Как свекървите приеха детето ви (или ще приемат)- като свое или не?

Моята свекърва е студен човек. И не само студен - просто тя е егоист. Мисли само и винаги за себе си. Когато се оженихме с мъжа ми имах с нея такива проблеми, че си вдигнах багажа и при майка ми. Но и аз не и оставах длъжна. Винаги и казвах нещата директно и тя до ден днешен ми казва, че съм много устата  . Ами каквото повикало, такова се обадило. Но за Таня тя направо ме втрещи. Ние 9 години се опитвахме за биологично дете, но не ставаше. Преди още да се решим на такава крачка свекито дойде един ден при мен и ми вика да си осиновим дете, стига съм се мъчила и само пари пиляла по лекари. Направо паднах. Неочаквах именно тя да ми каже такива думи. И и благодаря за това. Днес, когато вече Таня е при няс свекито просто се разтапя за нея. И свекър ми също. Не мога да ви опиша очите им когато я видят. Купуват и непрекъснато. Свекърва ми идва два пъти в седмицата да я гледа когато съм на работа, а почивните дни задължително ще се обади да види как е или ще дойде.
Относно майка ми, ами за нея само ще кажа едно - Боже, пази моята майчица . Тази моя майка е светица. Такава подкрепа каквато имам от моята майка от никой не съм имала. Всеотдайна, безрезервна, широко скроена, с голямо сърце и душа и с най-красивата усмивка на света. Това е майка ми. Мога да приема, че една свекърва не би одобрила нещо, но не мога да приема, че една майка ще постъпи по същия начин, просто защото аз имам Богиня за майка. Относно роднините и приятелите ни ще кажа, че нямаше човек, който да не се зарадва искрено. Много от роднините ми са ми казвали да осиновя дете. Просто съм щастлива с такива хора около мен. И желая на всички вас да бъдете заобиколени само от доброта, разбиране, подкрепа и любов. Всички вие го заслужавате.

 

Много написах по темата, сега ще го онагледя.
Ето така приемат Милен http://www.snimka.bg/album.php?album_id=134778
а съм сигурна че и с Митко ще е същото.

Толкова са щастливи! Прекрасно е!

Искам да споделя.Не е конкретно по темата за свекитата, но е показателно.
Когато мина делото на Галя, купих бонбони да почерпя за племенника в работата. Колегите ми се зарадваха, но реакцията на шефа ми беше уникална. Готов да откаже бонбоните, защото е диабетик, като разбра повода, така се нахили, че му щръкна мустака. Взе една бонбона с пожелание да е сладък живота на детенцето, след което си взе още една - за да е сладък живота на всички в семейството ни. После сигурно си е изпил и хапчетата, но ....
Има добри хора! Този мъж, нито познава Галя и Руслан, нито го касае конкретно нещо случката, но искрено се зарадва. За него това е едно добро събитие, заради което може да пренебрегне лекарските възбрани.

Аз явно съм от случилите на свекъри, приемащи осиновеното внуче
Смея да твърдя, че детето ни е любимият внук на свекърва ми а имаме и друг син.Също така и друг внук има тя-на дъщеря си и още 2 внучки Интересно, че родата на мъж ми нямах нищо против и много го обичат, а една моя "родна" леля се опитва всячески да ме откаже от намерението да осиновяваме

Подвигам темата, но онзи ден получих поредния отговор на въпроса как ще реагира свекърва ми като разбере, че осиновяваме дете.
Наш близък е осиновен, като ние научихме това по баналния начин- от приятели с репликата- вие нали знаете, че едикой си е осиновен , съответно и свекърва ми разбра за това.
Тя има много търкания с този човек и с неговите родители, направо си е сага тип бразилски сериал .
Първоначалните и приказки бяха срешу осиновителите на момчето- баща му не му бил баща, а повтарячка- повярвайте ми тогава дори не бяхме на вълна осиновяване, но тази реплика ме извади извън релси
В събота бяхме пак с нея и тя заяви, че момчето имало проблеми, защото всеки можел да сподели с родителите си, а той как щял да споделя като са му чужди. Ей направо ми загорча в устата от такива приказки. Не знам подробности кога и как е осиновен и не ме интересуват, но това, че той е голям мъж и дава всичко за родителите си(според мен понякога прекалено) означава, че той знае кои са му родителите.
Според съпруга ми цялата тази словесна...помия е насочена не към самото осиновяване, не към самите осиновите, а в частност към тези определени хора, но аз твърдо знам, че в момента, в който и кажем ще обявим война. Да резултата си заслужава, но какъв човек ще имам насреща си, направо се ужасявам от сега

Не се притеснявай, свиква се, 13 години търпя недомлъвките на моята свекърва, и вече почти не ме вълнува какво мисли и говори, но истината е, че все пак успя в началото да ми вгорчи живота, за което никога няма да и  простя.

От този момент най-много ме е страх... Само на татко се обадих, той прегърна идеята и каза, че се гордее с нас... Но не съм сигурна за останалите роднини, при тях внуци да искаш, мнооогооо... А новината ще обявим, когато ни впишат в регистъра... А дотогава има цели три месеца... 

Аз съм чакаща и много съм мислила как ще реагират след това - дали ще бъдат наранени, ще им създам ли неудобство и т.н. Но аз си мисля само какво ще е добро за детето ни - ще му дадем цялата си любов, а дали другите ще го направят - въпрос на техен избор. Не мога и не искам никого да заставям. И нямам право. Вярвам, че ще го обикнат, но ако не го направят, ще изгубят само те. Не мисли предварително за това миличка - човек мисли едно, а после става друго.. Животът ще покаже. А ако те истински те обичат - ще обичат и него. Ако ли пък не - за какво са ти "фалшиви хора" в живота?
Нали детенцето е важно, подкрепата от истински близките ти хора ще дойде с неговата усмивка..
Май се отплеснах..Исках да кажа, че важно сега е твоето семейство, което скоро ще бъде пълно и това ще е най-важното за теб!

Когато раждах голямата си дъщеря, в родилният дом имаше едно изоставено момченце (тогава на 3м.). Майката дошла да ражда с фалшиви документи и веднага след това избягала, без да подпише документ, че се отказва от детето. Момченцето беше красиво като ангелче, с руса косичка . Това детенце се отглеждаше от персонала на родилният дом. Хранеха го акушерките, които са на смяна, а то, миличкото, се усмихваше на всички. Всеки момент щяха да го превеждат към някакъв дом за отглеждане. Много исках да го заведа у дома заедно с моята дъщеричка и да си гиотгледаме. Но неподписвайки документите, майката го беше лишила от това да има семейство (законите в Бг са... нямам думи). Прибрах се у дома със свито сърце и споделих със свекърва ми колко много исках да взема момченцето (мъжът ми също ме подкепи) и не мога да ви опиша с какъв поглед ме изгледа. После я изби на присмех и ми се подиграваше. Но, повярвайте, ако законите не бяха такива, веднага щяхме да отведем детенцето у дома, заедно с нашето и знам, че щяхме да го обичаме наравно с нашето. А нейното мнение не ме вълнува, боли от приказките и, но минава.
Възхищавам се на всички вас, майчета! Вие сте прекрасни хора, гордейте се със себе си и дечицата си! Не е важно кой те е родил, а кой те е отгледал. Кой е бдял по цели нощи над креватчето ти, кой ти е пял песнички за лека нощ, кой не е мигвал, когато си болен, чие сърце го е боляло за теб, кой ти е дарявал прегръдка, целувка, цялата си обич...

В шок съм какви жалки хора има, и че въобще има такива, да не се радват, когато собственото им дете е щастливо. Ние с мъжа ми 5 години се опитвахме за бебе, родителите му винаги са били до нас. Майка ми почина преди време, но баща ми винаги е бил зад мен за каквото и да е било. През Май, когато осиновихме бебчо, свеки първа дойде да помага. Тя има 18 други(кръвни) внучки и внуци, но се радваше за бебчо все едно и е първото ...Може би е от различната култура, или че тук осиновяването не е "срамно",дaже е доста модерно , половина Холивуд е тръгнал да осиновява. Преди години работех по превеждането на ръководството за осиновяване и приемна грижа, тогава не знаех ,че имаме проблеми, но още тогава решихме с мъжа ми че ще осиновим поне 1 детенце, нуждаещо се от дом и родителска любов.

Момичета прекрасна тема. Макар че ние минахме процеса по осиновяване много кратко за 6месеца аз въобще не се интересувах кой как ще го приеме. Просто им казахме  а те как ще реагират си е техен проблем, не им дадохме време да реагират. Свекърва ме бог да я прасти искаше само да е по мъничък а после като го видя така се зарадва. С никой не се съобразявам наистина ставаш по дебелокожа и не ти пука от нищо в крайна сметка това е вашето дете и вашия живот. 

Те хората са го казали,от свои хора най-боли.
Аз за тази нова година получих пожелание по-телефона от една моя роднина,дето меко казано ме изкара извън релси.
Гласеше нещо подобно."Честита ви Нова Година с пожелание за здраве,щастие,любов и дано тази година си имате свое си дете"
При моят отговор,че аз си имам свои деца,въпросната ме контрира със"Абе те да са ти живи и здрави,ама друго си е да е твое"
Като казах на Иван,той почна да се хили като луд,и определенно хич не му дремеше от пожеланието,каза,че хич не му дреме,какво казвали умственно ограничени люди.Само дето аз много навътре го взех и ме заболя.

Ама, то вярно си е друго, бе Ивке! Ако си бяха "наши", малко по-малко щяхме да им треперим! 

От глупавите и зле замаскирани "добри" пожелания, най-обичам тези - непоисканите.
Остави, това е ДНК код, не е злоба. Има хора и специално жени, дето ако не дадат акъл, не им е рахат.
Ти нали си знаеш...И децата ти знаят. И мъжът ти знае.
Другите да пасат! Аз включително!  Жегаааа!!!