Отговори
# 465
  • Мнения: 27 578
Благодаря за отговора, Хриси. Ясно е, че няма в кой сериал да се включи от есента поне по тв. Но може пък за Netflix или друга платформа да снима.
На мене ми се гледа комедиен сериал с участието на Чачо. В тази светлина не сме го виждали и предполагам, че ще бъде забавно.
За исторически изобщо не мисля. Не обичам сериали с историческа турска тематика. То е ясно, че мене няма да пита, ама да си споделя предпочитанията, да си помечтая, пък може и да се получи. 

 

# 466
  • Мнения: 12 053

Nature ZapАз си мисля че е време да изиграе ролята за която е роден
преди да се ожени и да мине 40 год - Казанова*
Heart Eyes

# 467
  • Мнения: 27 578

Nature ZapАз си мисля че е време да изиграе ролята за която е роден
преди да се ожени и да мине 40 год - Казанова*
Heart Eyes
Софи, не вярвам, че ще видим Чачо в тази роля. Той в сезон 2 на „Eşref Rüya“ не разгърна потенциала си в тази насока.
Много сериозно се "пазеше" от по-близък контакт с главната героиня. Играеше предимно с очи, ефирни докосвания и бегли целувки по бузата. Липсваше присъщата му страст и отдаване, с които пълнеше екрана в сезон 1.
Затова и феновете прибягнаха до услугите на AL. Вихрят въображение, защото EşSan стана любима екранната двойка, в чийто образ се влюбиха.



# 468
  • Мнения: 38 260
Ако ще снима на платформи тогава няма как да се пази и ще не ще трябва да разгърне себе си. Stuck Out Tongue Дори и да не е за Платформа важи същото.  Умее да играе с очи и поглед, но и други неща се изискват.

Още му е рано да спира и да го командорят колкото и да го Ревнуват и Обсебват. Истинските МЪЖЕ И Професионалисти го Доказват Независимо От Всичко! Не е Задължително да е Семеен и да е в кюпа, като останалите. Дори и Ергенче да е няма лошо. Много има такива и пак си живеят добре даже чок добре. Вече, като мине 40 год. може и да се замисли. Разбира се това си е Личен Живот и Избор и никой няма да пита иска и ли не или одобрява. Ние си е го пишем и казваме мнението съвсем свободно и добронамерено.

Последна редакция: нд, 26 юли 2026, 11:53 от femmi2

# 469
  • Мнения: 27 578
Феми, не ѝ е лесно на Аслъханче. След 10 годишна връзка, завършила позорно с изневяра на приятеля ѝ (така поне пишеха жълтурковците) е съвсем нормално да бъде предпазлива и да брани с нокти и зъби любовта си с Чачо.
Разбирам я и ѝ съчувствам.
Обича го, ревнува го и си го пази.
Чачо от това, което сме чели и виждали из медиите, е много коректен и отдаден във връзките, които е имал. Спомням си как преди години открито застана пред репортерите и защити Дуда.
Влюбен е в Аслъхан и определено държи на нея, затова и не мога да разбера каква е тая истерия около тях. Кой кого ревнува и от кого се пазят - не мога да разбера, пък и това не ни засяга, нито пък е наша работа. Достатъчно ни е взаимоотношенията им да не оказват влияние при изграждане на образите, в които се превъплъщава Чачо.
Аз най-много се ядосах на мълвата, че Чаатай е поставил условие в сезон 2 да се намалят сцените му с Демет за сметка на екшън сцените. Не зная колко истина има в тази клюка, но ми стана неприятно.
Но както и да е...  
„Eşref Rüya“ приключи и няма смисъл да поглеждаме назад. Бъдещето ще покаже кой какво е направил и кой е бил крив, кой прав.





# 470
  • Мнения: 38 260
Нормално е да по предпазлива заради случката с бившия й Метин. Мисля че има нещо вярно , защото не мина много време й се сгоди и най вероятно се е оженил. Може и дете да има.

При всеки случаи сега заби по - добра и вървежна и известна Партия. Красив, Романтичен Принципен Мъж с Кариера и Работлив. Всяка ще изпитва Ревност ( стига да е в рамките на нормите ) и ще иска да е нейн и да не го пусне и даде лесно и ще й Завиждат. Никой не е казал да бъдат сами , но като приключваш дългогодишна връзка и отношения дай си време помисли и тогава се впускай в друга. Всеки това , което не имал и му е липсвало. Няма как да бъде еднакво с емоциите и чувствата. Чаатай беше по дълго време сам , но Аслъхан не издържа много. Как изведнъж се загаджиха и залюбиха от нищото без да е имало слухове или поводи затова е Загадка. Мъжете харесват страстни и когато си във вихъра и използваш мига не мислиш много и от вратата за кревата.  

И двамата са моногамни във връзките си и сериозни. Чаатай бей защити Дуйгу и любовта им, когато се наложи и бяха заедно нещо, което не направи сега с Аслъхан, когато се изля толкова нещо и беше неприятно. Дори и себе си и имиджа да защити.
Тук да вметна, че го направи заради глупостите в туркиш пресата, защото пак писаха, че имал нещо общо със Серенай или нещо такова беше не помня точно. Чашата преля и той не издържа и избухна и написа личен пост. Иначе и пред журналисти е заставал заедно с Дуда и свободно се е държал пред папараците.  

Ще поживеем и ще видим накъде ще тръгнат нещата с Малбората.
Ще се разделят ли или ще продължат съвместно заедно. Това са непредвидими неща и само този от горе знае. Любовта малко или много избледнява и тръпката в началото и желанието и всеки ден трябва да се подхранва и грижиш затова. Характери , интереси , компромиси и финанси.  
С Финансите патрона няма проблеми и е стабилен.

Последна редакция: нд, 26 юли 2026, 11:48 от femmi2

# 471
  • Мнения: 25 629


Ще поживеем и ще видим какво ще излезне от шапката за заека. Нямам намерение да прибързвам с разсъждения преди да видя факти за нов проект.

# 472
  • Мнения: 27 578
Здравейте, дами!


















"Всичко може да бъде красиво, ако човек знае как да му се радва."

Усмихнете се, не се ядосвайте, не мислете твърде много, бъдете оптимисти...неделя е...

# 473
# 474
  • Мнения: 38 260
Привет , Неделно ! Relaxed




















Прави сте. Може и да ни Изненада с Нов Проект и няма как да сме сигурни в обратното. Дори и да не снима е разбираемо предвид, че много работи и с уморително темпо да си даде пауза от екрана, което донякъде е полезно. Когато се почувства готов и нещо специално го грабне, като история и Оферта ще се завърне отново. Също и да си заснеме втория Филм Продуциран от Пол Филмс , който е под знака на музикалния проект с колегите. Още, когато пуснаха видеата го забелязах. Както вече  коментирах назад в темата ще се радваме да участва и да изпее песен или свири на инструмент. Напоследък доста дръпнаха с продукции и са успешни.

Последна редакция: нд, 26 юли 2026, 15:31 от femmi2

# 475
  • Мнения: 25 629
Интервю с Чаатай Улусой за сериала „Yeşilçam“

Това интервю с Чаатай Улусой за сериала „Yeşilçam“ е публикувано в 26-ия брой на списание Episode.

„Yeşilçam“, оригинална продукция на BluTV, беше един от най-забележителните сериали за годината. По този повод екипът на Episode разговаря с актьорския състав, а тук представяме интервюто с изпълнителя на главната роля – Чаатай Улусой.

– Семих Атеш е човек, отдаден изцяло на киното. Виждаме, че е имал трудно детство, а именно киното го е спасило и не му е позволило да поеме по погрешен път. За да намери средства за своите филми, той е готов да прибегне дори до най-спорните решения. Какво означава за вас персонажът Семих Атеш? Как бихте го описали и какво ви научи?

– И преди съм казвал, че Семих Атеш е човек, движен от силна страст. Но освен страст, той притежава и далновидност, както и изключително силна интуиция, благодарение на които успява да разпознае пътя към успеха. Най-впечатляващото при него е способността му инстинктивно да преодолява препятствията, използвайки натрупания си опит и способността да предвижда развитието на събитията.

Ако трябва да кажа какво научих от него като Чаатай, бих отговорил с една дума – да гледам. Да не се ограничаваш само с това, което виждаш, а истински да разбираш какво стои пред теб. Да умееш да четеш между редовете, особено когато срещнеш препятствие.

– Участвали сте в много сериали и филми, повечето от които са гледани по целия свят. Но за първи път се снимате в продукция, чието действие се развива в миналото. Какво ви дава работата по исторически или периодичен проект?

– Да бъдеш част от периодична продукция е нещо много ценно. Чувството е сякаш пътуваш във времето.

Краят на 60-те години има своя особена атмосфера. Политическият и общественият живот тогава са изпълнени със страст. Хората от онова време все още не са изгубили своите идеали – техните убеждения са чисти, искрени и неопетнени.

Когато погледнеш света през техните очи, виждаш всичко по един по-чист и неподправен начин.

През XXI век информационният шум и объркването са станали нещо съвсем обичайно. Затова погледът към 60-те години кара човек да се чувства по-уверен, по-силен и по-сигурен.



„60-те години са важен период както за Турция, така и за света – време на големи поврати в изкуството и политиката.“

– В „Yeşilçam“ на заден план виждаме политическата атмосфера на 60-те години, обществените дебати и духа на епохата. Как се подготвихте за начина на говорене, поведението и манталитета на хората от онова време? Интересувахте ли се от историческия контекст и правихте ли проучвания?

– Чаан Ърмак и нашите сценаристи познават този период изключително добре и техният принос беше безценен.

60-те години са важен период както за Турция, така и за света. Това е време, в което и изкуството, и политиката преживяват съдбоносни промени.

По време на подготовката направих много проучвания и четох различни академични трудове, които разглеждат този период от различни гледни точки.

Семих Атеш е интелигентен, образован и свободомислещ човек. За да не превърнем образа му в карикатура или стереотип, решихме да не променяме изкуствено дикцията му, за да звучи „старомодно“. Вместо това предпочетох да изградя героя чрез жестовете и поведението му. Представях си го като по-деликатен, по-възпитан – като истински джентълмен от онова време.

– Семих Атеш има не само своите силни страни, но и своите слабости. Това е многопластов персонаж. Понякога изглежда, че когато човек обича работата си толкова силно, тази страст може да го доведе и до грешки. Какво мислите по този въпрос?

– Както казах и преди, Семих Атеш е преди всичко човек. Той има свои убеждения, но и своите недостатъци. Точно както всички нас.

Ако човек погледне честно към себе си, мисля, че може да открие частица от собствената си личност както в Семих Атеш, така и в решенията, които той взема.

– Кой е любимият ви филм от ерата на Йешилчам?

– Не бих казал, че имам един-единствен любим. Но първото, което ми идва наум, е филмът с вечния спор дали саламурата за туршия се прави с лимонов сок или с оцет. (Смее се.)

– А кой е любимият ви актьор от Йешилчам?

– Не бих могъл да отделя един актьор от останалите. За мен всички големи имена на Йешилчам са изключително ценни.

Но като дете постоянно гледах филмите на Джюнейт Аркън. След това скачах от диван на диван, опитвайки се да го имитирам. Всъщност именно заради това между веждите ми и до днес има едва забележим белег от шев.

Така че той има специално място в живота ми – буквално ми е оставил следа. (Смее се.)

# 476
  • Мнения: 38 260
Браво джанъм ! За медал си. 🏅 Такива интересни и полезни неща намираш и споделяш покрай Сериала, като го гледаш в момента.

# 477
  • Мнения: 25 629
Специалната продукция на BluTV „Yeşilçam“ беше сред най-забележителните сериали на годината. В 26-ия брой на списание Episode разговаряхме с екипа на сериала. Първо ви представяме интервюто с режисьора Чаан Ърмак и художника на продукцията Исмет Босна.

ЧААН ЪРМАК: „Никога не сме твърдели, че разказваме тази история със 100% историческа точност“
Често ви определят като един от режисьорите, които и днес носят духа на класическото турско кино „Йешилчам“ – неговата деликатност, съчетанието между комедия и драма. Какво означават за вас епохата и сериалът „Yeşilçam“?

Когато се говори за филмите от „Йешилчам“, най-често се споменават тяхната деликатност, хуморът и драмата. Но за мен те имат и още едно лице. Не можем да сведем този период само до тези три характеристики.

Заради програмната политика на TRT навремето до нас достигна предимно тази страна на „Йешилчам“. А всъщност това беше и период, в който се поставиха основите на авторското кино и в който филмите започнаха да отправят политически послания и внушения.

Аз гледам на „Йешилчам“ като на цялостно явление. Именно това разнообразие го прави толкова красиво за мен. Би било несправедливо да го определяме само чрез жанровете комедия и драма.

Този период означава много за мен. Именно от тези филми съм се учил на кино. Те са източникът, който ме е изградил като режисьор. За мен „Йешилчам“ е много по-широка и богата вселена.

Обикновено режисирате по собствени сценарии, особено когато става дума за исторически продукции. При „Yeşilçam“ обаче сценарият е написан от Левент Джантек и Волкан Сюмбюл. Като човек, който отлично познава периода и киното на „Йешилчам“, намесвахте ли се в сценария? Правихте ли промени или предложения?

По принцип режисирам свои истории, но тук почти не се намесвах в сценария.

Той беше много добре написан и именно това беше една от основните причини да приема проекта.

Не участвах в процеса на писане. Моят принос беше изцяло като режисьор – внесох собствената си интерпретация при изграждането на света на сериала, но не съм правил промени по самия сценарий.

От средата на 2000-те години се появиха много сериали и филми, посветени на близката история на Турция. Продукции като „В кръга на розите“ („Çemberimde Gül Oya“) и „Хората на моя дядо“ („Dedemin İnsanları“) предложиха критичен поглед към официалните исторически разкази. Днес подобни продукции се срещат много по-рядко по телевизията. Къде според вас се вписва „Yeşilçam“ в тази картина? И защо телевизиите и продуцентите сякаш вече подхождат по-предпазливо към подобни истории?

Всъщност „Yeşilçam“ се намира точно по средата на всичко това.

Никога не сме твърдели, че разказваме историята със стопроцентова историческа достоверност. Това е художествен разказ.

Каквото е било състоянието на Турция през онези години, такова е било и положението на киното „Йешилчам“. В сериала показваме как политическата атмосфера постепенно започва да влияе върху филмовата индустрия.

Не мисля обаче, че телевизионните канали и продуцентските компании са станали по-дистанцирани към подобни проекти.

По-скоро всичко зависи от вкуса на публиката.

В различните периоди има различни тенденции. Преди пет години беше модерно едно, днес е модерно друго. Когато даден жанр се изчерпи, мястото му се заема от нови течения – например младежки сериали или други формати.

Не казвам това, за да омаловажавам който и да е жанр. Просто телевизията винаги отразява потребностите и духа на обществото в дадения момент.

Например „В кръга на розите“ беше политически сериал. Това беше моят избор като автор. Ако днес някой друг предложи подобна история, не вярвам телевизиите автоматично да я отхвърлят.

Какво беше за вас като режисьор да работите с BluTV по сериал с ясно определен брой епизоди, разумна продължителност и достатъчно време за подготовка – при това историческа продукция? Какви бяха предимствата и недостатъците?

Всъщност вие вече дадохте отговора в самия въпрос.

Историята има ясно начало и край, епизодите са с разумна продължителност, а подготовката получава необходимото време.

Работих с прекрасен екип. Заснехме този проект в много спокойна и свободна атмосфера и затова почти не видях недостатъци.

Ако трябва да посоча един, той вероятно е, че дигиталните платформи все още не достигат до толкова широка аудитория, колкото националните телевизионни канали.

Надявам се обаче с времето тези платформи да достигнат до повече зрители, за да могат още повече хора да гледат проектите, които създаваме.




ИСМЕТ БОСНА: „60-те години бяха много по-деликатни, но същевременно с много по-силен характер; по-пъстри, но и с повече индивидуалност.“
Вие сте художник-постановчик на „Yeşilçam“. Каква е разликата между това да бъдеш художник-постановчик на съвременна история и на продукция, развиваща се в миналото?

Преди всичко бих искал да благодаря на екипа по художественото оформление, който ме допълваше, на продуцента и продуцентския екип, че ми дадоха свободата да изградя света, който си представях, както и на нашия режисьор Чаан Ърмак, чийто стремеж към съвършенство направи възможно този проект да достигне най-добрата си форма.

Разликата между историческите и съвременните продукции е огромна. Например, ако снимаме съвременна история на булевард „Истиклял“, почти няма нужда да променяме нищо. Но когато действието се развива през 60-те години, трябва буквално да създадеш един нов свят. Това означава да проучиш периода в най-малки подробности и почти от нулата да пресъздадеш цялата атмосфера на епохата.

Какви визуални и печатни източници използвахте, когато изграждахте света на „Yeşilçam“?

Не бих могъл да кажа, че съм се опирал само на определени източници, защото така бих бил несправедлив към всички останали.

60-те и 70-те години са любимите ми десетилетия. Цветовете, дизайнът и естетиката им са изключително живи и изпълнени с енергия. Обичам да работя с цветове в проектите си и именно тези периоди ми дават най-голяма творческа свобода.

Кое беше най-трудното при пресъздаването на атмосферата на 60-те години за „Yeşilçam“?

Например булевард „Истиклял“ за тези шест десетилетия се е променил почти до неузнаваемост. Днес той е съвсем различно място.

Дори когато снимаш в студио, трябва да преодолееш подобни трудности, свързани с автентичността на пространствата.

Най-голямото предизвикателство беше времето – или по-точно липсата му. За много кратък период трябваше да подготвим огромен брой различни декори и локации.

Имахте ли конкретни филми за вдъхновение при изграждането на света на „Yeşilçam“? Имаше ли предмети с интересна история сред използвания реквизит?

За мен да използвам конкретен филм като отправна точка би означавало просто да го копирам. Затова не се вдъхновявам от един определен филм.

Моите ориентири са модата, архитектурата, мебелният дизайн, цветовите съчетания... За мен всичко може да бъде източник на вдъхновение.

Най-интересният реквизит беше звънецът на входната врата в дома на Семих Атеш.

Оригиналната врата на апартамента вече беше заменена със съвременна метална врата, затова изработихме нова. Режисьорът Чаан Ърмак настояваше на нея да има стария въртящ се звънец, който зрителите виждат в четвъртия епизод.

Търсихме такъв звънец почти цяла седмица, но не успяхме да намерим подходящ. Докато обсъждахме откъде бихме могли да го намерим, домоуправителят ни каза:

„Аз имам такъв. И то точно този, който е бил свален от тази врата.“

Така звънецът се върна на мястото, където е принадлежал.

За едно поколение 60-те години в Турция са жив спомен, а за младите хора – почти непознат период. Това е изключително колоритна епоха. Как бихте описали Турция от 60-те години през погледа на художник-постановчик?

Когато сравнявам днешна Турция с онази от 60-те години, ми се струва, че тогава хората бяха много по-деликатни, но същевременно много по-силни като характер. Светът беше по-пъстър, но и с повече индивидуалност. Всичко имаше по-голяма стойност.

Например гардероб, изработен през 60-те години, може да се използва и днес. Докато един гардероб, произведен в наши дни, често става негоден само след пет години.

Не съм имал възможността да живея през 60-те, но през 70-те години все още силно се усещаше духът на това десетилетие.

# 478
  • Мнения: 38 260
Диди , на това интервю не бяхме попадали. Поне аз не си спомням от архива да е превеждано. Rolling Eyes Благодаря още веднъж.

# 479
  • Мнения: 25 629
Ровя си аз преди започна с вторият сезон защото обичам и чужди мнения и критики и всичко а начина по който гледат създателите и участващите в даден проект винаги ми е много интересен. Не се чуди ако пак докарам нещо. ;д

Общи условия

Активация на акаунт