Как се справяте със стигмата " родител след 40 год."

  • 719
  • 30
  •   2
Отговори
  • Мнения: 4
Здравейте.
Много силно ми натежа тази "рамка", в която  обществото поставя всички жени в диапазона 40+.а именно - "родила си много късно и ще бъдеш баба,когато детето ти ще има нужда от твоята подкрепа в младите си години."
Т.е. стара съм за мама на по-малко (6-годишно) хлапе. Такова е виждането и вменяването от хората около нас.

Имам момче на 6 години.На 45 год. съм. Не сме бракувани с бащата. Родих на 39год. след помощта на ИнВитро(то е ясно). Все повече усещам намеците в думите  на колеги,съседки,"приятелки","млади майки",които са родили на 20+ как съм се решила да забременея и да родя в тази късна възраст. А на мен така ми се стекоха обстоятелствата,че наистина по-късно срещнах бащата ,мъжът,  с когото решихме да имаме детенце.
Тогава и първите години след раждането, бях в еуфория,че станах мама.Да, но ......биологията има силната си дума.Когато съм навън с други мами,а те всички са по-млади от мен, винаги усещам тази ограниченост в мисленето им относно възрастта.Винаги ще се направи вметка: "Ама ти късно си родила",или "Аз на твоите години отглеждах тийн, а ти си с малко дете....."
Ами не ми е  приятно,тегаво ми е  -  усещам,че ставам затворена в себе си,раздразнителна,дръпната и най-вече Без Самочувствие.

Как е при мами в такава ситуация,как го преодолявате,как отхвърляте подобни усещания, че наистина остарявате, а детето ви е още малко? Как успявате да съхраните емоционалния си мир и самочувствие?

Благодаря на всички,че ме прочетохте.

Последна редакция: сб, 04 юли 2026, 21:57 от kalina456

# 1
  • Мнения: 2 378
Явно нямаш други проблеми. Честно.
Аз съм на 49 , със син на 13. Жените раждат и на 40 и вече. Въпрос на личен избор.

# 2
  • Мнения: 2 771
Предполагам, че става въпрос за малко населено място, защото да родиш на 40 отдавна не е стигма. Не мога да повярвам, че все още обществото е толкова закостеняло.
И въобще на никой не би трябвало да му влиза в работата, кой кога е родил.
Гледайте си живота и не обръщайте внимание.  Ако имате такива хора, обяснете им, че децата не стават по поръчка.
И да не се тревожат за вашето дете, ще си го гледате вие, не те.

# 3
  • Мнения: 4 861
На следващата вметка, че си родила късно отговаряй
- Ами да, първото ми дете го блъсна кола и умря, сега това е второто, утре ще ходим на гробищата за годишнината
- Да, късно родих, имах 4 спонтанни аборта
- Да, късно родих, имах рак на матката
- Да, мъжът ми се лекуваше от безплодие

Колкото по-гадно звучаща измислена причина, толкова по-добре. В 99% от случаите ще им стане толкова тъпо, че повече няма да си позволят да се повторят. И от там нататък няма да слушаш глупости и ще ти е една идея по-леко.

# 4
  • Deutschland
  • Мнения: 8 470
Това само в България го има.
Родих третото дете дни, преди да навърша 40. Никой дума не ми е казал тук, нито лекари, ни съседи, никой. В България като ида, се почва " Ти вече баба трябва да ставаш, пък малко дете имаш" . Кой го определя това кога ще ставам баба, дядо или прабаба? Селският измислен морал или?
Вече психически не бих издържала още едно дете, иначе бих родила пак.

# 5
  • Paris, France
  • Мнения: 18 088
Ами не ми е  приятно,тегаво ми е  -  усещам,че ставам затворена в себе си,раздразнителна,дръпната и най-вече Без Самочувствие.
Проблемът е в тебе самата. Излизай си с приятелите ти, на твоя възраст или друга, но с които се разбираш добре. Не разбирам защо трябва да обясняваш причините, поради които си родила късно, особено след като такова е било желанието ти.

В днешно време малко жени раждат преди да са навършили 30-35г. Аз съм родена преди 55г и двамата ми родители са били над 30г, баща ми почти на 40г. Повечето колежки на майка от университета бяха родили след 28г, половината след 30г. Не помня някой да го е забелязвал или коментирал.

На твое място бих сменила средата. Ако не може в момента, бих сменяла темата за разговор. Няма лошо и сама да седиш. По-добре сам, отколкото в лоша компания. Тези майки вероятно не те харесват по някаква причина и затова те хапят, а ти поемаш.

И пак, проблемът е в тебе, не в тях. Не харесваш това, което чуваш. Подминавай!

И още нещо - не е задължително дете, родено от 39, 40 или 45г майка да е от ин витро. Преди 45-50г учех с деца, чиито майки ги бяха родили след 45г, а ин витро нямаше.  Сега, поради малкия брой деца, децата на толкова стари майки са доста по-малко като процент.

# 6
  • Мнения: 12 565
И аз мисля като Невена.
В допълнение - чакаме наша роднина да роди този месец първото си дете. Жената е 50+.

# 7
  • Мнения: 4
И аз мисля като Невена.
В допълнение - чакаме наша роднина да роди този месец първото си дете. Жената е 50+.

В Бг ли е това? Наистина,на 50+....
Явно трябва да правя промени някъде,както ме съветва потребителка.

# 8
  • Мнения: 30 530
„Стигмата“ и „рамката“ ги определяш ти, не околните.
Ти самата не си сигурна в решението си, имаш някакви вътрешни колебания или противоречия, затова приемаш така думите на околните. А те си говорят просто за да има някакъв предмет на разговор. Изобщо не им пука нито за теб, нито за детето ти. Дали си родила рано, или късно, как си родила, колко деца си родила, как ги гледаш... Хората все ще намерят за какво да говорят и питат. А как възприемаш думите им си е лично твой проблем.

Моята майка роди по-малкия ми брат на 28 години. Била е най-възрастната в родилното и много пъти ми е разказвала колко стара се е почувствала и как я е било срам от момиченцата около нея. На 28! Днес това вече се приема дори за ранна възраст за първо раждане.
Така че ще повторя – стигмите и рамките са само в твоята глава.

# 9
  • Мнения: 12 565
И аз мисля като Невена.
В допълнение - чакаме наша роднина да роди този месец първото си дете. Жената е 50+.

В Бг ли е това? Наистина,на 50+....
Явно трябва да правя промени някъде,както ме съветва потребителка.
В БГ.
Хората винаги ще говорят, на хората никога не можеш да угодиш.
Гледай си детето и семейството, грижи се за психическия си комфорт и здраве и бъди щастлива, че си майка. На някои жени тази привилегия е отказана.

# 10
  • Мнения: 4 990
Както Невена е казала вече - смени си средата. Ако не можеш - спри да се събираш с тези прости хора.

Имах приятелка навремето, роди на 28 близнаци, първо раждане. Стояла си в родилното и чакала да й донесат бебетата за кърмене и чула две от сестрите да коментират, че близнаците били на оная старата първескиня от едикояси стая. Тя го разказваше с хумор, обаче на мен ми се запечата в съзнанието като страшна простотия. Мисълта ми е, че и на 20 да беше родила, в някоя паланка, където раждат на 12 щеше да си прекалено стара.
Радвай се на детето си и не обръщай внимание на глупаците!

# 11
  • София
  • Мнения: 9 413
Направо ме е срам да напиша на колко родих. 46 год. Детето вече е на 1.7 год. Според тях трябва са съм умряла вече 🤣 Но не ми пука кой какво говори. Аз съм се борила за това дете 11 години.

# 12
  • Мнения: 4
В София съм ,не съм в дълбока проеинция. Но е вярно,че  повечето от гордеещите се "млади майки" не са от столицата.

# 13
  • Мнения: 697
Или наистина е много малък град или просто такъв ти е кръгът от познати. В моето обкръжение, като изключа по-възрастните, такива неща не се чуват.

# 14
  • Мнения: 2 763
Вие самата усещате, че не е лесно и няма как да става по-лесно. Детето трябва да се отгледа и възпита. Силите над 45 -55 г. не са като на 25-40 г., а децата имат неотменими нужди.
От Вашите преживявания и осъзнаване страдате, другите просто констатират факт, който сам по себе си е неутрален (нито е позитивен, нито е негативен).
Всякакви сравнения с трето дете, родено около 40-те на майката,  са ирелевантни за темата.
Сравнявайте се не с другите, а само със себе си в други периоди от живота си.
Благодарете на Съдбата за този подарък - дете, вместо ежедневно подсъзнателно да се борите с реалността ( поне до 66-год. възраст няма да имате покой и трябва да сте в кондиция, вероятността, детето да има братя или сестри не е голяма, както и да има баби и дядовци в адекватна възраст и много други неща). Предполагам, на бащата това не е първо дете, което до известна степен също Ви напряга.
Хвалете себе си всеки ден. Създайте си рутина. Това е вашият път и той е само този. Пътищата на другите са си техни.
Да сте здрави, с всичко друго ще се справите !

Последна редакция: сб, 04 юли 2026, 21:22 от Deborana

Общи условия

Активация на акаунт