Предродилна депресия и как да се справим?

Здравейте. Бременна съм с второ дете вече в 8 месец,но за съжаление всичко се повтаря. При първата ми бременност изпаднах в депресия в 8 месец,всеки ден плачех без причина и накрая родих в 34 гестационна седмица. Сега пак ме започва,вече съм в 33 седмица и не се чувствам изобщо добре. Имам проблем със съня от 3 седмици. Спя по 3 часа на денонощие,гледам си детето,понеже не ходи на градина заради бактерия,която лекуваме повече от месец и ми е трудно,защото следобяд не мога да легна да поспя. Роднините ми работят,мъжа ми работи от понеделник до неделя и нямам помощ,а трябва да си почивам. Имам синдром на неспокойните крака и от там идва моето недоспиване. Отделно жегата ме съсипва,но това е друг въпрос. За съжаление,за един месец трима роднини влязоха в болница поради различни причини. Случват ми се много неща,като цяло откакто съм бременна нямам късмет и това нещо още повече ме кара да плача. В момента правим ремонт поради неочаквани неща и не съм си вкъщи,а при роднини с детето. Знаете как е,не мога да се почувствам като у дома си,съобразявам се с всичко и както не познаваме никой около нас се чувствам още по-зле. Реших да отида малко на село. Ами там живеем 5 човека и са всеки ден скандали за дребни и безсмислени неща,които са дори смешни. Сега стоим затворени при роднини по цял ден,защото навън е жега,нощем гледам телевизия до 6 сутринта,чудя се кой,кога и за какво ще влезе в болница и все такива мисли. Дори не мога да мисля за себе си,защото всеки ден се случва нещо ново. Чувствам тъга,тревожност и безпокойство. Знам,че ще мине,но в момента ми е много трудно и се чувствам сама. Хората около мен казват,че ме разбират,успокояват ме,но реално само аз знам какво преживявам. Не мога да се зарадвам на бременността си от тревоги и ето,че вече започва да ми се отразява психически,а от това ме е най-страх. Вече съм била в следродилна депресия и една година от живота ми се губи. Когато родих детето си се започна ковид. Никой не идваше у нас,никой не можеше да ми помогне,а бях само на 21г,дори не знам как съм отгледала детето,но пък успях. Не искам пак да се чувствам така,искам да мога да си гледам децата пълноценно. Поради проблем с гърдата ми се налага да пия хапче за спиране на кърма още при раждането и това още повече ме притеснява. Не толкова това,че няма да кърмя,а страничните ефекти. Предполагам,че ще стана още по-зле психически. Моля жени,които са преживяли истински депресии да пишат как са се справили. Много съм притеснена,защото усещам,че с всеки ден се влошавам.