В ужасна семейна дупка съм. Просто искам да споделя!

Съжалявам, че няма да те подкрепя, но според мен в случая за бой е сестра ти. Как може да си води болното дете на семейнос бирки, където има други малки деца Прав е мъжът ти да се сърди, прав е, че детето му е на първо място. Ами много ясно За тебе кой е на първо място - той или детенцето? Я си помисли малко...
Иначе за караницата - дребни неща са това, не си го слагай толкоз на сърце  Желая ви щастлив семеен живот и по-малко такива сърдити моменти и болести

Мдааааа, явно всички или поне повечето сме минали и през подобни неща... "Нормална семейна идилия", както казва Лиска.
Ако позволиш един съвет и от мен...
Не виждам лошо да се извиниш на свекърва си, но изрично подчертай, даже натъртвай, че се извиняваш за обидите или каквито и да са били там гадните неща, които сте си казали. Не и за това, че ти си "причината" детето да се зарази като не си взела мерки да го предотвратиш (ако някой е можел да го предотврати това е било сестра ти, още повече като майка е трябвало да е вземе мерки, но ти не можеш да носиш отговорност за нея, защото пък утре да речем, някоя майка ще си доведе болното дете на площадката и ти няма как да го знаеш)! Дай да се разбере, че детето си е твое и само ти си носиш отговорността за отглеждането му, в т.ч. здраве, възпитание и т.н. Така или иначе даже и на някой да му се иска това, едно нормално, здраво дете не може да бъде гледано под похлупак. Не е нормално! Утре като тръгне на ясла/градина/училище и почне да се заразява от другите деца кой ще е виновен? Не може да се прави трагедия от това. Вместо да се хаби отрицателна енергия в тази насока, по-добре да се съсредоточат усилия в излекуването на детето и всичкото ще е наред.
Същевременно не очаквай да се извините всеки на всеки и нещата да станат веднага както са били. Ще има ледников период, няма как. А пък между мен и моята свекърва все още има хлад след една подобна случка преди няколко години, още преди детето, на тема къде да живеем ние. Обаче пък така ми е по-добре защо всеки си знае мястото и териториите, които може да нагазва и има мир. И в този смисъл предпочитам този хлад в отношенията, отколкото привидно да бъдем едва ли не приятелки.
А колкото до това кой е на първо място за мъжа ти... Ами аз самата съм казвала такова нещо на мъжа ми и той също ми го е казвал на мен, но не в контекста на скандал. Просто наистина за мен детето е №1, аз съм си го износила, аз съм си го родила, то винаги ще е част от мен и никой и никога не може да го промени. Намирам го за нормално. А теб те е заболяло, просто защото си го чула на фона на други неприятни неща, ми се струва.
И последно - не се отказвай от сватбата заради някакъв там проблем, който ще преодолеете, сигурна съм. Сватбата няма отношение към семейните проблеми - сигурно ще ги има и след нея, такъв е живота. Смея да го твърдя, макар че и ние нямаме брак, но пък за сметка на това имаме връзка (11г.) и съжителство (6г.), които издържаха и продължават да издържат доста по-дълго от браковете на някои мои приятелки. Ключът за нас са любов, уважение, компромиси. Предполагам, че в момента изобщо не ти се и помисля за любов към мъжа ти, но имай предвид една приказка - "където няма огън, сам там не лумват пожари". Сещаш се огънят метафора за какво е...

Не познавам хора, на които да им е
приятно някой да злослови по адрес
на родителите им. Няма такива, няма!
Не може една жена, дето е отглеждала
сина си 30 години, изведнъж да бъде на
опашката на хорото, щото някакво си там
новопроходило пале смята, че е господар
на всяка ситуация. Имайте си самочувствие,
но имайте и респект към майките на мъжете
си. Това ще прави живота ви много по-лек.

Liska, съгласна съм с написаното от теб.
Аз винаги съм смятала че възрастните трябва да се уважават, но не смятам че трябва да се месят в живота на децата си, когато са отделни семейства. Радвам като видя хора, които се радват че децата им са щастливи заедно,  но вярвай ми има и такива, които не се радват 

Просто имах предвид, че някои мъже слушат майките си и каквото кажат те това е правилното за жалост. Такъв мисля си че е съпругът на авторката на темата и затова моят съвет е да не му говори п/в нея. Защото те винаги ги подкрепят дори и да не са прави, не те оставят даже да им обясниш дори А примерно на моя спокойно мога да му кажа какво не ми допада в нея и той винаги се съгласява с мен,  защото вижда че е това е така. 

Blagodarq za otgovorite na vsi4ki i nai-ve4e na xenia i els. Naistina sled kato otmine vsi4ko problema mi izglejda sme6en. Naistina maja mi e dosta po-izpla6en v situaciata ot men. Opitvam se da go uspokoqvam,no nali znaete kato se zapane za ne6to i ne moje da se ubedi v kakvoto i da bilo. Kakto i da e. Po otno6enie na svekarva mi... Els, ti me poznava6 li4no i vijda6,4e osven neq v tozi grad s drugi ne kontaktuvam i me boli,4e izvednaj vsi4ki me napadnaha za tova,4e deteto se e razbolqlo. Priqtelka v nikakav slu4ai ne sum s neq,a prosto kompaniq za razhodka na Niki. Svatba 6te ima,makar 4e kato se zamislq kakvo izvijqh tezi 4-5 dni predstavqm si v bade6te kakvo me o4akva. Dano imam sili da priemam vsi4ko stoi4eski i da uspeq da ostana silna. Celuvam vi i izvinete,4e pi6a na latin,no otgovarqm ot mobilnia. Blagodaria vi.

Не знам с кой акъл свекървати си пъха носа където не й е работа. Да наистина внуците се обичат много, бих казала даже повече от децата, но тя явно не осъзнава, че като сплетничи  създава проблеми не съмо на теб а и на сина си. Опитай да поговориш с него открито, кажи му направо, че те е наскърбил с отношението си, но не бързай да си събираш багажа, това не е решение.  Преди много години, когато казахме на баща ми че съм бременна и ще се женим, той каза на мъжа ми нещо много важно " До днес си имал майка, баща, брат, сега имаш само нея и детето - ако не запомниш това някой ден и ти като мен ще седиш сам в огромен хамбар като този" - родителите ми са разделени и това много впечатли мъжа ми. И до днес цитира баща ми и казва, че в много случаи това му е било като челвена лампичка. Ние наистина никога не сме се карали заради родителите си. Така че опитай да изясниш нещата сега. Винаги има място за разговор и компромис. 

Скъпа babche, с интерес чета всеки твой постинг! Даваш много разумни съвети и уместни примери. Относно компромисите...правила съм и ще продължавам да правя такива,но не вярвам,че това ще промени нещо. Аз съм свидетел, пред мен мъжа ми й се кара да не ни се меси във проблемите,в следващия момент тя вече е забравила какво й е казал и си продължава в същия дух. Не искам мъжа ми да не ги уважава...напротив,аз съм му правила забележки ако е много строг към тях,но има моменти,когато просто трябва да ни оставят като семейство и да не ни се месят във всяка ситуация. На скоро се бяхме скарали с мъжа ми за нещо дребно и аз излязох с малкия на разходка и майка му ме вижда и ме пита:"Митко как е стори ми се ,че не звучи добре. Да не е болен?" Отговорих й,че може би не се е наспал или там измислих нещо, при което тя ме упрекна,че нищо не казваме. Е,дай за всеки наш си скандал да търча и да й давам отчет. Е,няма да стане. Сега детето е почти здраво,но думите още ми ехтят в главата и надали ще успеч да ги забравя скоро.

Е чак пък да няма... Мъжът ми не може да трае майка си, ама се чувства задължен все пак, нали, да й вдига телефона понякога. Като почна да я имитирам, пада от смях. Но все пак тя е по-стока от моята майка, която може да докара всеки необръгнал на психозата й до самоубийство. Сигурно ви се струва ужасно, че не мога да трая майка си, но не живейте с илюзията, че всяка майка е добра. И лошите хора имат деца.

Което не значи, че не трябва да се работи за мир в семейството. Колкото и да смятам, че свеки е самовлюбена и че  определено  нарочно манипулира мъжа ми, та да си получи своето, винаги съм добра и любезна с нея. Мога да си сдържам нервите желязно, та всеки път като ми се фръцне тя, да я укротя. Съветвам авторката на темата да се пробва да се сприятели със свеки. Така ще възвърне и доверието на мъжа си.

Радвам се, че имам мъж, за когото думата на мама не е закон.

vilistar...много е важно да поговориш с мъжа ти /бъдещия надявам се!/ и да му покажеш че си ранена от това негово държане след разговора му с майка му!! Не бива в никакъв случай да позволявате тя  да се намесва между вас. Явно съпругът ти е малко слаб след като се влияе все още от майка си и те поставя на заден план.Детето най-важно...ок....ама без теб нямаше да го има това  дете.И  е добре  това да му се обясни 

Много подкрепям постовете на Галчето и Пролетната фея  

И успех.... 

  "нормална семейна идилия" - много точно, а и във вашият случай и предсватбена треска и болно дете...

Всичките ни познати семейства се карат като се разболеят децата, изнервени са, търсят причина кой е виновен и т.н. Това е от притеснение за децата.
 Моят мъж като се разболеят децата не мога да го търпя направо - вместо да ми е подкрепа, той ме изнервя - от къде сега се разболяха, сигурно си ги разсъблякла, с кой ги събира да играят, дали точно това трябваше да им даваме, чуй го сега как кашля, сигурно вече е с хрипове(при условие, че лекарят е казал -няма). Като се опитам да обясня нещо - от кога съм била завършила медицина, а лекарят завършил, ама и на него не му вярва...Абе ужас- паника страшна.
 Майка му същата - Гледа детето един час и почва да прави генерални изводи - криви си крачето, криви си очите, много е отслабнал, виж тук какво му се е надуло ... и като му ги каже тези неща със супер притеснен тон и нашият веднага се връзва и почва да ме кара да ходим на лекари.
Вече не се връзвам и не обръщам внимание - тя да си каже, пък аз решавам дали да слушам.

 Дали са ти хубави съвети-възползвай се, но чак да говориш за раздяла заради такова нещо...

Щом живеете заедно и сте създали дете ,значи се обичате,трябва да намерите сили и начин да поговорите мнооого сериозно с него,вие тримата сте най-важни и никой друг.Не позволявай живота ти да протече в преглъщане на обиди,после извинения....Не забравяй ,че децата растат щастливи ,ако усещат спокойствие и любов у дома. Първите години почти за всички са трудни-виж колко съпричастни сме с теб,защото все сме преживели нещо подобно.а А свеки-с нея насаме си изяснете позициите .Ако не сте го сторили,обясни и ,че ако иска щастие за сина си,да спре със съветите и забележките-вие сте семейство  ,ако искате помощ и съвет от нея,ще я попитате.И си намери приятелки в града-няма да си толкова подтисната,а и ще научиш толкова неща за свекърви и мъже,че може твоята да ти се стори цвете.

Здравей, ще ти опиша моя опит на кратко:
мъжът ми е луд по синът ни и ако се разболее се започват същите драми: "кой го зарази, а ти защо не направи нещо и пр." той успя да се скара с майка си и брат си, чиито син е набор на нашия и понякога са се виждали когато е болен. Според мен това поведение не е здравословно за детето, защото граничи със супер протекции и рискувате да го разглезите, в смисъл да не му позволите да "порасне" с всички рискове от това, като обелено коляно, лудуване и др.
За съжаление при теб ситуацията е усложнена с намесата на семейството на мъжа ти. Аз бих те посъветвала да внимаваш със свадбата и да я поодложиш ако има възможност за това без много сътресения. Моят син е роден след брака ни така че отговорността е обща, но ти имаш повече права над вашето дете, макар и неписани. Помисли си дали не би могло да се случи да се борите за права над детето, напр.
Сори за черногледството, но в момента имам познат, който няма брак с майката на детето му и тя го върти на пръста си с условия за виждане и др.

Според мен бъдещият ти мъж е направил доста силно изказване. Какво значи, че не го интересуваш? Нали си майка на детето му и щом ще се жените, значи се обичате. Дано изказването му да е било заради моментна нервност. При всички положения обаче не е хубаво това, че майка му се намесва в отношенията ви. Трябва да поговориш с него по този въпрос и ако положението е много сериозно, постави го пред избор - ти и детето, или мйка му.

Аз като жена с голям семеен опит бих те посъветвала същото.Ще се оправите.когато детето е болно,и у нас е така.Поговорете,разберете се.

Абе аз така ще ти отговоря :"Вълкът козината си мени,но нрава - никога!"
Така че и твоя мъж не знам докъде ще го докара,освен ако не е твърдо решен да се промени....