💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин - професионален и личен живот 💫 /Тема 60/

ДУЙГУ: Как хората, чиито мечти са по-големи от живота им, успяват да ги превърнат в реалност?

ХАНДЕ: Мечтите ми винаги са били по-големи от живота, който живеех; затова вместо да ги свивам, избрах да стана някой, който може да носи това бреме. Мечтането е мимолетно, но носенето на тази мечта изисква усилия и търпение.

ДУЙГУ: Как защитаваш Ханде от Ханде Ерчел? Кой я познава?

ХАНДЕ: За мен защитата на Ханде от Ханде Ерчел е въпрос на баланс. Има тънка граница между това да бъдеш видим и да останеш верен на себе си. Хората те наблюдават, говорят за теб, пишат история… Но ти не винаги си напълно присъстващ в тази история. Мога да споделя истинското си аз само с много ограничена група хора, на които имам доверие.

ДУЙГУ: Върни ни в момента, в който осъзна, че актьорството ще стане твоята професия.

ХАНДЕ: Всъщност мога да кажа, че знаех, че актьорството ще бъде моята професия от момента, в който за първи път мечтаех за това. Нямаше сцена, в която да си кажа „Това е то“; имаше любопитство, което се зароди в мен, когато бях много малка, и никога не изчезна. През годините това любопитство се превърна първо в желание, а след това в решителност. Така че не казах изведнъж „Това е моята професия“; аз вдъхнах живот на това, което беше в мен от самото начало, стъпка по стъпка.

ДУЙГУ: Накъде води това пътуване?

ХАНДЕ: Вече не възприемам това пътуване като „дестинация“. То е по-скоро като постоянно развиващо се състояние на идентичност. Във всеки проект, всяка история, всяка среща, научавам нещо ново за себе си. И това състояние на учене е основната мотивация, която ме тласка напред.

ДУЙГУ:  Какво кара сърцето ти да бие учестено, когато започне да чете нов сценарий?

ХАНДЕ: В един нов сценарий това, което ме вълнува най-много, не са перфектните герои, а по-скоро крехките и нерешителни хора, които се открояват със своите недостатъци и вътрешни конфликти. Повече ме привличат истории, които оставят нещата недовършени, неизказани и които избягват лесното даване на отговори.

ДУЙГУ: Как героите, които срещате във всеки нов проект, оставят своя отпечатък върху личния път на Ханде?

ХАНДЕ: Всеки герой, когото играя, остава с мен. Понякога е поглед, понякога изречение... Те стават част от мен, без да го осъзнавам. Ето защо не мисля, че някога съм успявала напълно да оставя някой от тях зад гърба си.

ДУЙГУ: Колко важна е способността да изразяваш себе си в реалността си?

ХАНДЕ: Изразяването на себе си е незаменима нужда за мен. Когато не мога да изразя чувствата си, те се натрупват в мен и стават все по-тежки. Може би затова често изразявам чувствата си чрез рисунките и картините си; изкуството често не е избор за мен, а необходимост.

ДУЙГУ: Колко място отделяте вие ​​лично за мисли в умовете на други хора?

ХАНДЕ: Винаги се опитвам да оставя място за мислите на другите хора; различните гледни точки ме обогатяват. Но с течение на времето научих, че има много тънка граница между това да чуеш гласа на всеки и да загубиш собствения си глас в тях. Отне ми години, за да намеря този баланс.

ДУЙГУ: Успя ли да спазиш обещанията, които даде на Ханде, когато беше малка?

ХАНДЕ: Спазих всички обещания, които си дадох, когато бях малка; но тази малка Ханде е все още с мен и аз продължавам да ѝ давам нови обещания.

ДУЙГУ: Как бихте определили успеха?

ХАНДЕ: Моята концепция за успех се промени през годините. Преди беше по-видима, по-измерима. Сега е много по-вътрешна; моменти, когато съм в мир със себе си, когато се чувствам удовлетворена от работата, която върша... Това е, което наистина определя успеха за мен.

ДУЙГУ: Какво означава страстта за теб?

ХАНДЕ: Страстта е нещо, от което не можеш да се откажеш. Тя те предизвиква, уморява те, но винаги те зове обратно. Това е мястото, където логиката замлъква и сърцето ти те води.

ДУЙГУ: Влияе ли концепцията за власт на решенията?

ХАНДЕ: Властта никога не е била моя цел. Но когато станах по-видима, осъзнах, че тя носи със себе си област на влияние, а това влияние идва с отговорност. Винаги предприемам стъпките си с това чувство за отговорност.

ДУЙГУ: Каква роля играе вдъхновението във вашата кариера?

ХАНДЕ: Не намирам вдъхновение; то ме намира в потока. И често точно когато най-много имам нужда от него. Понякога насън, понякога на разходка, а понякога и в най-уязвимия си момент…

ДУЙГУ: Ти си на страната, която вдъхновява хората, как това ти влияе?

ХАНДЕ: Вдъхновяването на хората е много ценна, но и чувствителна област. Защото хората виждат не само успех, но и искреност. Ето защо за мен все по-важно е да не се отказвам от това да бъда себе си.

ДУЙГУ: Идентичността не е просто свързана с това да си индивид, а и с принадлежност. От тази гледна точка, доколко смятате, че сте успели да реализирате потенциала си?

ХАНДЕ: Сега разбирам много по-добре, че идентичността се формира не само от въпроса „Кой съм аз?“, но и от въпроса „Къде чувствам, че принадлежа?“. Себереализацията не е завършена цел за мен, а непрекъснато пътешествие. Днес се чувствам много по-близо до себе си, отколкото преди, защото мога да нося заедно своите недостатъци, противоречия, силни страни и уязвимости.

ДУЙГУ: Като артист и жена, при какви обстоятелства според теб си се свързала най-пряко с истинското си аз?

ХАНДЕ: Като артист и жена, се свързвам най-дълбоко със себе си, когато съм сама. Когато съм далеч от шума, очакванията, това, което всички искат да видят в мен... Там се появява едно по-просто, по-автентично аз. Това пространство е ценно за мен, защото всичко започва оттам.

ДУЙГУ: Във вселена, където всичко изглежда еднакво, как запазвате своята уникалност?

ХАНДЕ: В свят, където всичко изглежда еднакво, не се опитвам да правя нищо допълнително, за да остана уникален; просто се опитвам да не се отклонявам от себе си. Защото в момента, в който човек се опита да бъде като другите, той губи собствената си история. За мен оригиналността е, на първо място, да бъдеш верен на себе си.

ДУЙГУ: Страхувате ли се да не правите грешки?

ХАНДЕ: Не се страхувам да правя грешки; защото грешките често не са недостатък, а форма на осъзнаване. Именно там израснах най-много. Наистина трудното е да игнорирам това осъзнаване, да остана заседнал в същата грешка. За мен най-важното е да мога да продължа напред.

ДУЙГУ: Какво ви е научила за вас самите връзката ви с вашата уязвимост?

ХАНДЕ: В свят, където да изглеждаш силна е толкова важно, приемането на моята уязвимост беше повратна точка за мен. Осъзнах, че това, което години наред бях възприемала като слабост, всъщност беше самата смелост. Не можеш да изградиш истинска връзка, без да отвориш сърцето си и да поемеш рискове. Днес научавам най-много за себе си в най-уязвимите си моменти и през повечето време избирам да остана жива, дори когато това означава да рискувам да бъда наранена.

ДУЙГУ: Отнасяте ли се със себе си грубо или мило?

ХАНДЕ: Да се ​​науча да бъда състрадателна към себе си не беше лесно. Защото хората често не успяват да се научат да показват към себе си същото разбиране, което лесно показват на другите. Преди бях по-строга към себе си; по-критична, по-малко разбираща. Но с течение на времето осъзнах, че начинът, по който се отнасяш към себе си, е начинът, по който гледаш на живота, и нищо наистина не се променя, освен ако вътрешният ти глас не се промени.