Какво е новото при мен (част 3)

 Искам да го чуя - да не забравите акордеона за морето, моля 

Дейзи, не се притеснявай, всички сме така. Аз на първата среща бях толкова притеснена, чувствах се като на изпит - в старанието си да кажа всичко,  в крайна сметка соц.работничка на финала каза - не разбрах къде точно си работила, я да уточним пак: първо в .... после в .... а сега .... А мъжът ми, нали е юрист и е учил риторика - такава пледоария му удари, че я до разби. А на всичкото отгоре телефона му се раззвъня служебно по време на срещата. И аз му хвърлих убийствен поглед и му изсъсках (културно) - можеше да си изключиш телефона за един час. Но в крайна сметка в доклада всичко беше О.К. Явно сме се справили и ние, и социалната.
Сега, като си припомням тези емоции ми е весело, ама тогава - бях ни жива, ни умряла.

На нашата първа среща и ние доста се бяхме омотали. Аз по принцип помня дати и години, но като ни попита от кога сме женени и хоп забравих коя година и казах друга, но нещо не ми излизат сметките, а не мога сега да си сваля халката и там да гледам , добре, че беше и майка ми, но после всичко си тръгна добре.

И мъжът ми не можа да се оправи с годините!Ако тази мила женица седне и сметне налудничавите периоди, с които той маркира познанството ни,женитбата ни и прочие, никак няма да й излязат сметките!
Ох, момичета,благодаря ви!Успокоих се малко!
Аз никак не се притеснявам, отдавна съм претръпнала и не ми пука, такава ми е работата..
Но мъжото направо беше вцепенен!
В крайна сметка след като ревизирах срещата, останах много доволна, защото бяхме абсолютно истински!
Не се опитахме изобщо да говорим неща,които ще се харесат на всяка цена, напротив!
Жената ни стресира в началото, като започна да ни мъмри, че не искаме да осиновим ромче!
Аз се аргументирах защо и прочие,но тя ни беше малко сърдита...
Все си мисля,че трябва да се уважават претенциите ни...
Но може пък и тези срещи да имат за цел да ни превъзпитат, не знам..

Момичета не се притеснявайте от това. Тези жени също си имат мъже в къщи които не се различават от нашите. кой знае по колко пъти и на тях им се налага да ги сритват в кокалчетата.
Тъкмо беше въведен новия закон за осиновяване когато ни започна нашето проучванете и соц.раб. се учеха на нас. Имаше доста грешки от тяхна страна и от наша.  Горе главата и те разбират че всеки иска да се представи възможно най-добре.

В този ред на мисли се сетих за срещата с нашите поръчители - беше голям майтап. Единия - приятел на мъж ми от детските години, сигурно цяла нощ не беше спал и беше си намислил реч (той си е такъв). Та пита го социалната простичък въпрос - Вие как смятате, дали те ще бъдат добри родители. А той почва от времето, когато бил на 7 години, как се запознал с мъж ми, израстнали заедно и т.н. - жената стои и го гледа, не го прекъсва, а мен ме напуши смях, ама си трая. Разказа си той всичко, което си беше наизустил (като рецитал беше ) и попита, дали може да си ходи. Все едно е на разпит. Много беше сладък. Следва снаха ми - тя пък си глътнала езика. Социалната я пита - Те карат ли се? А снаха ми отговаря "Как ще се караме, нали сме семейство - ако се скараме как ще живеем после ". Тук социалната се предаде и обобщи "Значи мислите, че ще бъдат добри родители?" а снаха ми й се сопна "Че как иначе". После цяла седмица ми звъня  - искала да се яви на поправителен  .

А, Фоксче, ти ме хвърли в дълбок размисъл!
Срещите с поръчителите не са ли отделно???Тоест, изключвайки нашето присъствие?
 

Дейзи, на всякъде е различно - нашата социална ни даде право на избор - каза, че според нея поръчителите се чувстват по-добре в позната обстановка и в присъствие на кандидат-осиновителите и ние съчетахме посещението на дома със срещата с поръчителите. Не знам, дали беше добър вариант, като виждаш, какво стана , но и аз си мисля, че това са нормални човешки реакции и социалните работници постоянно се сблъскват с тях, така че най-важното е да си искрен  .

Ти ми напомни колко спорихме с нашият психолог за термина "претенции". Не. Пардон, всъщност въпросът беше "Какви са ви очакванията към детето?".
Спомням си, че казахме, че именно от това се опитваме да се отърсим, а те ни насилват да имаме такива. Накрая така избеснях, че трябваше и да го рисувам...та, грабнах молива и направих така: Амиии, представям си го с две крачета, две ръчички протегнати за прегръдка и една ейййййййййй такава голяма усмивка! - и нарисувах нещо подобно на точка, точка, запетайка...

Аз мисля, че често с някои дискусии се опитват да провокират и под провокация нямам предвид само да извадят истинските ни реакции, но и да ни стимулират да си зададем някои въпроси, да помислим, да стигнем до някои важни изводи за нас самите, желанията ни, причините...Проучването изобщо не е само формално отбиване на номера или поне не би трябвало да бъде.
Сега ще ви шокирам като кажа нещо доста странно.
Мисля, че проучването у нас често се претупва. Поне с такова впечатление оставам напоследък. Преди около година бях много обидена на нашите социални, периода ми беше крайно труден и натоварен, а те без никаква жал ме подлагаха на нещо, което беше далеч от обикновено проучване. Ровиха се в най-дълбоките ми рани и спомени, подлагаха ме на провокации от всякакво естество, не проявиха и грам човещина, когато погребах най-близкия ни останал роднина, напротив, използваха го като повод да видят докъде мога да издържа...Обаче сега проумявам, че това ми беше само в помощ. Разбира се, подходът трябва да е индивидуален, не може всички да минаваме под един шаблон.
Повечето от нас казват, че е абсурдно да ни опознаят за няколко срещи, дали са 3 или 15, пак не стигат. Аз стигнах до крайност, даже се скарах на психолога, защо не са дошли изненадващо на работното ми място или при приятелите ми. Защо не ми звъннаха някой ден, неочаквано, докато съм още по пижама или приготвям вечерята? Ама, нейсе, тука излизат наяве други проблеми - работното им време, масата им ангажименти и т.н.

Не виждам смисъл дългия период за написване на доклада (3 месеца не са малко) да се бездейства. Защо това време да не се използва именно за подготовка на бъдещите родители. Повечето от нас, вече осиновили, знаят че теорията няма нищо общо с практиката. Тези деца, носещи със себе си различни проблематики, влизат изведнъж в живота ни и тогава ежедневието се преплита със ситуации, за които не винаги имаме време да се обърнем към психолог или други специалисти. Да не говорим, че не винаги успяваме да разпознаем тревожните симптоми, а се лутаме между крайни положения. Истината е, че имаме нужда от помощ, а когато тя ни стане необходима, реално ангажиментът на професионалистите е отпаднал почти изцяло.

Отнесох се. Дейзи, чак да ви се сърди служителката ми се вижда странен подход, но са ми казвали за семейства, които често по време на проучването са променяли становището си. Може би просто действа процедурно. Не искам да те убеждавам или разубеждавам в нищо, само ще ти кажа какво ми казаха социалните във Враца. Често жената, която оставя детето с видими белези на ромски етнос, твърди, че е с български произход, така и го пишат. Случва се и обратното. Жени, които по нищо не биха определили като роми, подават информация, че са такива. Социалните не могат да взимат еднолични решения, вписва се това, което биологичната майка дава като информация. Неизяснения произход, знаеш е, когато не е подадена никаква информация. Изобщо, малко трудна работа е това. Никой не може да ти гарантира на 100%, най-малкото, защото често не се знае много за бащата...
Тъй че, нормално е да искате това, за което се чувствате готови, но за вас самите не е зле да обмислите някои ситуации и да прецените защо, какво, как...спестява болезнени ситуации и разочарования. Желая ви успешно приключване на проучването!

DarZaMen, беше истинско удоволствие да прочета постинга ти!
Всичко, което казваш е истина!Аз добре съм се подготвила преди да взема това решение, наясно съм с неяснотата около произхода, просто както казваш ти, имам очаквания, не заради себе си толкова, колкото заради детето!
Колкото и зле да звучи, смятам,че всяко дете се чувства най-добре в собствената си етническа среда!
Знам,че каквото и да е, аз ще го позная, като го видя!И това са най-големите ми очаквания.
Малко ми е обидна тази процедура по проучването, честно казано!
Както казва мъжа ми, сякаш сме престъпници и се опитват да ни изкарат кирливите ризи..но приемам го като изпитание и това е всичко!
Надявам се,че всичко ще мине ок и благодаря на всички за подкрепата!

Дейзи, леко не съм съгласна с теб - не сме престипници и не се отнасят така с нас. Дар за мен го е формулирала изключително точно:
Поне аз се чувствах така по време на проучването.
Естествено, това зависи и от социалния работник до голяма степен, но и от начина, по който кандидат-осиновителя възприема проучването.
И аз се отнесох, успех Дейзи.
ПП Дар за мен, мисля че на проучването си нарисувала Ирина

Фоксче, разбира се,че всеки го чувства по различен начин!Аз цитирах мъжа ми. Той не може да обеме какво значи някой да определи дали става за родител или не, след като вече е такъв!Просто възприема по-лично нещата!
Аз разбирам и него, и социалната, и себе си.
Просто процедурата изисква понякога свободно време и спокойствие, които работещите хора като нас трудно си открадват, бих казала мъчително...След събирането на документи, почвам да се плаша дали няма да ме уволнят с всички срещи, които си определихме в следващите 2 седмици...
Не може да не ми пука за това, за съжаление...
Но каквото - такова!

Аз мисля, че е малко несериозно да очакваме да ни обучат за бъдещите промени само за тези няколко срещи.

Просто е невъзможно. Дар за мен е имала късмет, че е попаднала на психолог, който си харесва и си върши работата. А нашия беше по майчинство:) Познайте кой би трябвало да бъде.
Според мен соц. работници са много слабо заинтересовани (да не кажа хич) в тази подготовка.

Да ме прощават тези дето си вършат добре работата, но в голяма част според мен тя се претупва здраво с оглед да отговаря на законовите изиксвания и срокове без почти никакво влагане в качество. Едва ли не има доклади дето само им сменят името:)

Да бъдем напълно готови за предстоящите промени е невъзможно. Вярно е, че се учим в движение. Но на мен лично с провокации ми е по - лесно да се ровя дълбоко из душата си. И ако няма кой да ме провокира се провокирам сам. Точно в този период четях Първичната рана.

Така, че който няма провокатор да ме потърси:)

Ох, Магьоснико, аз не искам сега да излезе, че "ту ми млякото горещо, ту пък друго нещо...", ама и ти си "бързочет".

Мисълта ми е, че когато всичко се прави в интерес на детето и за детето, не е ли важно тия негови бъдещи родители да не са изстискани докрай, разсипани от търчане между работа, семейни ангажименти, събиране на купища документация, проучвания, че и психо-игрички? За чия сметка накрая отива всичко?

Сега, не може всички да сме частници или на свободна практика, пък и доста хора са се борили здраво за да постигнат служебното си положение. То е ясно, че който иска, намира начини, но така май ограничаваме доста възможностите за децата по домовете!
Лесно, напускаш работа! Добре, ами това дете утре иска да яде (най-малкото), после иска дрешки, играчки, колело!!!, кънки, море, планина...да изреждам ли? Ми без да го презадоволяваме, тези неща искат едни пари...или понеже до вчера е нямало и толкова, сега да се радва и на хляба и постелята??? Грозно и пошло иде, май...

Или пък осиновяването ще излезе, че е приоритет на хора с възможности?

Не. Искам да кажа, че това проучване може да е доста по-обстойно, без да вкарва в стрес и истерия хората, без да си гризат ноктите как да намекнат, че ако си загубят работата, няма как да гледат това дете! Дори не е предвиден един минимален срок на платен, законен отпуск за осиновители, независимо от възрастта на детето!

Проучването, анализите, психолозите са прекрасни, но засега само като идея. И, ако кандидат осиновителите не попаднат на човек, меко казано могат да си ги манипулират и мачкат, както им е угодно.
Та, не ми завиждай за специалиста. Вярно, май обича това, което прави, но сякаш е забравил да обича и хората...
Аз при него, втори път не ща да се връщам!
Офф топик да ти кажа - когато дойдоха след 5-ия месец на Ирина у дома и след три часов престой си тръгнаха, тя плака безутешно и каза, че не я иска вече тази къща, защото "гостите" са я развалили...
Слава Богу, че скоро след това се преместихме! (изводите оставям на тебе)


Дейзи, вярно, че като ли Ирина съм си представяла, обаче не искам да те разочаровам - аз това прословуто познаване на моето си дете...не съм го изпитала. Сега вече ще я позная от километри и ще знам дали е щастлива или плаче, дали я боли, дали...ама тогава беше просто едно малко, тъжно момиченце, пред което аз треперех. Та, тъй де. Казвам го само за да не изграждаме митове от "познаването".

Цялата тази ситуация с проучването е такова буквоедство, че нямам думи. Какво значение има в какво жилище живеем - гарсониера или тристаен, какви доходи имаме - 1000 лв. или 200 лв. Защо по същата логика не се правят проучвания при сключване на граждански брак - та нали като създадеш семейство, логично е да дойдат и деца? Значи, за едни 18 годишни момичета и момчета (дето ги е споходила "сляпата неделя") - няма проблеми - стават за родители, а ние - зряли хора - трябва да се убедят от ОЗД, че ставаме. А това, че нас ни изцедиха като лимончета - както и да е, но ако ви кажа колко неприятно беше на срещата с Лили. Защото трябвало на всяка цена да разберат и нейното мнение - ами ако има ревност. Нанесоха такава психическа травма на детето. До ден днешен, тя се терзае дали не е казала нещо не както трябва. Можете ли да ми обясните, как едно 12 годишно дете, ще обясни на едни непознати какички, че то мечтае и ще обича детето, което мама и тате ще доведат в къщи? Нашето притеснение на първата среща беше нищо, в сравнение със стреса на Лиляна. Така си беше глътнала граматиката (тя, дето на всяка реплика има дуплика)
Всичко било в интерес на детето. Е, в нашата ситуация не мога да го разбера този интерес. А ние не сме единствените с б.дете, които искат да осиновят. Всичко това е криворазбрано добро.