Термин Август 2026 - тема 4

Мекичка, аз съм първа бременност, сега чета твоята дилема и си мисля аз как бих подходила. Честно казано аз лично, ако вече съм 38 седмица и натам и изглежда, че нещата макар и бавно вървят към раждане, а изборът ми е пред окситоцин и моята лекарка или друг лекар, вероятно ще избера опцията с моята си лекарка. Няма правилен вариант, в тази ситуация ти си най-важна и бебето разбира се и как ще ти е спокойно.

Алис, аз да кажа че това с разходките, секса и ананаси го практикувах преси  2-3 седмици на почивка. Не защото исках да тръгва раждане,  а защото така дойде и нищо не се случи. 😁 btw това с ананаса е мит, трябва да се изядат килограми, за да се предизвикат контракции.

Май само за фурмите и секса е вярно и за чая от малинови листа-евнтуално.

Мекичка, според мен е индивидуално и според мен ще чуеш различни мнения по въпроса. Моята следяща АГ и акушерка са така или иначе в отпуск, но пък имам пълно доверие на всички тук в болницата, та не се притеснявам. За мен е първа бременност и ще изчакам бебето, когато само реши да излиза. Много зависи ти как се чувстваш.

Също не изцяло верни хаха
Правих ги при първата бременност и родих 40+4 🤣

Абе зависи колко е готовп тялото за раждане, аз изядох точбо 1 ананас и правихме 2 дни свкс по 1 път и 2 обшо взето си беше тръгнало раждането, ноооо аз до четвъртък с епязих и лежах, за да не тръгне. Ама бях и в 39г.с. точно с всички предпоставки за започване.
Факт, че анаса ми раздразни корема и освен ходенето до wc и контракциите станаха по-силни. Ама сега да едното е довело до другото или е съвпадение.... защото и вечерта преди ананаса посещавах wc няколко пъти.

Общо взето каквото и да решиш Мекичка ще е правилно за теб и твоето бебе! Няма универсален отговор. Ето аз държах да съм с моята док, заради много неща, исках пак да мина с нея през това и беше праяилно за мен, зящото доверието и връзкара лекар-пациент я има, знаеше точно какяо да ми каже, за да станат нещата.

Честито на вече родилите мами! Как се чувствате психически след раждането? Интересувам се,понеже след първото бях в ужасна депресия и все пак се надявам сега да ми се размине 😅 Искам да ми кажете нещо за успокоение 😂 Този път изкарах до 9 месец,което ме успокоява,чувствам се добре психически,а преди и преди раждането не бях,та сега е момента да кажете,че и при вас няма проблем. 🌞

Бях обещала да пиша подробно за секциото ми, ако някой се интересува. Казвам как беше при мен, с ясната уговорка, че има разлика в политиките на различните болници.
Приеха ме на 26.07 в 18:00 часа. Пуснаха ми тонове и ми поставиха абокат. Това беше всичко за тази вечер.
На следващата сутрин ме събудиха в 06:00 и ме пуснаха на дълги тонове (около час). Вляха ми и 2 системи (няма да казвам какви, за да не ви излъжа).
Препоръчвам да се обезкосмите вкъщи, иначе го правят на място докато тече вливането.
Поставиха ми и катетър. Тук политиката е катетърът да се слага преди упойката и това беше едно от нещата, от които ме беше  доста страх. Нямало е нужда - цялата манипулация трае около 5 секунди, после има известен дискомфорт за 5-6 минути, но не беше нещо особено, наистина.
Когато всички тези процедури приключиха, ме свалиха в операционна. Тук беше частта, от която се тревожех най-много… спиналната.
Първо те почистват добре, после ти бият локално обезболяващо (то се усеща както инжекция в дупето). След това спиналната. Тъй като вече бях обезболена, нея я почувствах просто като натиск. Не беше нещо кой знае какво въобще.
После започна операцията. Тъй като по принцип съм с ниско кръвно, почти веднага ми прилоша и имах чувството, че ще припадна. Когато казах за проблема, ми дадоха лекарство и се оправих почти моментално. Изкараха бебето за около 5-7 минути. Дадоха ми да го погледна и да го целуна. После операцията продължи още около 20-25 минути.
Мога да дефинирам общото усещане просто като… странно. Не е болезнено, усещаш само дърпане и бутане, но е доста странно.
След това ме преместиха в реанимация. Тук изобщо не ти носят детето докато си в реанимация и това ми се струваше кофти, но в ретроспекция така беше по-добре за мен. Бях страшно уморена и изкарах следващите 24 часа основно в сън и раздвижване.
Раздвижването беше на 8-я час. Тук болката е много субективна, но като човек с много тежки неразположения, не я усетих като нещо супер непреодолимо.
На следващата сутрин (28-ми) още със ставането бях практически раздвижена и можех да си обикалям сравнително спокойно. Единствено ми е доста кофти като се смея и особено много - когато кашлям. Ако можете - не кашляйте
От днес съм с бебето. Тук доста стимулират да го слагаш често на гърда. В резултат коластрата ми вече си тръгна стабилно, чакам да си дойде и кърмата.
Общо - взето това е от мен. Има огромно значение къде ще попаднеш, сигурна съм в това, както и какъв е прагът ти на болка, но честно - за мен най-гадно беше очакването за секциото, защото си го представях далеч по-страшно, отколкото беше.
Между другото, бях в държавна болница и съм просто очарована!

Успех на всички, на които им предстои!

Съншайн, би ли споделила в коя държавна болница си била? Дори и лекар ако може още по-добре. Смятам, че всяка подобна информация само би успокоила мамите решили да сме в държавните болници.
Пожелавам ти бързо възстановяване и скорошно прибиране вкъщи с бебче!

Да. Бях в УМБАЛ Канев в Русе. Секциото ми го извърши д-р Атанасов.
Обаче видях перфектно отношение от абсолютно всички - от лекари, през сестри, акушерки и санитарки.
Изумена съм, защото имах известни предубеждения.

Привет момичета.
Вчера в 11.55 се появи нашата Алина 🩷 - 2640 кг. 48 сантиметра.
За съжаление е в кувиоз заради трудна адаптация, и е на антибиотик. Снощи са й пускали кислород, да диша по добре, днес слава богу диша самостоятелно.
Това да си видиш бебето в кувиоз за пръв път и да не можеш да го гушнеш е просто жестоко.
Но пък това ме стимулира още в деня на секциото да стана, за да мога да ходя да я виждам.
Стискайте палци да се възстановява бързо и скоро да сме заедно.

Добре дошла на Алина! 💝 Бързо да се адаптира! Секциото планирано ли беше или спешно?

Честита да е Алина! Да расте здрава, щатлива и много борбена! На теб бързо възстановяеане!
Милата душичка, дано бързо се адаптира и скоро да е в прегръдките на мама!

Планирано , в 38+1.
Вчера всички девойки, които родихме сме с малки бебоци и една и съща съдба.

Щом не е интубирана, ще се оправи бързо! Няколко дена аб и кувьоз за адаптация и ще е при теб.

Да е много здрава! 🍀🍀🍀