часа през нощта, когато колата спря пред блока. Докарахме си го у нас, най-накрая!
На другия ден, в 7 часа сутринта го събудих, изкъпах, облякох го и тръгна на ясла.
Вече бяхме едно истинско семейство – заживяхме заедно!!!
Започнах да се грижа за качествената храна на детето си, въпреки че не можех да бъда 100% сигурна в храната, която ядеше в яслата...
Измина време и Александър стана на почти три години. Решихме, че искаме второ дете. Заченах от раз и се радвах на двете чертички от теста за бременност. Споделих първо със секретарката ни – най-добра приятелка. Тя ми напомни веднага да започна да чета във форума. Бях забравила за него, но реших да почета отново там.
Още същия ден влязох и веднага няколко теми грабнаха вниманието ми. Включих се. Започнах приятни разговори с мамите от цяла България. Споделяхме съвети, опита си, грешките си... За месец научих няколко пъти повече неща, отколкото за годините, на които беше Александър плюс деветте месеца бременност с него. Пристрастих се към форума. Започнах да го отварям все по-често. Разменях дори лични съобщения с някои мами. Намерих приятели, които да питам и на чийто отговори да разчитам.
От тема на тема, прехвърлиха ме момичетата към другия подфорум – „Кърмене и захранване”. Не ми се „ходеше” там, кърменето ми беше далечно, непознато, несвойно. Започнах с няколко теми. Четях и не вярвах. Продължих с още, и още, и още. Безсънните ми бременни нощи се занизаха в кърмаческия форум. Всяка изчетена тема ме амбицираше да кърмя. Почувствах се майка, в мен се разгори огромно желание да съм естествена жена, да кърмя и обичам детето си, да направя най-доброто за него, да съм красива кърмачка отстрани погледнато. Няколкото нощи пред компютъра ме досъсипаха. От екрана трудно се четеше, а и работех от сутрин пред него.
Разпечатах си всички лекции. Прочетох ги веднъж, копирах ги, сортирах ги, пак ги прочетох, подредих ги подред и си разпечатах книжка за кърменето. Стана жестока! Започнах да я чета отново. Всеки път, когато спирах да я чета, я слагах в сака за родилното - не исках в бързината с контракциите да я забравя вкъщи. Щеше да ми е настолна след раждането. (В интерес на истината, контракциите ме свиха у нас, на леглото, - бях полегнала и четях същата книга ...)
Купих си помпа, стерилизатор за частите на помпата, силиконови зърна, подплънки, щитове и прочие... Не можах да подготвя предварително зърната си за кърмене, защото ми предизвикваха контракции. Просто зачаках - амбицирана, уверена и непоколебима!
Като цяло, бремеността с Момчил мина много по-трудно от първата. Беше тежка бременност, трудно я изкарах, имаше много странични ефекти, но в крайна сметка – свърши. Бебето се роди живо и здраво, едричко и сладичко. И добре похапващо!
Качиха ме в същото отделение, същата стая, другото легло, същата акушерка се оказа на смяна. Даде ми детето, аз си го взех и го сложих на гърдата. И тогава я погледнах с онзи поглед, с който тя ме погледна преди години – мен, невежата първескиня!
Започнах кърмене на детето си – правех всичко, както пишеше в книгата ми. Питах момичетата във форума, пак четях, пак споделях проблемите си, ходехме редовно на консултация с бебето, минах през рагади, болки, регулиране на кърмата, недостиг на кърма, колики, цедене, събиране на мляко като бучка (но не и мастит!) и разни още такива.
Сега, 14 месеца по-късно, все още се кърмим. Като се обърна назад и си спомня за тези месеци, имам чувството, че всичко това само ми помогна да надрасна себе си и всичко друго - лошо и неприятно, което ми се е случвало. Това са именно нещата, които ме сближиха с моето дете, нещата които ме накараха да се почувствам горда майка, истинска жена, всеотдаен родител, и най-вече привилегирована кърмачка!
Всички жени, които имат възможността да кърмят, и го правят, са богопомазани. Това е привилегия, която не бива да бъде нито отнемана, нито отхвърляна по никакъв начин. Раждането на детето е свързано повече с физическото усилие, оставило дори неприятен спомен у някои жени. Истинската наслада на майчинството, истинската нега, блаженството, красотата на младата жена - родилката, се крият именно в кърменето – в тази непоклатима връзка между майката и детето. Природната сила на кърменето – това велико чудо, е неоспорима. Чарът на кърмачката, също.
Усещането за пълноценност, за здраве, щастие и близост е неописуемо само по себе си. Бъдете щастливи, кърмещи майки!
И вие, бременни майчета – не забравяйте да кърмите бебетата си, след като се родят. Помнете, че дори и в нашата малка държава има кой да ви подаде ръка и да ви обясни всичко за кърменето и за привилегиите, които ще изпитате от него. Само попитайте и момичетата са насреща. Просто не забравяйте да ги попитате. А те знаят доста. И ще ви разкажат с любов. За да бъдете вие по-стойностни и по-пълноценни за вашите бебета, отглеждани с безкрайна майчина любов.
... 
galaUSA поздравления за написаното....
galaUSA поздравления за написаното.... Благодаря ти, посвещавам го на всички момичета от Кърмаческия, които са така всеотдайни и толкова добри
galaUSA, и от мен!
Аз все още не искам да пиша история, надявам се още повечко да покърмя, а и има толкова неща, че не знам кое да избера. Само че не мога да не споделя с вас една друга история която и досега ми минава често през мислите, защото е невероятна. Много кратка и много невероятна. Как кърменето спаси живота на едно бебче тук в Китаи, по време на земетресението в провинция Съчуан на 12 маи тази година. Намериха бебчо и маика му затрупани, три дена (грешка, около 24 часа)след труса. Маика му си беше отишла, но кърмата и бе спасила живота на детето и, което продължило да суче до последно. Тогава получих наи-голямата подкрепа да науча детето си да суче. Когато мисля за този случаи се сещам и много и за песента която Хедра пусна като поздрав тук - dar la teta e dar la via...giving the breast is giving life. И не в толкова директен смисъл съм уверена че е така, и затова поздравявам всички маики кърмачки за това което давате на децата си!
и от мен!Аз все още не искам да пиша история, надявам се още повечко да покърмя, а и има толкова неща, че не знам кое да избера. Само че не мога да не споделя с вас една друга история която и досега ми минава често през мислите, защото е невероятна. Много кратка и много невероятна. Как кърменето спаси живота на едно бебче тук в Китаи, по време на земетресението в провинция Съчуан на 12 маи тази година. Намериха бебчо и маика му затрупани, три дена (грешка, около 24 часа)след труса. Маика му си беше отишла, но кърмата и бе спасила живота на детето и, което продължило да суче до последно. Тогава получих наи-голямата подкрепа да науча детето си да суче. Когато мисля за този случаи се сещам и много и за песента която Хедра пусна като поздрав тук - dar la teta e dar la via...giving the breast is giving life. И не в толкова директен смисъл съм уверена че е така, и затова поздравявам всички маики кърмачки за това което давате на децата си!
Маика му си беше отишла, но кърмата и бе спасила живота на детето и, което продължило да суче до последно.
Малееее!
Направо се разплаках ...
Историята е покъртителна, наистина. Жалко, че си е отишла майката.
Милото детенце!
Маика му си беше отишла, но кърмата и бе спасила живота на детето и, което продължило да суче до последно.
Малееее!
Направо се разплаках ...
Историята е покъртителна, наистина. Жалко, че си е отишла майката.
Милото детенце!
. Как е продължила да отделя мляко след като е умряла и то цели 3 дни след това . Може би нещо не съм доразбрала 
, но е истина, че майчината любов няма граници и вярвам, че дори след смъртта, тази сила пак бди над децата.Историята е наистина покъртителна, но и малко невероятна
. Как е продължила да отделя мляко след като е умряла и то цели 3 дни след това . Ephrossina, права си, извинявам се за времето – сега прочетох отново новините оттогава и видях че са ги намерили на 13ти маи следобед – около 24 или малко повече часа след земетресението. Маиката е била прегъната като за поклон и държала в скута бебето си, успяла да го предпази непокътнато. Самата тя е пострадала от сградата над нея. Като намерили маиката, дори за малко да не видят бебче, то спало под нея, държеики зърното и в уста, с усмивка на лице. До ръката на маиката намерили телефона и, на които било изписано – Скъпо дете, ако оцелееш, помни че мама те обича.
Ето и линковете на новините – към телевизията и към една от многото интернет страници. За съжаление на китаиски.
http://v.youku.com/v_show/id_XMjc5NjY1MzY=.html
тук има и снимка на спасеното бебе.
http://xuxue913.blog.163.com/blog/static/30087619200842324013400/
Историята е наистина покъртителна, но и малко невероятна
. Как е продължила да отделя мляко след като е умряла и то цели 3 дни след това . Ephrossina, права си, извинявам се за времето – сега прочетох отново новините оттогава и видях че са ги намерили на 13ти маи следобед – около 24 или малко повече часа след земетресението. Маиката е била прегъната като за поклон и държала в скута бебето си, успяла да го предпази непокътнато. Самата тя е пострадала от сградата над нея. Като намерили маиката, дори за малко да не видят бебче, то спало под нея, държеики зърното и в уста, с усмивка на лице. До ръката на маиката намерили телефона и, на които било изписано – Скъпо дете, ако оцелееш, помни че мама те обича.
Ето и линковете на новините – към телевизията и към една от многото интернет страници. За съжаление на китаиски.
http://v.youku.com/v_show/id_XMjc5NjY1MzY=.html
тук има и снимка на спасеното бебе.
http://xuxue913.blog.163.com/blog/static/30087619200842324013400/
Това е още по-разтърсващо....ох, много ми стана мъчно